Българи в България / Общества / Българи извън България / Българи в чужбина

ето виж се....

/или как да разпознаем отровната гъба/

На външен вид той/тя е обикновен, свит човечец. Държи се благовидно и гледа да не дразни по - силните от него. Истинската му същност се проявява при поне едно от двете условия - ако се види с някаква власт /което слава Богу му се случва изключително рядко/ или когато е анонимен. Неговата стихия по време на тоталитарен режим са анонимните доноси, а в една ..хм, демократична действителност - тълпата и интернет. Самочувствието му се крепи единствено на предполагаемите недостатъци на останалите, което го стимулира неуморно да търси подобаващ подтекст в поведението и думите им. Придържа се към простото правило: щом смятам Тях за гадни /стиснати, грозни, заядливи../, значи аз съм екстра /щедър, хубав, благороден.../ Този тип хора могат да бъдат различени и в анонимната тълпа, ако, втренчвайки се в иначе беизнересните им словоизлияния, установим следните индивидуализиращи белези:
1. Позоваване на морала.
Първото нещо, което ХО прави, за да изпъкне в непозната за него среда е мощната критика. Обикновено нахлува, крещейки простички истини, за които обществото отдавна е постигнало консенсус. Първата му жертва са политиците. Всички. Поотделно и в тяхната съвкупност. Изключения няма. Ако пак не достигне до необходимото внимание, той насочва справедливия си гняв към директните си събеседници, обвинявайки ги в същите грехове – безхаберие, корумпираност, безпринципност и др.
Ключова фраза: Всички са маскари.
2. Мозъчно донорство.
ХО обича да дава съвети. За ХО липсата на познания в определена сфера на познание не е никакъв проблем. Разчита на всеобхватната си обща си култура, почерпена от всякакви надеждни източници - популярни теливизионни предавания, игри, от вестника, от радиото и чат - пат от интернет. Когато се чувства наистина бос, попълва дупките с неизчерпаемия си запас от моралните си постулати, за формулирането на които огромна роля е изиграла класната му ръководителка до 4 – ти клас.
Ключова фраза: Всички са некадърници.
3. Ефектът на огледалото.
Хейтърът подозира, че е куха лейка, но не е сигурен. Във всеки случай не желае опасенията му да се потвърдят, затова ползва един особено хитър, според собствените му представи номер: заслепяване с огледалце. За да предотврати протичането на провокиран от доводите на околните мисловен процес, ХО светкавично отвръща на удара с удар. Равен по сила, разбира се. И по съдържание. Убеден е, че по този начин неутрализира влиянието на врага върху собствената му неприкосновена персона и предпазва от драскотини полирания си до блясък мозък. За второто е прав.
Ключова фраза: Не съм прост, защото ти си същият.
4. Черно - бяла кауза.
Хейтърът не разпознава нюансите. Подобно на ботевия лирически герой той или силно люби, или силно мрази. Ако го помолите да изброи нещата, които силно люби, челото му грозно ще се сбръчка от мислене, затова по – добре и за вас и за него да не го правите. Иначе той разполага с богата колекция от омразни нему неща. Те могат да бъдат открити в благодатния диапазон от атомната бомба до бисквитена торта. Ето например, като Буш. За него атомна бомба и ядрена програма са едно и също нещо.
Ключова фраза: Мразя атомите!
5. Метаморфозите.
Люшкането в крайни емоционални състояния е типично за хейтъра. Като махало - ту се държи талибан, заобиколен от американски рейнджъри, ту минава в състояние на дзен...и обратно.
Ключова фраза: Мрете гадове, Буда е смен!

и само да те светна, това което аз имам и съм постигнала сама, ти до края на жалкия си живот няма да постигнеш за съжаление