Притеснения.Страхове.Надежди.Чакане на виза.Апатия.
Случвало ли ви се е да ви нападне депресия в чужбина докато чакате виза и как се справяте с нея?
Аз се справям никак.Стоя си апатично и депресарски си чакам резултата.Не мога да се усмихна.Нищо не може да ме зарадва.Изнервям се.Агресирам се.После пак се депресирам.Не смея дори да си позволя надежди за добър резултат защотото ако се настроя така после ще боли повече ако не е добър.Полуживот.Вегетация.Писна ми.

А в България имал ли подобни 4уства?
Аз например бях така там, без да вакам виза, така 4е зависи какво искаШ и къде искаШ да си.

Фабиан по Е. Кестнер? Много екзистенциално... и архаично като атмосфера...
Кофти, че си в чужбина. Очакването у дома по се ядва. Ами, ще чакаш какво друго ще правиш. Ако не си позволяваш дори надежда - защо стоиш?Предполагам, че няма да е още много дълго. В края на краищата - дори и да се върнеш/не ти го пожелавам/, животът не приключва с това.Абе, каквото и да ти кажа ще е тъпо, стискам ти палци и кураж!

Ako moje s neshto da ti pomogne...
Misli pozitivno... che shtom si uspql da stignesh dotuk, kakvoto i da ti se sluchi , shte ozeleesh!
Che sme silno, zakaleno pleme, i nqma da se predadem pred otkaza na edna shibana viza!
Che osven taq strana, ima i mnogo drugi po sveta!
Che ti si ti,
koeto znachi... edinstven i nepovtorim v Universuma, imash tovqta zadacha i shte q izpulnish!

GORE GLAVATA! NIE SME BULGARI!
SILNO I BORBENO PLEME!!!

"Koito ima zashto da jivee, moje da ponese vsichko kak"

ми то е щото сега точно живееш в 'лимбо' - не знаеш как да гледаш напред, как да планираш неща щото не знаеш със сигурност къде ще си в бъдеще. Само искам да ти кажа че има и други такива моменти в живота - не само както сега е за теб. Не е лесно - но ще мине. Да не си в Англия? Питам, щото знам че тук много може да въртят така...Авсичко хубаво и незабрявай че си жив и здрав и че това е най-важното всъщност...