Pita6 koi opredelq stoinostta na postizeniqta? Ami 6te ti kaza... ima to4na mqrka za silata na swetlinata koqto se izlu4wa ot wsqko su6testwo i po towa se razli4awame wsi4ki nie..kjolko po-blizko sme do izto4nika...
Kazwa6 su6to- " umira6-so what?"...neka samo spomena za budistkata teoriq za "skupocennoto prerazdane"- toest w 4owe6ka forma i kolko e rqdko to, i kolko golemi wazmoznosti sudurza;-)
Razbira se ako se stegne6 i po4ne6 da priema6 wsqko subitie w toq ziwot kato " li4na obida", ako zeme6 da se 6a6ka6 ot prewratnostite, koito i bez twa debnat ne na "wseki kilometur" , a na wseki santimetur gorko ti , no az ne goworq za towa...ti oborwa6 tazi poziciq .
Oswen towa estestweno, 4e ne6tata 4akat teb, za da se slu4at...ne w o4ewidniq smisal , no ti si purwopri4ina na wsi4ko kakwoto te e postignalo ili 6te te postigne nqkoga kote..makar i hi4 da ne izglezda taka;-)
Po dumite ti wizdam , 4e naistina dosta ne6ta si preziwqla ,weroqtno dosta sarde4ni questowe sa izpulwali migowete ti, no pogledni drugoto niwo po-gore . Kogato se ostawqt "pu6tinacite" i se poeme po carskiq put wutre w samite nas. Razbira se trqbwa gotownost za towa , no stremeza i w na4aloto mislq e ot polza.
Kazwa6 su6to 4e sum 4el po knizkite:)))... eh ti, :))))..znam samo 4e sum bil w towa mislene ,koeto ti mi predlaga6 sega, i su6to znam , 4e sledwa6tiqt stadii e po-o4arowatelen i istinski, makar 4e togawa se poema otgowornostta za sobstweniq ziwot i sudba. Togawa kogato si o4i w o4i sus "smurtta" i wseki mig e wselena...wupreki 4e ne e taka ( pak sladkata ni dihotomiika)
Tozi put se polu4i edin sku4nowat otgowor po spisak na twoeta belezka( a az mrazq obstoatelstwenite madruwaniq), no wse pak 6te go pusna


ИСТИНАТА е повече

Ще се спра само на едно:
отдавна съм поела отговорностт за себе си пред Живота и Смъртта. И двете са еднакво реални, и двете са еднакво нереални... и всеки миг е Вселена... и точно затова не гоня някаква цел, нищо не се стремя да постигна... иса се просто беупречност, би казал Дон Хуан - нито повече, нито по-малко... безупречност за мига...

Да, аз съм изворът на всичко, което се връща при мен...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Безупре4ност сама по себе си е нищо, (макар 4е това е най-употребяваната ми дума). Но без цел е безмислена...защо да се прави, като не се стремиш нищо да постигнеш?? Като се казва това - :нищо не се стрема да постигна" , се има пред вид да не се фиксира УМА и да се полу4и привързаност към резултатите, но ти си много пове4е от ум!. Кришна казва:" Аз съм върховната цел, която няма равна на себе си!"

ИСТИНАТА е повече

Много малко можеш да ме впечатлиш с авторитети...
Аз не съм фен на целите... и на амбициите и на посоките. За мен най-добрата посока е накъдето ми видят очите... сори, майкъл, много съм опака...
знаеш ли... живот заради самия живот, път заради сами път, безупречност заради самата нея... това е зен, това е дао... помедитирай...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Сигурен съм , 4е дори и това което ми написа пак си го про4ела или нау4ила от "авторитет":)))) ние не можем да измисляме нищо , а само да избираме кое ни подхожда...отдавна вси4ко , което може да се каже е казано.
Всъщност ти не ми противоре4иш , а доказваш думите ми- да живееш заради живота, да вървиш заради пътя, да си 4ист заради 4истотата...това е скрито намекване , 4е целтта ти са самите те..тоест изто4ника на им:)))....а той е единствен," целтта която няма равна"..спомни си - "Аз съм пътя, и истината и живота!"...

ИСТИНАТА е повече

Това заприлича на умствена акробатика.
Отдавна съм минала фазата, в която съм откривала нещата първо по книгите... сега ги откривам първо в себе си... затова съм ограничила четеното и съм станала много избирателна...
Всичко е в теб, не извън теб... извади го!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Това съм направил отдавна и ако знаеш само откога не съм 4ел нищо..и се занимавам само с това , което ти ме съветваш(вадя от себе си)....но както сигурно си открила, за това се изискват големи усилия ..ина4е не мога да ти повярвам 4е правиш нещо реално...

стигнахме там, откъдето тръгнахме
вероятно зависи от дефиницията, която всеки от нас дава на "усилие"
едно нещо става усилие или проблем, примерно, едва когато ние благоволим да го наречем така...
аз не наричам трудностите си, болките си, ожулените си колене и разбитата си глава "проблеми" или "усилия", наричам ги живот... приемам ги... и не ги товаря излишно с такива тежки вибрации...
достатъчно се пречкаме сами на себе си, време е да си сторим път, за да можем да минем...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Може би твоето усещане за усилие е било болезнено и ти го избягваш..но в 4истата си форма това е във висша степен положителна дума, която показва стремежа на 4овека да превъзмогне себе си...страстта която го движи. Вси4ко истинско и красиво на тоя свят е постигнато така..от горещи сърца и страстни о4и. От Колумб , който не се е предавал в мигове на безнадеждност , докато не стигне ме4таната цел до Христос . който казва:"Аз продължавах напред ,защото вярвах 4е светлината е тук, макар 4е изглеждаше 4е е само един мъждукащ лъ4 и тои целия е погълнат от мрака. Аз преминах сянката и видях ..."


ИСТИНАТА е повече

всички носим в себе си асоциации за дадена дума...
породени някога и някъде - я помним, я не...
аз думата усилие я свързвам с нещо, което ме приковава, а не ме освобождава и затова избягвам да я използвам...
може би трябваше поначало да си изясним дефинициите, но пък се получи интересен разговор...

лека вечер

Who does not love too much, does not love enough - Pascal