Staro moe stihotworenie... i makar che s dneshna data bih mogla da se abstrahiram ot nego... wse mi se struwa, che ako sa chestni sprjamo sebe si, njakoi hora biha se poznali...

* * *
Ние не пишем писма на себе си.
Дори и на части от себе си.
Даже и на собственото си сърце.
Пък и какво бихме написали?

“Мило сърце! Как си? Аз съм добре. Днес те видях да плачеш на улицата, но ти се отвърна от мен. Ако мога по някакъв
начин да ти помогна...”

...бихме написали.

Но не го правим.
Защото не можем.
Човек просто не пише писма на себе си.
Или на части от себе си.
И съвсем не на собственото си сърце

Вероятно се страхуваме от отговора.

Spri sweta!

I vse pak nie pishem pisma na sebe si moe ocharovatelno ogledalno otragenie.
Zashtoto ti - tova sum az - na edno drugo nivo na suznanie. I vsichki drugi sa moite drugi niva na suznanie. I priemajki gi s Lubov, bih mogul da izgiveq milioni, miliardi, i poveche preragdaniq v edno preragdane, koeto v sushtnost e kraq na preragdaniqta mi. Usmihvam se na vsichki moi drugi niva na suznanie.

mi kazhi im go, de...
za men samo misljat, che sym zajadliwa...

Spri sweta!

благодаря за усмивката, и аз ти се усмихвам.....усмихвам се на себе си...
Много е приятно да знаеш че кавото и да направиш, винаги ще е правилно, защото всичко може да е правилно в даден момент на дедено място в даден свят...
Може би писма не, но има много хора които си говорят със сърцата си....
-Как си? -го питам аз
-Зле...-казва тъжно то....
-Защо..какво ти е...
-Вече помалко ме слушаш и ми върваш....така ше се разболея..и съвсем ще исчезна от живота ти....
-А то жовот ли ще е без тебе...
-Не, ще се превърнеш в блато...
-Не си отивай...

И така на татък....
Вие говорите ли си?

to mi gowori. az poweche gledam da slusham, che sym bybriwka i shte go zaglusha...
a inache se obichame s moeto syrce... to nikoga ne byrka i ne mi se syrdi, az kogato sbyrkam...

Spri sweta!

Радвам ви се..на теб и твоето сърце.....ами ти ще му се расърдиш ли ако то сбърка....въпреки че сърцата рядко бъркат....



Обичайте се!