Тази сутрин попаднах на един сайт със снимки от моят град, и както си му е реда,имаше снимки от всички сезони-та ми попадна една снимка на градския център през зимата, и някак си ми стана мъчно и носталгично за онова време и чувство - на топлина и уют вътре в апартаментите и сбирката със приятелите на маса, а навън е студ,мрачно,кишаво, но просто си казах-това е безвъзвратно отминало-нито срещите с приятелите ще са същите, нито атмосферата ще е същата вече от младежките години.
Как е при вас-"връщате ли се често в спомените си, в детството си, в юношеските години и да си мечтаете за "пръстена на Арабела"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, често се връщам в спомените от детските ми години и летните нощи, когато спях на терасата под звездите, гледам снимки от онова време и си спомням толкова много неща ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

връщате ли се често в спомените си, в детството си, в юношеските години

всеки ден,когато съм се отпуснала точно преди да заспя..и не го правя умиШлено,а спомените сами нахлуват...спомням си с умиление и топлота за всеки момент в миналото и странното е ,че определените моменти за вечерта ми идват инстинктивно,без да ги извиквам самата аз...това започна тук..може би и след края на определен период в БГ,но определено тук се засили...една приятелка психолог ми каза че това се нарича носталгия .. .може би,не знам..но не ми е тъжно за отминалото време,заЩото то си е моя и никой не може да ми го отнеме..по скоро съм спокойна вътреШно и това извиква най хубавото от миналото..почти няма за какво да съжалявам и споменът за красивото минало ме топли

When you want something, all the universe conspires in helping you to achieve it.

Към миналото и спомените се отнасям със смесени 4увства. Някои спомени и слу4ки са неприятни, и 4овек се опитва да забрави. А към приятните спомени се отнасям с умиление. Но предпо4итам да не мисля за миналото, каквото е трябвало да се слу4и се е слу4ило. По добре да гледам и вървя напред.

но миналото ми е или безразлично или неприятно. Имам някои щастливи моменти, но не са нещо за което да седя и да си мечтая. Повече си мисля за бъдещето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много 4есто ми се слу4ва но както ти добре каза ве4е никога няма да бъде съЩото, ето заЩо трябва да живееме с бъдеЩето,
тук някои приятели ми казаха вие българите много живеете с миналото, миналото е минало не се връЩа мислете за това което предстои и аз следвам ве4е тази логика

Изпитвам носталгия по някои отминали моменти. Но не и по България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

eх хубаво нещо е детството
събирахме се на нашата улица с децата по дворове, градинки и паркове правихме си водни войни лятото; криехме се по входове и стълбища и града беше празен.

Сега като мина по Патриарх Евтимий никаква носталгия не ме хваща .... презкачаш паркираните коли, всеки гараж е вече магазин; зелени площи и градинки няма има сгради и кафета по тях; в НДК кънки не могат да се карат, няма и 20 деца събрани какуп .... няма помен от онова време явно е било в някоя паралелна вселена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, спомням си с умиление и малко носталгия за живота си в БГ. Това обаче което никога не мога да разгранича е дали си спомням детството, или България - т. е. дали и всеки друг човек не изпитва същите емоции, просто при мен да е пространствено разделено? Затова и аз си казвам винаги, че сме порастнали, загубили среда, контакти и т. н. и нещо, което често не осъзнаваме - променили сме се. Човек се напасва волно или неволно на страната, в която живее, и не съм убедена, че от днес за утре бих се чувсвала по същия начин в БГ, не на почивка, а когато трябва да си уредиш живота там.

Freiheit ist die Freiheit der Andersdenkenden.

men sa6to me e obzela nostalgij.4esto si me4taj za moireto ,glarusite i toploto slanze.v posledno vreme se use6tam,4e kartinite,koito risuvam sa se na morska tema...lipstva mi samo moreto,to e ve4no,a vsi4ko ostanalo kato4eli e spomen ot prilazka,kadeto ...imalo edno vreme....