Виливар, лекарите наричат това "желани деца".


Като не искаш или не можеш да се грижиш за едно дете и го отблъскваш с отвращение или липса на възможност и желание....ами и ти да си, кат овиждаш, че тежиш на някого....ще се отдръпнеш и ще страдаш особено от родители.

Отдръпване от родители е най-тежкото емоционално сътресение, което ми е известно. даже смърт се преживява по-леко,малко звучи парадоксално, ама ако се сравнява нали.


Родител като те отблъсне по каквато и да е причина....мамо ле! после живота ти е филмова пластмасова лента ...няма вкус, няма звук, няма нормалност....шока е страшен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, точно казано за "желаните деца", а не такива, плод на случайност или грешка. Желани и планирани. Тогава си най-готов ментално да се грижиш за тях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти много си се променила, Виливар.


В началото, като се появи, много ме стряскаше с някакви декларирани и много изкуствени мнения.

Какво ти се случи, та се промени така? ако не е неучтиво и прекалено лично ....


Много си пораснала и много си се променила, за добро

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек се променя, Роксана. Живее, трупа опит, впечатления, знания и се променя. Ти също си се променила, може би и без да го осъзнаваш.
Но по тези теми мнението ми е същото поне откакто съм във форума (8 години и половина станаха, мани)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не те ли уважава детето ти, не си заслужил с поведението си и това е.


Какво значи да те уважава детето според теб? Масово за хората уважението се изразява с послушание и подчинение. Хората като видят дете, което не слушка и веднага заключват: То не уважава родителите си.
Аз пък не го разбирам така, нешата са по сложни отколкото изглеждат. Това, че детето не се подчинява може да е просто защото не осъзнава, че тормози родителите си, не осъзнава какво им причинява и същевременно не е узряло до там, че да успява да контролира желанията и поривите си.
Това не значи обаче, че не ги обича. Подчинение може просто да значи страх и наложен казармен режим, който отстрани изобщо може да не си личи. Може да означава подтиснато и плахо дете, кеото в очите на хората обаче изглежда добре възпитано и уважаващо родителите си.
Това, че едно дете не е послушно е гаранция, че най малкото не е наплашено и не е подтиснато и роботизирано.
Разбира се послушно дете не винаги значи подтиснато и добре дресирано. Може просто да значи рано узряло дете в комбинация с конформистка или съпричастна природа.

Както и това, че едно дете не слушка не значи изобщо че не се чувства обичано. По скоро точно обратното.

Идеята ми е, че отстрани нещата не винаги изглеждат така както наистина са.

А за втълпяването на отговорност и чувство на дълг в детето съм 100% съгласна, че е неправилно и е израз на объркано родителство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По книга се гледа дете, което го позволява. Демек няма кой знае колко силна воля, природно непретенциозно и не особено чувствително, узрява и се осъзнава бързо и като цяло лесно лесно моделируемо и приспособяващо се към всичко. Има много такива деца и родителите им просто са късметлии (или поне отстрани изглежда така).
Но има деца, които ако ги гледаш по книга при строг режим можеш много да ги деформираш психически. Повечето родители за щастие ползват инстинкта си как да действат и като не може по книга просто карат без книга.
За съжаление се срещат и прекалено властни родители и ако на такива им се е паднало дете със силна персоналност тогава горко му докато е дете и горко на родителите като порастне, защото тогава ще си изсърбат дългогодишно приготвяната отрова.
От личен опит съм се убедила, че съвети за гледане на деца от хора не трябва да следвам, защото аз съм тази, която най добре познава детето си. Повечето хора не разбират изобщо чуждия проблем ако не са минали през него. Ограничени са и мислят, че нещо няма как да съществува ако не са го преживели с тяхното дете и ако съществува е гарантирано по вина на родителите.
Живеят си със заблудата че всички деца са еднакви и хич не загравят, че няма как различни дърти да се получат от еднакви деца. Както има непоносими дърти така има и непоносими деца. Повечето неща са си генетично заложени, а не великата глупост Детето е бял лист, по който се пише.
Егати простотията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

сестра ми много се занимава с децата си. Освен това им дава огромна свобода. Според мен е много добра майка. Но въпреки всичко децата си умират да са на село при баба. Ако може само там биха седели. Сега с тоя акъл ако ми е бих се чудила какво намират там в мизерията, без приятели... Но като се върна назад в моето детство, пак там в това същото село прекарвах най прекрасните си ваканции и спирам да се чудя кво има там толкова забавно. Отговорът е свобода и приключения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Зависи колко ти е стабилна психиката. Гадно е ама се преживява. По добре далеч от родители, които те тормозят. Говоря ти от личен опит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

както казваше една моя добр апозната Хората не се променят, а се подобряват. Или с други думи - учат се. Така е и във вашия случай.
Не може много добре да опознаеш човек от приказките му по форуми. В случая според мен не че някоя от вас се е променила. Просто е помъдряла в добавка към това, че все по добре се опознавате и научавате нещо ново една за друга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз като теб съм отгледана от баби и дядовци, а не от родители (поне до петата ми година). Родителите ми са се оженили след гимназията, а когато аз съм се родила, са отишли да учат в София....Всичко това се отрази зле на нашите взаимоотношения и си остана пропаст между нас....