Здравейте, не знам как точно да го обясня, но ще опитам. Не изпитвате ли понякога завист ( добронамерена,разбира се) за това че приятелите ви в България живеят "по български"- т.е. събират се вечер заедно,ходят си на гости без да е нужно да си правят уговорки - appointments- както това се случва в много страни на запад, с други думи живеят си все още така,както и ние бяхме преди да напуснем България. Завиждате ли им за това, че по Коледа и Нова Година се събират на домашно вино и ракийка, със разните му там български специалитети от свинско и друго месо, и настроенето си е типично българско, задушевна обстановка, много майтапи , разбирате ме какво имам впредвид?
Защото аз понякога наистина изпитвам добронамерена завист за това че моите приятели все още могат да се събират вечер около масата (зимно време специално ) с приятели , близки и роднини, и я има тази българска непринуденост в отношенията между приятелите, каквато поне тук при мен липсва в хората- всичко е много официално, трябва да се правят уговорки кой кога да си отиде на гости и т.н. А и понятието "приятели" тук май е по-различно,отколкото в България.
кажете какво мислите.

Не.

..................

Ако знаеш ЗАЩО , ще разбереш КАК!

ах завистта, тази родна черта...
не, не я изпитваме... има един вид мъка или носталгия по ония времена, но нали знаеш - спомените са едно, а действителността нещо друго...
а има моменти, в които разбираш, че си струва да пожертваш едното за другото - ето тука са билетите за париж и хонг конг, днес подреждаме снимките от америка.
светът е по-голям от една българска софра, колкото и привлекателна да е тя...

а пък като личен съвет - приятелите са си приятели навсякъде, стига да ги имаш

Прав(а) си, това е което имах впредвид- мъка и носталгия, извинявам се за думата "завист", май не беше употребена правилно. Мъка и носталгия по тези времена, по начина на живот които водихме с приятели. И е вярно че приятелите си остават приятели,където и да са, нещо което аз изпитах наскоро,когато си бях в България.

Да, аз завиждам. Но не заради пържолите. Моите приятели от старата компания са абсолюнто всеки почивен ден или на Витоша, или на Рила, или някъде по Искърското дефиле. За морето няма да говоря, че сега са си накупили къщи там по селата и само си предават ключовете един на друг. Съответно зимата се ходи редовно на ски. Говоря за хора със заплати по 500 - 800 лева. Конкретно вчера им звъннах - ми тръгнали две коли в 7 от София, в 11 били в Созопол - плаж и купон до ранните часове днеска и оп обратно. Утре са на работа. Другия уикенд са на Халкидики за 3 дена.

Това, което най-много ме убива тук е точно тази "тържественост" при уговарянето на най-дребните неща. 5 години вече живея тук и още не мога да свикна с тези уговорки 1 седмица предварително за 1 кафе. Някак си, изчезва всичкия чар на кафето като е толкова протоколирано . Наистина ми липсва, понякога доста сериозно, тази непринуденост на приятелите, които пристигат на тумба събота сутрин за кафе и дъра-бъра. Но пък и забелязвам, че с годините започвам да приемам тукашните навици, та ме е шубе да не стана скована като местните .


There's no place like 127.0.0.1

"Предвид".

Life is too much important a thing ever to talk seriously about it.

razlikata e samo u pia4kata i kliopa4kata! Ot preiatele ne moe se otarvem....ooops, 4eh da izlajem - moem! U BGeto nekoi gepat4i natrupaa baia mangiz i se pokria da si praat mehur4eta po baseinite!? Mnoo tupo! Oti se pomislia i za nekvi ako ne Olimpiiski, to za Vito6ki bogove! Na teh ne samo ne moem da zavidim, mi im sa4ufstvam. Oti nikoga nema razberat, 4e sveto e pulen so sekvi obrazi, pove4eto na svetlinni godini po otno6enie na vazpitanie i kultura. E, te tia tikvenitzi i4 ne mi lipsvat. Pi6eiki za tva, vi prepora4vam kato si idete u BGeto, da posetite "barovskite" vilni zoni, Za primer 4e vi dadem Dragalevtzi u Sofia. Nadniknete u "prirodata" na Dragalevska reka. Razhodete se naokolo. 4udo e....za prikaz


Gu Tzo - zavijda na Malkia printz...mnoo

КВО Е ТВА?

ne znam predi kolko vreme si napusnal (a) BG , no te uveriavam che horata ne jivejat po nachina po kojto si opisal(a) , moje bi imash mnogo stari spomeni ne znam . istinata e che tuk se jivee po podoben nachin kakto i izvan BG , e moje bi s malki izkl. razlikata e che tuk obache poveche se oplakvat ot tova che niamat pari i t.n. kolko im e pisnalo vseki den da se iadosvat ot neuredicite v tazi darjava i t.n. i t.n.
da ne govorim che nad polovinata moi priateli sa veche izvan BG i prodaljavat masovo da zaminavat taka che v skoro vreme shte bade trudno chovek da nameri s kogo da izpie i edno kafe , samo shte si ISQ-svame .
a i da dobavia che makar da sam rodena i izrasn. v BG sam protiv hodeneto na gosti bez preduprejdenie , tapo e i nevazpitano naj malkoto , kazvam tova e moe mnenie :)

zdravei,
ne, ne izpitvam nito zavist, nito nostalgia po onezi vremena. 4e kakvo losho im ima na ugovorkite? razbirash se s priateli za sled sedmiza i taka udaljavash udovolstvieto - edna sedmiza o4akvane. a i mojesh da se prigotvish kato horata, menu izmisliash i taka natatak. a i nikoi ne ti se dovli4a nekanen, to4no kogato nai malko go iskash - hladilnikat ti e prazen, ili si 4etesh spokoino kniga, ili pak imash mnogo rabota za svarshvane.
neznam ti kade si, no tuk pri men poniatieto za priateli e po silno i ot balgarskoto, kakvoto i da vlagash v tova. imam niakolko mnogo dobri priateli, koito vinagi, kogato mi se govori, sa gotovi da me izslushat, a ne dori i da niamam jelanie da liubopitstvat i pro4ie... i nie si pravim mnogo zadushevni praznizi, i uveriavam te vinagi sme si neprinudeni v otnosheniata