АКО

Ако можеш да запазиш равновесието си,
когато всички губят своето
и тебе обвиняват за това;
ако продължиш да вярваш в себе си,
когато всички се съмняват в теб,
и все пак отчиташ тяхното съмнение;
ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане,
или ако те лъжат - да не си служиш с лъжи;
или ако те мразят - да не излъчваш омраза,
и все пак да не бъдеш твърде добър,
нито да се правиш на съвършен мъдрец;
ако можеш да мечтаеш;
и да не направиш мечтите си свой господар;
ако можеш да мислиш
и да не превръщаш мислите си в единствена цел;
ако можеш да посрещнеш триумфа и падението;
като двама еднакви измамника;
ако можеш да понесеш да чуеш,
как истината изречена от теб,
се изопачава от подлеци
и се превръща в подпора на глупци;
или да видиш как се руши това,
което цял живот си творил,
но да не се прекършиш
и пак да започнеш да твориш
макар и похабени инструменти;
ако можеш да изгубиш и да почнеш отначало
и никога да не продумваш за загубата си;
ако можеш да насилиш сърцето, нервите и мускулите си
да ти служат още дълго, когато няма вече нищо в теб
освен волята, която ти шепти - дерзай;
ако можеш да разговаряш с тълпите,
но да запазиш благородство;
или да се движиш с царе,
но да не губиш допира с обикновеното;
ако нито враг, нито любящ приятел
могат да те наранят;
ако всички хора са ти драги,
но никой твърде мил;
ако можеш да изпълниш бягащата минута
с шейсет достойни секунди -
твоя ще е земята
и всичко, което е в нея;
и което е по-важно - ти ще бъдеш човек

Р. Киплинг

Аве Цезаре

Nali njama da se razsyrdish, sko predlozha i malko po-poetichnija prewod
Razlichen e, syshto taka i smjatam, che srawnenieto mezhdu dwata prewoda na edin i sysht text, shte byde mnogo interesno - pone za men e taka...

Ако /Р.Киплинг/

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж.
Ако в миг изгубиш богатство в игра придобито
И бедата със смях презреш
Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно
Ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
И когато те мразят – без капка омраза
Честта си да си все тъй достойно спасил
Ако можеш да чуеш своите думи нелепо
Променени в устата на този и онзи кретен
И да слушаш безбройни лъжи ала в никаква степен
Да не бъдеш с лъжа опетнен
Ако можеш да бъдеш почтен
И когато си властен
А когато без власт си, да си все тъй ненадвит
Да обичаш ти всички приятели свои по братски
Без да има сред тях фаворит
Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
Без да станеш след време рушител и дребен злобар
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
Ти мечтите си в свой господар
Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
Ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант
Ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност
Ала не моралист и педант
Ако ти, дочакал триумф, след много провали
И все още дочуваш на своята смелост гласът,
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
/А пък тези край тебе не са/ -
О, тогава, царе, богове и съдба ще те следват
Ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
Но ще бъде най-хубава именно тази победа
Ще си станал, ти, сине мой, мъж!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Наистина, твоя превод е по-добър.
Все пак важно е какво възприемаш като го четеш.
Като, че ли това което аз го пуснах е по-гневно.

Незнам.

Постнах го, защото го получих по много странен начин.
Получих го по имейла си от човек, от който това е последното нещо което съм очаквал

Май нищо случайно няма

Аве Цезаре

Ne e moj prewodyt i se chudja na kogo beshe... maj Valeri Petrov?
Towa, koeto ti pusna e po-otsecheno, po-kategorichno... i to imenno poradi lipsata na rima w belija stih... drugoto e po-plawno, teche po-leko... ne e tolkowa nazidatelno, mozhe bi...

A ti symnjawal li si se... che njama sluchajnosti?

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Май се увлякох по поезията.
Чудо-о-о

Аве Цезаре

Kakwo chudo! Sywsem istina
Schitam, che sym doprinesla swoja djal

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

О-о-о!
Твоя дял е най-голям

Аве Цезаре

Dano da ti se usladi

***
Боже мой,
проумей си небето,
осъзнай го,
не се страхувай,
че след сблъсък
сме тъй далечни ...
Близо
само в басейна се плува.

Не се бой,
че си чупим крилете,
щом в прегръдка
се хвърлим
отчаяно ...
Най - добре се прегръща с ръцете,
но криле не се дават случайно.

Вяро моя
и болко,
и бездна,
устремена към мене
фатално ...
Тъй е просто и лесно в басейна.
Но небе не се дава случайно.

ИГЛИКА ПЕЕВА

Who does not love too much, does not love enough - Pascal

Аве Цезаре