|
Аз вярвам в силата на българите. Не за друго, а може би защото историята ми е хоби и съм се запознал с голяма част от теориите за възникването на българите и България. На сайта на татарския исторически институт (или университет, не съм сигурен) може да се намери много повече информация за "древните българи" или, както аз предпочитам да ги наричам българите в древността, отколкото във всички наши библиотеки, камо ли учебниците по история. Дълго време ни насаждаха романовата теория за мургавите кривокраки степни племена. Това, разбира се са глупости. Но клубът е на българите в чужбина, затова нека не го обръщаме на историческа тематика. Ще спомена само, че 5000 г пр. Хр., в Шумер се срещат думите българи и Дуло. По-късно са актуални по други географски ширини и дължини, с две думи, българите сме древен народ. Всичко това го казвам, за да не реши някой, че мразя народа си или пък, че го подценявам. Исторически погледнато, пред очите на българите са процъфтяли и паднали не една или две велики империи. Ние сме имали своите години (векове) на величие, но за разлика от другите империи, някак си сме се съхранили, като етнос, като култура, като мироглед, като начин на живот. Един господ знае, дали това се дължи на чертите, които отчитаме, като недостатъци или на онези, които считаме за добри. Всичко това го пиша, защото искам да опиша собствените си наблюдения над чертите, които аз отчитам, като лоши, които, според мен, ни различават от съвремените развити общества и които всеки емигрант, съзнателно или не, трябва да преодолява, за да успее да се интегрира.
Данък "Обществено мнение".
Първоначално мислех да напиша за ма'носването/махносването. Ние сме майстори да намерим ма'на на всичко. Не искам да давам примери, че ще стане прекалено подробно - във сяко нещо, колкото и да е добро то, всеки българин задължително ще намери някакъв кусур. И ще го сподели с друг българин, който или ще добави свой, или ще оспори този. Дълго мислих и накрая реших, че намирането на кусури е защитен механизъм. Завистта е лошо нещо и на всички нас от малки ни набиват в главите, че не е редно да завиждаме. Следователно, намираме кусури, за да оправдаем пред себе си липсата на завист... или поне да предизвикаме такава липса. Друга форма на защита е, че това хубавото нещо (дето го нямаме), всъщност не е чак толкова хубаво. Трудно е да признаеш, че някой друг е бил по-умен от теб. И ти не си го направил/придобил/извършил не защото не си се сетил, а заради недостатъците му.
Това, според мен е форма на "данък Обществено мнение", макар, че може да се отчете и като данък "Самооценка". Все пак, за какво ни е да се самооценяваме, ако никой друг не го прави???
Фукане. Тук няма какво да доказвам, то си е ясно, че се прави, колкото заради самите нас, толкова и заради другите. За да покажем, колко сме велики.
Мрънкане. Бидейки пресен емигрант сред множество българи, не можах да не забележа, а и да се самоуловя, колко много обичаме да мрънкаме. Защо го правим? Защо го правим пред себеподобни, които със сигурност не могат да променят статуквото и да елиминират поводите за мрънкане? Отговарям - данък "Обществено мнение". Да, емигрантът е в относително по-добро положение, отколкото преди да пристигне в чужбината, но изпитва нужда да покаже, че вижда И недостатъците. С това показва, че не е прост и вижда всичко - да не си помислят нещо хората.
Не знам защо - може би заради комунизма, когато ни караха да си правим самокритики, може би заради турското робство, когато ни се е налагало да оцеляваме или заради страхът да не би някой да ни завиди/урочаса, но ние си умираме да се оплакваме. С това натоварваме всеки, който ни се е вързал да ни слуша, с това караме хората да изразяват съчувствие и... в крайна сметка ги отблъскваме. След третото оплакване всеки си вика, абе, тоя/тези са големи скапаняци, след като толкова много се оплакват. За слушателите ни е напълно нормално, ако нещо не ти изнася, просто да се изнесеш на друго място, където да ти харесва. Те не знаят, що е желязна завеса или ДС. Хъм... Ама то вече и за нас няма желязна завеса, а ДС и да го има, извън завесата не действа. Значи го правим по инерция. Но не всички.
Първи се окопитиха боклуците - мутри, ченгета, политици.
Мутри. Разбраха, че всесилната държава минава на заден план (вакуум във властта) и няма никакво значение, кой какво си мисли за теб. Няма къде да донесе за теб, че си спекулант, бандит или лъжец. За да просперират е необходимо единствено да са в силна позиция, а съседката от долния етаж да си гледа работата.
Политици. Разбраха, че при сега действащата държавна система изобщо не е задължително да се съобразяват с електората. Той с нищо не може да им навреди, много по-наложително е да се съобразяват с опозицията, която утре може да дайде на власт. В резултат 17 години след "демокрацията", а у нас няма нито един осъден политик. Менкат си мандатите - едните смучат от кацата с мед, другите си чакат реда. После наопаки.
Ченгетата. Повечето от тях станаха политици, други станаха мутри, трети станаха бизнесмени. Карат си скъпите коли, строят си прогимназиите, дето наричат "вили" и са пълни пердета за общественото мнение. Ако случайно им доскучае, прескачат до Лазурния бряг за уикенда и дори не се крият...
За да стигна до конструктивната част, трябва да засегна и първоначалното натрупване на капитала. Знае се, то винаги става с нечисти методи - колкото по-голямо перде си, толкова повече натрупваш. Но този етап все някога приключва и тогава е момента, когато довчерашните бандити започват да стават яростни защитници на закона. Вчерашните бандити днес са бизнесмени, а тяхната стара ниша е заета от ново поколение, което е извън техния контрол. Ал Капоне е бил три пъти ограбван - апартаментът му е бил, като за боядисване. Същият лично е ходил да плаща на полицията, за да си свърши работата.
Ето го конструктивното, иде.
При нас, с отварянето/приемането на Европейския Съюз, на боклуците им биде казано, че първоначалното натрупване е приключило. Който крал - крал, кака са ожени. Сега за вчерашните мутри и ченгета е време разделно. Или трябва да започнат да се съобразяват с реалностите, или ще отпаднат от въртележката. И то центробежно ще отпаднат, шумно и надалеч. По-простите възнегодуваха и започнаха да умират, по-хитрите започнаха да си продават бизнесите. Не за друго, а щото самите те са некадърни да оцелеят в пазарна икономика и са достатъчно мъдри, за да го осъзнават.
Дами и господа. За всички нас, обикновеното електорат не остава нищо друго, освен също да станем пердета. Умерено, разбира се, да не сме боклуци, като онези. Дотолкова умерено, колкото позволява законът. Тоест, няма нужда да се оправдаваме, че имаме повече пари от комшията и да се оплакваме, за да не ни завиди. Няма нужда да мрънкаме и роптаем, достатъчно е да напуснем или да се преместим. И при всички случаи няма нужда да товарим близки и далечни с нашите проблеми. Просто не трябва да ни е страх да си ги решим. А дали след 2-3 хил години ще има България не е толкова важно. Важното е българите да живеем добре.
Лека нощ.
|
