|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
разни хора - разни болежки / други са ми болежките, други илачите
| |
|
ми не прави от болежките си приятели, не ги дръж близо до теб и не ги толерирай.
не им позволявай те да диктуват парада
и това е
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
а снимка?
| |
|
на ?
моя, на клематиса или аз със клематиса ?
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
брай-брей - ти нямаш ли си някой приятел, дето ти е болежка? майка ти например?
| |
|
на клематиса, естествено.
| |
|
ох, родителите са нещо сложно, нито с тях, нито без тях
гледам да съм на поне 100 км разстояние
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
кк и ко са правили и правят подобни зашивания и с други цели. но това го знаете по-добре от мен
| |
|
никакво намерения нямам да повтарям това
моят път си е мой път и той не включва насилие и осакатяване ,дори на жаби и гущери
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
А не, в случая не е така.
Вселената е благодат и непрекъснато лее благодат върху нас, само че ние някак сме изкривили канчетата си с дъното нагоре и не можем да я поемем.
Затова се променяме, за да можем да се изправим наобратно и да започнем да се наслаждаваме на тази безспирна благодат.
Както виждаш - и двамата сме прави, но на теб ти прави кеф да бягаш от хищници, на мен ми прави кеф да блаженствам.
А! Запомни от мен -
Тази вселена притежава любезното свойство да ни предоставя доказателства за всяка наша парадигма.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|