България отново, още ми е българско / Общества / Българи извън България / Българи в чужбина

Вълнуващо е да се завърнеш в България и да имаш десетина дни да обикаляш. На мен ми се случва на всеки две - три години такова нещо и всеки път откривам нови неща, дето не съм ги знаела преди/обичайно пътувам за ден или два до София , четири- пет пъти годишно, и през това време нищо не мога да усетя или разбера/. Обикновенно всички първо ни говорят на английски, както казваш - и аз съм се чудила много пъти защо. Може би, външният вид им се струва различен, не зная... Говорът не е , защото колкото и да забравиш езика, все пак ти е роден т.е. условен рефлекс - точно след ден си си възвърнал и произношението.
За децата в България не съм толкова съгласна, че са онеправдани - растът на чист въздух, който липсва в повечето европейски държави. Родителите днес са много по-образовани и се грижат за децата си по-добре, отколкото нашите родители за нас, а също така в малките градове дечицата са свободни да обикалят по цял ден сами и да си играят - нещо което поне в Атина, Гърция, е невъзможно - децата излизат навън само с родителите си за определени часове и под строго наблюдение - толкова много са опасностите. Не зная как е в Германия - била съм там десетина пъти, но само около летището и веднъж за 3 дни ваканция във Франкфурт. Може би, там е различно, за това си си извадил подобни заключения