Тъй като предната тема стана много обемна, по-добре да продължим в нова.

Това, което написа зебрата за Белгия, ми беше интересно да прочета. Една държава, която е разделена на две (и според мен се крепи на магия), ще бъде още по-чувствителна на тема чужденци.
Тук в Норвегия основното предизвикателство е това, че дълги години страната е била относително хомогенна и е нямала много опит с масирани вълни чужденци. Всеизвестно е какво е било отношението към самитата (местното малцинство), има направен и един чудесен филм по темата.
Но няма как да остане настрани от тенденциите в цяла Европа, все пак е част от нея, така че много бързо се налага да се свиква с новите предизвикателства (да не напиша проблеми).

Do what works or do what's right?

добре де, ами аз сега как да му отговоря на специалиста по особеностите на белгийското паркиране, което било различно във всеки квартал?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възможно е той да има различен опит от твоя. Ако на него му се е случвало нещо, което на теб не се е, то най-добре да се надяваш, че няма да те споходи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе не знам - бях в Белгия за някакви си жалки 3 месеца. При това в Льовен Ла Ньов. Малко студентско градче, което на практика оредява ептен, като свърши сесията.
Направи ми впечатление че френската част бъкел английски не знаят. Ама пък са склонни към помайване. Фламандската - не видях магазин в който да не могат да те обслужат на английски.
Единственото "негативно" отношение - един чекиджия храбър - библиотекар, като ми даваше учебни касети - само на "Ту" ми говореше. Ама аз чатнах за какво става дума към средата на втория месец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

че те и във Франция и в Германия и в Италия бъкел английски не обелват, а в Холандия и Фландрия почти всеки под 50 годишна възраст го говори - въпрос на близост на езика, примерно във Френско много народ говори испански и талянски, щот им е по-лесен ... макар че вече втори колега немец имам, който говори перфектно и френски и английски и ги превключва без да се замисля, вероятно младите поколения наблягат повече на езиците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

наистина не ми се е случвало да купя последния стек бира от магазина, а край мен стадо жадни местни да ме гледат на кръв

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DarkSide на 11.08.10 23:59.

Добър вечер, Виливар.

Има един местен виц:

Стои полковникът в казармата и нарежда:
- Валонците да се строят от ляво! Фламандците от дясно!
- А ние белгийците, къде да отидем?-попитали арабите.

Тази разделеност е факт всеки ден. Както е споделил и bira-more, валонци и фламандци са много различни. Преобладаваща част от валонците не се стремят да учат други езици, докато фламандците много често знаят, освен английски, то и френски, немски. А колкото до темпераментът, нямат си абсолютно нищо общо.

Страната непрекъснато има проблеми с това разделение, а немското население, което също се появява на сцената, никой не го брои.
Единствената причина, която давам на себе си като обяснение е, че държавата все още е цяла заради европейските институции. Те имат нужда от една по-неутрална, слаба територия, където никой да няма оплакване, че някоя държава има сериозно влияние. Макар, последната една година, забелязвам, че сериозно се обсъжда някои от институциите да бъдат преместени от Брюксел. А реализира ли се това, Белгия вече няма да е такава, каквато я познаваме.
Тъй като се споменава университетът в Льовен, по новините наскоро се говореше, че и той ще бъде разделен- на валонски и фламандски факултети.
А това е едно от най-уважаваните учебни заведения.

Малцинствата, най-често са се обособили в гета. "черен квартал", където разни господа се разхождат и се почестват по коремчетата, гледайки те право в очите; арабски, турски, квартал на дипломатите... Има едно делене на групи- по етнос, по професия дори.
Забелязвам, че не малка част от българите, които работят към институциите, предпочитат централните квартали, където има по-голям живот, музика, заведения. А българите, които търсят постоянна работа в Белгия отиват към фламандската част, където явно са по-добре приети.

