|
Ха, черно-бял бил! Я погледни какви ги рисува хлапето ти.
По темата: не мисля, че проблемът е в българския манталитет, или пък в някаква генетична обремененост. Първо, работа за деца (т.е. до 18 г., ученици или студенти) няма; то и за възрастни няма. Не е да не търсят работа хлапетата (и родителите им не биха били против).
А когато се преместят в ЮК... Сравнявам с миграцията на поляците преди години, имам доста контакти, майка ми е полякиня; ами... българите, при това не съвсем *само* по своя вина, са в далеч по-кофти положение. Поляците, както знаеш, имаха пълен достъп до пазара на труда; не така беше за българите през 2007. Поляците открай време са по-отворена нация, с повече възможности за пътуване и работа в чужбина; мотивацията за учене на езици и придобиване на конвертируеми знания, умения и дипломи винаги е била по-висока. Има и още нещо: имам преки впечатления как се измени подходът на НАРИК; ако поляк с магистратура кандидатства за признаване, то получава препоръка дипломата му да се признае като еквивалент на магистърска; за българите - обикновено е с една степен по-ниско. Не е тук мястото да сравняваме в детайли, просто факт.
От друга страна, познатите ми поляци (които не са статистически представителна извадка), при пристигането си тук (ЮК), идваха с нагласа и за черна работа първоначално, ако е необходимо; и за варианти, ако не ги устройва животът им тук. Имах колега, който, при все, че можеше да си позволи пяросто да изчака формалностите, бачкаше като шелф стакър в Теско, което му избиваше наема, през това време караше някаква общо взето безсмислена специализация( в смисъл, че в Полша бе провеждал тренинги на такива, дето му я водеха тук) само заради местната тапия и контактите, и хич не се депресираше, че на почти 50 започва едва ли не от нулата. Друг, пак докато чака, бачкаше като ТА; през това време насъбра инфо и после започна работа като пише програми за подпомагане на деца с дислексия. Доста примери имам. Нямам много контакти с българи, но тези, които имам пак не съвпадат с това, което профилираш. Нека не говорим на едро.
Не съм съгласна, че българите снобеят, или са мързеливи и пр. Напротив. Това, което куца е слабата езикова подготовка, неравният старт, и, може би, в някои случаи - нереалистичните очаквания. В момента е В ПЪТИ по-трудно, отколкото преди 5, а камо ли преди 10 години.
Какво мислиш, Джо?
|
[