И как една подигравка може да бъде несъзнателна (и нещо несъзнателно да бъде подигравка)?

Редактирано от Mиpa_M на 03.06.10 11:40.

"Имала съм и друг случай. Бяхме на свиждане в болница на една приятелка на дъщеря ми. Децата бяха шумни и ни се скараха по начин, който беше много встрани.
След 10 мин. жената от болницата почука пак на вратата и се извини за скарването и пак ни помоли да сме по-тихи.
Имаше 2ма българи, които не разбраха какво става освен скарването заради шума."

И аз не разбрах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. Но по мои наблюдения животът е по шарен и интересен от книгите, където нещата са преувеличени. Понякога обикновени, тихи хорица превъртат....и събитията излизат извън контрол. Например преди няколко месеца един кротък човечец от града където живея застреля двама полицаи и накрая се самоуби. Имаше по новините интервю с негови съседи, всички бяха шокирани, говореха само хубави неща за него...

Героят от този разказ е "по-страшен" от бай Ганьо -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Asia. на 03.06.10 12:15.

Явно е по-добре да си по-експлозивен. Поредния случай с кротък и тих

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Фиши, точно за 'Земя' става дума.
А при Йовков, въпреки че преобладава тъгата, той ми е по близък като душевност от Вазов например. Споменавам Вазов, тъй като имаше преди време конкурс за най-харесвана книга от българите и 'Под игото' зае първо място. Тогава помня че в 40-50 имаше дискусия, дали действително това е най доброто българско произведение. Според мен, не е. Но различни хора, различни вкусове...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Молиер и Шекспир надали са внушавали, че скъперничеството и коварството са качества на англичаните или французите. А Алеко направо си пише: наметна бай Ганьо белгийската мантия (намекът е за конституцията по белгийски модел, както знаем, т.е. за България въобще) и реши, че е европеец. Това имам предвид.

Иначе естествено, че литературата затова е литература, защото показва най-различни, не само положителни и далеч не средностатистически образи.

Редактирано от Mиpa_M на 03.06.10 12:29.

Защо така обичаме да се самобичуваме и самоунижаваме и аз не знам. Ами такива сме.Като всички хора сме.

И за мен този разказ е много силен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Джес, погледнах линка и се сетих за мои любими автори от ученическите години- Дюма, Кестнер, Балзак...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съществува - защо да не бъде извадено на показ. "Не правете като тях..." би трябвало да е поуката. На мен пък самокритичността, дори и по такъв силен начин, ми харесва. Човек би могъл да се поучи повече от такива произведения, отколкото ако се самовъзхвалява.