Това ми напомни когато преди мнооого години едно гадже от полски произход ме покани на обяд у тях.

Появявам се аз с огромен букет цвета за домакинята, бутилка френски коняк за домакина, кутия щоколадови бонбони за масата...всичко по старо-европейските правила.

Сядаме да обядваме, супа, ордьовър, второ, плодове, десерт...аз съм факир да ползвам правилния прибор за всяко ястив и как да ям културно супа...те се гръмват...

Говорим кой какво работи, аз казвам че съм инжинер (на туземския звучи диплом-инжинер, за разлика от техника, който е само инжинер) и че колата долу ми е от работата...(две годишна американска...поза от тук до ново постановление...)

Те се разтапят от кеф какъв готин и възпитан пич хванала щерката, говорят с мен по полски, хвалят полската култура и обноски, и се надсмиват над "диваците" като турци, гърци, румънци и...БЪЛГАРИ!!!

И аз им казвам - ама и аз съм от Булгария...а морука казва - да, да, Унгария, вие сте като нас, поляците...

БУЛГАРИЯ, СЪС БЪ И ЛЪ, НЕ УНГАРИЯ!!!!! подигам леко тона, а той, фирнат от коняка кьор софра повтаря - да бе, Унгария.

Писна ми и му казах нещо което не се казва на поляк - господине, не бива да пиете в смесена компания повече отколкото може да носите, защото тогава пада наметалото на шляхтича и се виждат калните ви пътъци.

Е...кафето го пихме в неловко мълчание

Frankly, my dear, I don't give a damn!!!

az puk imam edin ispanski kolega koito parvo me pita ot kade idvam i kato razbra che sme ot Bulgaria me pita zasto sam tolkova svetla - ne sme li nie tam vsichki cherni kato Hristo Stoichkov???

a puk edna Bosnenska mi pomagase vednuj da si smukvam kufarite ot reisa i me pita ot kade idvam - kazvam ot Sofia i tja pita kak e v Rumanija

sasto edna Japonka se hvali che kato se pribirala preletjala nad nasata durjava - saobstili im v samoleta sega letim nad Bukurest ...

Аз пък бях в Чикаго в езиков център около 1 месец и повечето студенти бяха от Корея и Япония.Разбира се не знаеха за БГ и наистина се чудеха каде е ??Питаха ме даже това щат ли е в САЩ а аз им рисувах на един лист и обяснявах ли обяснявах а те ООООООООУУУУУУУУУУУУ о.к

Kato sreshtna italianci, me pitat - "Ti ispanka li si?", ispancite "Ti italianka li si?" Az otgovariam " Bulgarka!" - i te poveche nishto ne me pitat... :)))))

e mnogo ot technite durjavi i az ne znam kade sa ...
no ne se sluchva samo s nadsata durjava ima i drugi kuriozi
ama nai-smesnoto bese pri vavejdaneto na EUR nali po nova godina i vsitski chujdenzi bjahme vav vakanzija ...
kato se vrustame edin nemez pita edin brazilez ... i kak se chuvstvate sega v Brazilija s euroto??? :)PPP

Аз отделям бисерите на две категории.

Обиждащи:
"Абе вие не бяхте ли номади (използваната фраза беше gens de voyage, която описва циганите-номади тук) ?"

"Я, ама как така вие двамата сте с толкова бели кожи, аз мислех, че сте тъмнички поне като португалците"

"Скоро няма да влезете в ЕС, много сте бедни" (горкия сигурно ще изпадне в шок като чуе, че ще подпишем договора след 3-4 месеца и то под президентството на Люксембург )

"А ти си българка?! Значи си проститутка" - като изключим самата обида, тъпото в случая беше, че идваше от хърват (тяхната ****, тукашната им имиграция е много нафукана, сякаш са хванали Господ за шлифера)

Наивно-незапознати с България:
- "А-а-а България, кисело мляко значи"
- "Ахм"
Следва много шантав разговор:
- "Абе да те питам, нали си първата българка, която срещам... Тукашното кисело мляко има много странен вкус, май нещо не го правят като хората"
- "Така ли? Не съм забелязала" казвам му аз.
- "Да" с доволен изглед, че ще продаде краставици на краставичар, кима той. "Много е кисело"

Жалко че няма как да ви кажа в какъв размисъл ме хвърли този разговор. Най-смешното е, че ние се бяхме смяли на рекламите по френските телевизии "йогурт, но не кисел", но не предполагах, че преди два дни ще проведа такъв разговор. Имах чувството че съм в сън.
------->
- "Абе при вас не е ли много студено?"
- "Зимата е студено, но лятото е горещо"
- "О-о-о. А имате ли море?"
- "Имаме"
- "То не е ли студено?"
- "Зимата е студено"
- "А планините ви?"
- "Прекрасни са, има за всякакъв вкус"
- "Ама вие сигурно нямате много сняг, все пак сте на юг"
И тук аз вече бях в тъча , не знаех дали да се смея, да се ядовам ли.
------->
- "Абе вие кога се освободихте от СССР?"
- "Не сме били в СССР"
- "О, така ли? А защо ви слагаха по картите с тях?"
- "Сигурно си гледал Варшавския договор"
- "Ъ?"
- "Варшавския договор" повтарям.
- "Еми да де, СССР"


There's no place like 127.0.0.1

Работят им -- и жените, и дъщерите, и снахите ... всички.

-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?

Докато не ги у'апе религията бачкат та се късат - и арабкини, и туркини, и пакистанки...и после им слагат фртрджето и - айде дома!!!

Пак като свързват България с кисело мляко - добре... защото в северна англия го свързват с гърция. Имат желязна логика. Пишело Greek yoghurt.
И бялото сирене го свързват пак с Гърция.
А португалците да ме прощават, но бях за кратко в Южна Португалия и много от местните хора, които видях са по-черни от български цигани. Живеят в туристическа зона в заведения и не знаят нито английски, нито испански. Само португалски. Комуникацията невъзможна.

Не знам френски, ама тази фраза gens de voyage ми се вижда като "с трън в гъза" в свободен превод, не наричат ли циганите там "jitanes"? "gens" как се превежда на български, гени или съкращение от Gentlements?

Frankly, my dear, I don't give a damn!!!