Когато попитам мои познати, които са белгийци, какъв е проблемът с чужденците, те ми казват следното:
- заради езикът, ние не ви разпознаваме- руснаци, поляци, българи... Така че за нас не сте десетина поляци, осем румънци..а цели хунски орди.
- вдигате прекалено много шум в малките часове или по съседски
- не обичате да спазвате нашите правила, само спорите
- отказвате да се интегрирате по белгийски образец и нрави- идвате в държавата ни, пиете една бира, вдигнете тупордия и си тръгнете, а ние оставаме тук. Ако ще да сте тук и няколко месеца, ще се съобразявате.

И са прави, Виливар. Затова и подкрепям тезата ти, че не можем да отидем в една държава и да се интегрираме там на проценти- 10 процента, 13 процента, 89 процента... А интегрирането, поне за мен, не значи да забравим, че сме българи, но наистина да разберем, какви хора са белгийците- да ги опознаем и уважаваме, каквито са.

Обаче, както забелязвам, на българите им е много трудно да се приспособят. Не само на възрастните, но и на децата след 12-14 годишна възраст.
Доста колеги се оплакват, че децата им не харесват държавата- скучна, тиха, смотана. Доста възрастни се оплакват от същото.
Затова ще ти разкажа една случка, която показва, колко е комична и тъжна една такава равносметка...

Стои, гостоприемният българин, гол до кръста и пали скаричка! Ах, какви пържолки е купил, карначета! Дам, поканил е и десетина приятели, хубаво да ги нагости! А, вече е станало 20 часа! време е да идват гостите.
Нашенецът прави едни маси, едни чудесии. Цялата градина ехти от смях, веселие, музика! Ей,нА, една от гостенките се покатерва на масата и цитира Вазов! Каква прекрасна вечер! Я, то станало три часа. Само някакви грозни и безлични белгийци надничат иззад оградата и звънят на вратата, мама м- ст--а! Ей сега ще види тоя лунгур, ще му покажа аз кой съм и какъв съм! Утре пак ще си поканя гости, след три дена- пак, та докато не се научи да ме уважава!

Смешно е, нали? Стига да не си белгиецът, който чува само някаква врява, шум, викове, крясаци посред нощ. Някой му къди непрекъснато с дим, а пияна разрошена жена крещи нещо, покачена на масата. Децата му не могат да заспят, утре са на училище, почват и те да плачат. И нека да не забравяме, той си е в Белгия, в своя квартал, в къщата си, със семейството, знаейки, че другите съседи не правят така. Само онези чужденци тормозят три годишния му син и двете му по-големи момичета. А уж са зрели хора! По тоя повод, при първа възможност, ще звънне пак в полицията! И утре, и в другиден, и в събота!

Ето теза за интеграцията на нравите, които не могат да се съчетават в един общ културен слой.

Редактирано от Бoядиcaнa 3eбpa на 12.08.10 00:50.

Май и без да си бледен белгиец и на теб няма да ти се хареса особено ако някой ти вдига врява до 3 заранта в тих по принцип квартал и пречи на децата ти да спят. Все пак си избрал (не са те разпределили служебно, надявам се) БАШ този тих квартал защото е тих и уреден. Или греша?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добра да е вечерта, Митре.

Има естествено- и в Белгия, и в България, и в .... Но тук идва разликата в нравите и културата. Когато обясних на познатият си, че не е трябвало да вдига шум, той се засегна от думите ми. А когато водя мои познати и приятели на заведение, за да не вдигаме шум вкъщи и да се веселим, където му е мястото, пак има обидени- не съм гостоприемен и не ги водя у дома.

Офисите, които са наблизо, правят служебни партита, на които често водят и децата си. Независимо дали има само възрастни или цели семейства, няма шум след 21часа. Това е за съседството- уморен съм, скапан съм от работа, прибирам се, има шум, но той спира в благоприлично време и обикновено така е два или три пъти годишно. Не повече. Лятото правят и парти на открито за служителите, но всичко приключва окончателно най-късно към 21 и 30 - 22:00.

Веднъж ми се наложи да приема до късно у дома гости и предупредих съседите, извиних им се и се стараех да няма викове и проблеми. Всички бяха доволни.

Така че има толерантност, но в определени граници. За мен това е нормалното поведение, не само за Белгия.

Хаха, вицът ме разсмя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите