|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Това, което ни усмихва в България
|
|
| Автор |
Bиливap (the lawmaker) |
| Публикувано | 09.01.09 22:25 |
|
|
По идея на Гери пускам тази тема.
С намерението тук да съберем нещата, които ни радват в България.
Достатъчно негативизъм има, дайте да си поговорим за малкото хубави неща :)
Кое беше това, което ви хареса, усмихна, зарадва последния път като си ходихте?
Какво не пропускате да направите като сте в България?
За себе си знам, че винаги се радвам на природата, българската кухня и семейството ми
Радвам се на местата, които ми навяват хубави спомени, парковете, дори на бездомните кучета.
А вие?
Merikes fores signomi den einai arketa
| |
|
Тема
|
 Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
Nirvana_2 (?x?) |
| Публикувано | 09.01.09 22:57 |
|
|
Не пропускам да ида на църква например и да запаля свещ за живите и за мъртвите. Просто е някакъв ритуал при мен.
Спомените си не мога да ги открия понеже родния ми град София е много променен, а и загрозен (всеобща истина).
Обичам да посещавам всеки път нови места - културни или кулинарни, и последното лято бях много приятно изненадана от:
-Национална галерия за чуждестранно изкуство
-чайната Жълтата къшта (Веда хаус)
-студиото Иога Мандала
-кафе-сладкарницата Опера
-филиала на ресторанта за пици Уго в близост от площад Славейков
Да видим какво ще открия следвашия път. Събирам идеи
| |
|
Тема
|
Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
Gerilin () |
| Публикувано | 09.01.09 23:21 |
|
|
Виливар,благодаря ти за хубавата тема
нека ако не можем да бъдем до близките и сред приятелите,поне си мислим с добро за Родината,колкото и да не е розово състоянието в момента..
и аз като може би всички вас най много се радвам за най важните хора в живота ми : моите родители когато се прибера оЩе от вратата ги прегръЩам силно и сълзите напиратт из очите ми
задължително поне един път се събираме тайфата у най добрата ми приятелка с която се знаем от деца...хапваме ,някои пийват и слуШаме всякаква музика,като рядко пускаме и чалга,колкото да не обидим любителите й на дискотека не ходим
посеЩавам спортния център (с кучето си на разходка),където съм израстнала и горчивина засяда в гърлото ми,мъка ,мъка..а колко красиви мигове имам там.. поне си виждам останалите любими съЩества ,ето това например е Рацето
въобЩе като съм и в България място за разходки е главната улица в Пловдив,която оправиха преди 2 години и в момента е на европейско ниво..вървя и се чувствам извънземно .. харесва ми да седна на МакДоналдс и да пия ванилов Шейк или да хапвам МакФлъри и да гледам минаваЩите хора,какво изражение на лицето имат,как се усмихват или са забързани....просто ми липсват сънародници,които не виджам тук
обичам да отскачам и до Бачковския манастир,който се намира във вълШебна местност .. на връЩане задължително спираме малко преди Асеновград ,в крайпътно ресторантче ,където правят най дългите и вкусни кебапчета и най големите зелени салати :)))
Асеновата крепост по път :
ех ,спомени ,спомени...
най тежкото е събрания багаж в ръцете и моментът на раздялата с близките тук вече се плаче и през целия път до София мъката лежи на сърцето във вид на незавърШеност..когато се прибера тук една седмица звъня всеки ден до България
| |
|
|
|
много емоционално-минорно-сърцераздирателно си го написала.
Аз съм сега на работа ще взема да ревна тук със глас, лошото е , че трудно спирам
Няма да повтарямнаписаното по-горе с което съм съгласна.Добавям само малки детайликато например такситата, които ти се врат в краката и всяка минута можеш да си хванеш някое такси, особено когато излизаш вечер. Магазинчета за всичко на всяка крачка, няма нужда на се качам на колата защото съм забравила да купя яйца например.
Кафенетаат, сервит'орите които ти говорят на "ти " и се изнервят ако не поръчаш всичко на веднъж, а ги извикаш няколко пъти - ама пак са си готини:))).
