|
|
|
Тема
|
 Обичам ги тия датчани бе
|
|
| Автор |
OldWitch (титулована) |
| Публикувано | 13.12.12 19:21 |
|
|
Това че чат пат споделям разочарованието си от разни датски щуротии не значи, че не ме кефят тези хора. Толкова мили и добронамерени изглеждат, и ме гледат с любов и се усмихват без никаква злоба и фалш - като че ли наистина ме обичат - и жените и мъжете. В началото си мислех, че си падат по мен щото ме гледат влюбено според моите виждания за влюбен поглед. Не знам как го постигат щото съм сигурна, че не им пука за мен. Това са коренно различни същества от нас българите, добротата им се излъчва от цялото същество и не мога да не ги обичам. Много много хубава нация. Като цяло, има разбира се и нещастни изключения. И въпреки че уж не харесват чужденци, с целият им неприязън към балканския ми вид (за който само предполагам, защото много умело го прикриват) пак сред тях се чувствам много по-добре и по-приета отколкото сред българи.
Но в цялото това харесване има един леко неприятен момент. А той е, че на датския фон българите ми изглеждат още по-зли та чак грозни. Има няколко изключния за щастие, но говоря принципно.
Ще ми интересно другите българи имащи или имали пряк контакт с датчани дали споделят чувствата и емоциите ми.
Ако някой ме намрази заради написаното да не се притеснява - веднага ще споделя чувствата му :))
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
| |
|
|
|
Ако някой ме намрази заради написаното да не се притеснява - веднага ще споделя чувствата му :))
_______________________
niama kak da te namrazia, che si spodelila mnenie.......
ne sam kontaktuvala s datchani, no imam jelanie za kontakti ako sa visoki, tamnokosi i dobre slojeni
| |
|
|
|
повечето са светлокоси, но има и тъмнокоси. Хубави са, няма да се разочароваш
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
| |
|
|
|
Аха, и аз съм с подобни впечатления от познанствата ми с датчани. Но същото мога да кажа и за норвежците, както и за шведите.
Много рядко някой простак с балкански номера. Докато при българите е обратното - рядко някой без.
Дир ми изяде B-то на ника Виливар, та временно ще е така. :)
| |
|
|
|
Йеспер Юул - знаеш ли го и би ли препоръчала книгите, ако да?
| |
|
|
|
не съм чула за този
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
| |
|
|
|
Хехе, явно никой "не е пророк в собствената си страна", бла-бла В Германия те е шубе нощем да ходиш в тоалетната, че може да седи на чинията и да дава интервю Шегувам се, става въпрос за един педагог и семеен терапевт, който има доста иновативно мислене и в момента е голям хит. Някои от идеите му съвпадат с интуицията ми, затова ми се прииска да прочета нещо. Тъкмо си поръчвах книга, гледам, че си писала за датчаните, та реших да те попитам, ама нищо де, поръчах си я така или иначе
| |
|
|
|
не го знам този, но принципно съм против каквито и да било измислени от човеци методики как да си гледаш семейството и децата. Първо - аз съм била дете и прекрасно си спомням какво е - не ми е нужно някой да ми казва какво мислят и чувстват децата.
Второ - никой не познава по-добре от мен собственото ми дете. А без да познаваш някой няма как да даваш акъл на майка му как да се оправя с него. Изобщо много съм против такъв вид акъли, които в повечето случаи самите те нямат собствено семейство и деца и следователно нямат опит с такива неща. Едно е да гледаш чуждите семейства друго е сам да си част от такова.
Трето - убедила съм се, че като слушам себе си постъпвам най-правилно. Поне до ден днешен не се е намерил човек, който да ми е по-добър съветник от мен самата.
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
| |
|
|
|
Йеспер Юул твърди почти същото с малко други думи
| |
|
|
|
да не го е чул от мен
Ще трябва да се запозная с него, поне ми е тук под ръка
Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.
| |
|
| 
|
|
