Да ти имам проблемите – казват хората. А аз казвам че проблемите на другите винаги ни се виждат далечни и странни или по същество несъществени и превземки.
В офиса бяхме четирима. В дъното на помещението автомат за кафе – огромен, с много копчета, дисплей, памет и т.н. и разбира се предупредителен надпис да не се разклаща, защото тежал нам-колко си стотин килограма и можел да смачка човека. За съжаление инстантното кафе или чай, които приготвяше не бяха с особени вкусови качества, но нали са гратис, да не гледаме зъбите на харизания кон. До тук горе долу добре.
Седя си аз на мястото и през 15 – 20 минути току цъфне някой и любезно пита:
- Едно кафе пийваш ли?
- Не се безпокой – казвам – по някое време ще ида до автомата, хем да се поразтъпча, хем да го видя и да му изчета указанията, пък може и да пийна нещо.
- Тоест, значи ще пиеш – настоява колегата.
- Амии.и...
Но няма ами. Въпроса е решен и след 2 – 3 минути на бюрото се появява чаша кафе със съмнителни (според мен) достойнства. Добрее, така да е. Помирисвам съдържанието на чашата, отпивам малко колкото да се убедя че аромата отговаря на вкуса и я отмествам в страни да отлежава.
След още 15 минути идва другия колега и вика:
- Ти нали пиеше кафе? Ето, донесъл съм ти. Аууу, ми ти защо не си изпил предишното? Не е хубаво така.
И започва разказ за следвоенните години, когато нямало нищо и всички трябвало да изпразват чинията си до край, да не говорим за такива луксове като кафе. Пак обяснявам че всъщност не съм искал кафе и не бих могъл да се справя с такова количество. И т.н. и т.н. Така, без някои да обръща внимание на протести и коментари смените се въртят през 15 – 20 минути и пълните чаши пред мен се трупат. По едно време цикъла замира и във въздуха започва да витае напрежение. Оглеждам се аз и разбирам че според негласното споразумение е дошъл и моят ред да нося. Взимам специалното подносче и се отправям към автомата. Я, някой съставил списък на служителите и срещу всеки написал кой какво пие, моето име и то вътре. Странно.
Не ми се нрави тая работа и намислям решение.
- Момчета, колеги – казвам- не ме бройте вече, не ми се пие кафе и няма да участвам в комбината.
Виждам че са смутени от тази ми декларация и какво ли си мислят: ‘странен човек, странни идеи’, а аз си мисля за старата поговорка за колектива и какво се случва на този дето се цепи от него.
Така в относително спокойствие минава остатъка от деня до момента, когато все пак ми се дощява да изпия чаша капучино, видял съм на екрана на машината че опцията е налична. Добре, ама нали казах на ония....
С походката на Душко Добродушков след срещата със началника му и със вълненията на “Апостола в премеждие” се прокрадвам към машината и си припомням казармените похвати за наблюдение на околността. После бързо изсърбвам капучиното в един ъгъл, като си опарвам езика. На връщане ме среща един от колегите и вика радостно:
- Къде се изгуби бе човек, ако трябва да донеса кафе, казвай, насреща съм.
- А, не не, мерси – смутолявам аз с леко фъфлене.


следва

това, което е било вече няма да го бъде

Кофти международно положение!
И в моята работа кафето е на аванта, но машината прави по 2 литра и стои в термос. На които се падне да си сипе последен прави следващата доза. Качеството на кафето обаче зависи силно от националността на правещия го. Най - силно го прави италианеца, после съм аз, после са руснаците. Когато белгиец го е правил веднага се разбира и ми идват наум разни лафове за праните гащи и другия няма да го напиша, че нали живеем в расово толерантни общества.

Хаха, готино. Хайде, чакаме продължение.
При нас поне няма "смени", всеки си пие когато си иска и колкото си иска. В началото се кефех много, че кафето е безплатно, ама отдавна отмина този период. Сега пия само като ми се пие. Между другото нашето кафе на мен много ми харесва. Лошото е, че избора е малък - да ни имат и проблемите хората .

Едно е да си дежурен, съвсем друго е да си дежурен на мястото на Верка.

Ей, ти направо ме разби

Ние откакто сме в нова сграда е много трудно да се стигне до общата машина, понеже трябва да минаваме през врата със 'секЮрити пасше', която е супер тежка...Вкараха ни супер еспресо машина и се родих след 5+ години работа най-после свястно кафе, но струва 30 цента. Много е смешно, как намаляха походите към кафе машината, да не говорим, че на другите вече не се предлага...Някои колеги пък отказват да пият, щото им бил отнет емплоии бенефита и ходят, но пак индивидуално.

ПП Имам решение: нашите бяха инсталирали една кафе пауза на Дауве Егбертс. Значи изскача си тя и който иска, казва да и си избира какво. После прогр. си избира кой да иде...Съотвтния човек разпечатва листа и тича. Аз така се отървах без да се цепя от колектива

Хехе, вие сте добре, само до кафе машината трябва да ходите със секюрити картата. Аз, ако искам да ходя то тоалетна, пак трябва с нея. Иначе не става. Забавно, добре е да не си я забравям, нали?

Едно е да си дежурен, съвсем друго е да си дежурен на мястото на Верка.

Хаха, страхотно!
Я си представи такъв колектив в България? От колегите май само аз питам този и онзи дали да донеса нещо, а ония ме гледат като овце, единици са предложили да ми върнат жеста!

Но сега се сещам да попитам: нали имаше един лаф за холандската почерпка! Каква е историята? Че като се черпите, всеки си плаща сам, защото холандците не черпели ли??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лафът е британски и е основателен само донякъде. Зависи на каква компания ще попадне човек.

А по повод на твоя колектив -- каквато си ти, такъв и колектива или обратното, ако искаш.

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.

А по повод на твоя колектив -- каквато си ти, такъв и колектива или обратното, ако искаш.


Глупости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кафе пропих в казармата, но започнах да го правя редовно докато следвах, висейки из лафките. Сега сутрин, докато не взема дозата съм като ударен самолет...Повечето от колегите също пийват.Аз гледам да не пия повече от две, започва да ми идва много. Машината е на една ръка, а има и барче от което е по хубаво.
Най-хубаво кафе съм пил в Италия, а в Турция се изненадах, там пият предимно чай. Свикнал съм на нашето и шварца не ми харесва. Ако е хубаво-без захар,а ако е кофти кафето- с една. Харесвам аромата
Интересно ми е, мента намира ли се към вас?

Мента? В какъв точно вид?

Пречка е на себе си глупеца,
пречка е на другите мъдреца.