Интересно ми е да разбера вие как постъпвате ако видите случайно българи да речем в автобуса или на улицата:

а) Подминавате с бърза крачка като правите всичко възможно да останете незабелязан
б) Преценявате "годността" на сънародника и ако е готин пич (мадама) го/я заговаряте
в) Примъквате се тихомълком, опитвате се да дочуете разговора и лукаво се подсмихвате на някои изцепки в стил "никой не ни разбира"

МОЛЯ ГЛАСУВАЙТЕ!!!

Сигурна съм че всеки има някаква смешна история да разкаже по тази тема ;) защото както моя скромен опит сочи българите сме навсякъде и аз самата постоянно се натъквам на събратя под път и над път!!!


When was the last time you did something for the first time?

Не съм попадала в такава ситуация откакто не живея в Европа.
Предполагам, че ще ги поздравя стига да не бързам ужасно за някъде.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

E shte kaja dobar den...

V4era me sprq edna jena, dokato se razhojdahme s gadjeto i si govorehme.....4ula 4e si govorim na bg i za tova ni sprq ....mnogo i se zaradvah, be6e usmihnata i slun4eva..poprikazvahme si malko i posle se razdelihme....

...особено когато съм в някои кътчета на БГ като Столипиново, Факултето, Сливен, Пазарджик, Кърджали, Добрич...

На никой не му е навредило едно здрасти да каже.

opita mi pokazva,4e edno zdrasti ne vredi no i ne vinagi ima prodalgenie.Problema e 4e ne moges da izgradis doverie za 5 min opoznavatelen razgovor.A i kadeto az giveia,horata ne se interesuvat za drugite,i ako iskas da se vpises v peizaga triabva da gi kopiras i da si lizemerno zainteresuvan,oba4e daite shans na gelaestite da si govorit na balgarski i bez predrazsadazi i strah/ e ne e nuzno razbira se da dadete i poslednata si riza niakomu,samo zastoto govori balgarski/

!?!?
Как пък предизвиках такива расъждения ... та намеси и последната ми риза.

Не държа след здрастито да има продължение.

И в същност моят пък опит показва, че винаги можеш да проведеш неангажиращ, но приятен и интересен разговор и то със съвсем непознати. Какво пък пречи те да си и българи...

Хората където и да са, каквито и да са, реално не се интересуват от теб. Освен, ако те самите нямат полза да се интересуват. Но това ВСИЧКИ си го знаем.

Освен това не мисля, че за да се впиша в пейзажа, в който ИСКАМ да се впиша ми е необходимо лицемерие. Твърде лицемерите ме натоварват. Нямам желание да поддържам връзка с хора, които ме натоварват.

А шанс е редно да дадеш на всеки. И това е неоспоримо.

iskah da kaga ,4e mnogo hora si tarsiat kontakti s balgari samo zaradi uslugite,koito eventualno mogat da polu4at.Az sam goliam optimist i se opitvam da bada dobar 4ovek i pomagam,oba4e samo kogato smiatam 4e horata se nugdaiat ot moiata pomost-mnogo egoisti4no se izkazah.......v Haidiland ne e mnogo veselo naistina,no nasiat temperament -BG i jugo ne e za prepora4vane da se pokazva-ignoriran si mnogo barzo....

Ама отговорите ви направо ме изненадаха!!! Аз живея в Лондон и незнам, явно само тук е така, но българи има страшно много и те в повечето случаи гледат да се избягват защото има една стара приказка тук, че от българи трябва да се бяга надалеч.
На мен са ми се случвали доста интересни неща. Един ден например бяхме с една приятелка в автобуса и до нас седеше някакъв младеж (много не си личеше че е българин) и явно през цялото време ни е слушал разговора, който типично по български включваше обсъждане на кой ли не в автобуса, включително и на него :))), но той не ни каза поне едно здрасти дори и след като телефона му иззвъбя и той говори явно с приятелката си около 5 минути на чист български. И ние не го заговорихме... Все едно си бяхме в София...
А днес щях да умра от смях! В местния басейн, в който ходя доста често не бях засичала никой българин до сега, но днес две момиченца просто не можеше да не се забележат! Представете си и двечките на басейн по прашки! Еми, как да ги заговоря?
Та такива истории... Сега като се замисля има още мнооого многоооо.. Но да ви кажа, винаги когато съм заговаряла аз самата някой после съм съжалявала и вече се правя на англичанка като срещна други българи, а и май повечето тук в Лондон правят същото...

When was the last time you did something for the first time?