Хората които просто се разхождат по главната улица, направо супер.
Спирам, времето ми и зтече, а и да не ставам отегчителна
| |
|
|
|
Това е най-хубавата тема от много време насам
България - самият аромат от влизането през границата изпълва дробовете с нещо свое, родно, неописуемо близко усещане ... възмущението от пътната обстановка отстъпва пред изгледа на родните планини изпълнени със зеленина (все още), селцата с варосани огради и дървета, триколките, теглени от дръгливи магарета, пълни със зеленчуци и плодове за пазара.
Смуглите хлапета по светофарите, които те изнудват , ех, майната му - по-добре да мият прозорците на колата насила, отколкото да крадат и обират невинни граждани за да си осигурят дозата.
Полицаите? Особено им се радвам на тях.
Броя ги обикновено от Кулата до София са около 6-7 поста. С радари. И те работят за общественото благо. Обикновено се споразумяваме.
София, пристан за отмора. Десетината години живот преди "великото преселване" не могат да бъдат причина за душевно терзание. Стари познати, кафе, мръсотия, борба за хляба ... подминаваме. Пътуваме към Варна. Пътят е пооправен - радост. Ченгетата отмарят - втора радост (тия от Ловеч не ги броим). Варна - красиво(все още) и пълно с приятели от детството (все още). Морска градина с много зеленина и дървета(все още) и незастроени плажове (все още). Квартал със стари познати (все още) и позитивно отношение (все още).
пп Лятото ще се подплатя и със снимки
Ayth eimai, kai se opoion areso
| |
|
Тема
|
Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Nirvana_2]
|
|
| Автор |
Roxana (Ivory) |
| Публикувано | 10.01.09 09:49 |
|
|
За църквата и аз съм съгласна. И на мен ми е липсвала много.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
Тема
|
Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
4ereshka (ентусиаст) |
| Публикувано | 10.01.09 10:37 |
|
|
Много хубава тема, трябва да има повече такива теми. То простотиите край нямат, но да мислим и за хубавите неща. Развълнува ме това което е написала Гери, въпреки че аз не се чувствам точно по този начин. Може би защото родителите ми не живеят в България, или защото истинските приятели останаха малко(тези дето не предават и не завиждат), или защото аз вече не съм толкова емоционална.
Като съм в моя град Варна, обичам да се разхождам в Морската градина, по улиците. Също обичам да отида на кафе с приятели.
| |
|
Тема
|
 Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Nirvana_2]
|
|
| Автор |
Bиливap (the lawmaker) |
| Публикувано | 10.01.09 11:31 |
|
|
Това за църквата и при мен е като ритуал :)
Много обичам българските църкви, действат ми много успокояващо.
Тукашните ... ами нямам усещане, че съм в храм - четири голи стени, един голям кръст отпред и много столове.
В нашите има атмосфера!
Иначе едно място в София, което не пропускам е площад "Славейков".
Мога с часове да стоя там и да гледам книгите на всяка сергия.
Обикновено си тръгвам с няколко
Merikes fores signomi den einai arketa
| |
|
Тема
|
Re: Това, което ни усмихва в България
[re: Gerilin]
|
|
| Автор |
Bиливap (the lawmaker) |
| Публикувано | 10.01.09 11:34 |
|
|
Колко хубаво си го описала, направо го почувствах
И при мен на тръгване има кратък момент на тъга, най-вече заради близките ми хора, които няма да видя поне няколко месеца ...
Всеки път като отида в България се приспособявам ... като се върна в Норвегия - пак ...
Merikes fores signomi den einai arketa
| |
|
|
|
Евхаристо
Точно нещата, които (все още) са там, са ни най-мили :)
Сега се сетих ... един часовникар, който от повече от 20 години все си е на същото място и поправя часовници, сменя батерии ...
Толкова мило ми стана като го видях - малко остарял, малко побелял, с умора в очите, но ... (все още) там.
И един обущар в малкото си ателие ... и той (все още) е там ... толкова години ...
Ние сме други, ние се променяме ...
Merikes fores signomi den einai arketa
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
