Он че ми каже! / Общества / Българи извън България / Българи в чужбина

Не е въпросът в мързела, Барби. Умереният мързел е от полза, прави находчив. Друго е. Който тръгне за странство не го прави от кеф, ами защото иска да постигне нещо. Тръгват ученолюбивите, отчаяните, амбициозните и развейпраховците. Решението е първото сито, езика второто, културата третото, работата четвъртото, петото, шестото… Всеки стига до където може. Естествен подбор, селекция. Това не означава, че който не е тръгнал е глупак или некадърен – вероятно е доволен от това, което има, не вярва в способностите си, липсва му гъвкавост или чисто и просто си дума: по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива. През деветдесетте години всички искаха да излязат навън, напоследък забелязвам, че го правят или най-способните, или най-отчаяните. Средният българин си стои дома полудоволен от животеца, като е съвсем наясно, че на запад такива като него с лопата да ги ринеш. Географските граници изчезнаха, останаха икономическите.
Думата ми е за друго. Живота в България се промени бързо. За някои прекалено бързо. Сума хора „изпуснаха влака“ и станаха лесна плячка на търговци, брокери, банкери и какви ли не ментърджии. Пресата лъже, държавата не е в състояние да си защити гржданите. Всеки се спасява както може. Нашенеца и да има идея за бизнес, често не е в състояние да си направи елементарен план на приходите и разходите. Купуваха се масово жилища без оглед на това, как ще се плаща кредита. Опиташ ли се да „помогнеш“ на такива, вземаш им илюзиите. Започват да не ти вярват и да те мразят, да те обвиняват в надменност и всезнайковщина. Питали са ме сериозно, дали три месеца са достатъчни да се научи човек да „играе на борсата“ и да си изкарва прехраната с това. През 2008 един близък-предприемач ме пита, възможно ли е цените на недвижимите имоти да падат въобще и не повярва, като казах да. Как да дадеш съвет на такива хора? Опит си нямат хорицата и докато се научат на капитализъм и демокрация, има още мноооого да си чукат главите.
Трябва да продължим от там, откъдето са почнали Петър Берон и Найден Геров – от просвещението. Пътят е през световните университети и фирми, лошото е, че способните няма да се върнат обратно, докато не се създадат подходящи условия в родината. Дотогава ще ни ръководи, който може и ще се пази от конкуренция.