С цел да предизвикам интересна и оживена дискусия, нека всеки сподели мнението си за 'Що е то успял емигрант'?
Кога емигрантите считат себе си за успели? И какво трябва един емигрант да постигне, за да го считат за успял българите в България?

Разбира се 'успех' е разтегливо и относително понятие, но все пак, какво мислите?

P.S. Пускам тази тема без никакви зли умисли да предизвиквам когото и да било. Намеренията ми са напълно добронамерени и мотивирани от чиста проба любопитство

да се изкажа

Успял човек за мен, без значение емигрант или не е този, който е постигнал душевен и духовен комфорт там където живее и се чувства щастлив с това което има и с хората около себе си.
ВАЖНО Е КАК СЕ ЧУВСТВА ЧОВЕК.
Понякога е трудно чувствата да се изразят с думи. А и не е необходимо.
Е това е моят отговор - успехът е вътре в нас, в сърцата и душите ни, а не е в това, което другите от вън виждат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Uspial emigrant - chovek, koito e postignal tova zaradi, koeto e emigriral.

Ako e bilo, za da mie chinii i da ima nai-nov model audiovideo sistema i go e postignal - znachi e uspial.

Ako e, za da raboti kato iadren fizik v eksperimentalen nuclear fusion reactor (i da ima nai-nov model audiovideo sistema) i go e postignal - znachi e uspial

Tova e, prosto i logichno


"In umbra, igitur, pugnabimus"

Редактирано от errata на 22.06.05 12:16.

само че българите в България не винаги я виждат тази логика и така тръгват разни приказки... и по този начин се пораждат отрицателните емоции между двете групи, които се демонстрират в изобилие в този форум.

още една пишман журналистка

Napulno si prav(a).

"In umbra, igitur, pugnabimus"

права.. човек трябва да се чувства щастлив там където е, с това което прави - няма значение къде е това . всеки сам прави избора за себе си - някой може да е щастлив че е на Северния полюс и има за копмания бели мечки и пингвини .

Тогава, когато успеят да докажат себе си, характера си, възпитанието и образованието, комплексната си личност на местните жители, така че да заслужат респект.
Респект заслужава човек, който за относително кратък период от време, направи това, което неговите връстници, родени и отрасли в съответната държава са преследвали цял живот. Това са образование, задоволояване на жилищните и материалните потребности и успешна криера.
Какво ще считат българите в България като успех е без значение, всеки си гледа от неговата камбанария.
Никой, който не е живял и работил извън родината си за продължителен период от време, не може и не е редно да "счита" каквото и да е.
То и на детето многократно му се обяснява, че пламъкът на запалката пари, ама докато не го пипне да се запознае с усещането парене, още толкова може да му се обяснява и пак няма да разбере.

Никакво журналистическо проучване не е това. Ей така питам, за да се опитам да проумея защо емигранти и не-емигранти така са се насъскали едни срещу други (повечето от изказванията в този форум са показателни сами по себе си). Много нещо изчетох за злоба, завист и т.н., но лично аз не вярвам, че това са емоциите, които предимно мотивират човешкото (българското) поведение. И свеждам всичко до различните разбирания за това 'що е то щастие'.

Kато cialo tvoito opredelenie mi haresva, no mislia che e malko tvurde restriktivno. Ako go priemem to pochti avtomatichno izkluchvame miachite na chiniii ot kategoriata uspeli emigranti, a tova spored men ne e pravilno. Ako na opredelen chovek mu haresva mnogo poveche na miastoto koeto se namira (ta dori tova miasto da e mialna) v sravnenie s tova ot koeto idva (koeto v konkretnia sluchai nai-veroiatno susto e bilo mialna, no v BG), ne vizdam zasto tozi chovek da ne e postignal tova, koeto e mechtal (zhelal). Sled kato go e postignal - znachi e uspial.

"In umbra, igitur, pugnabimus"