Procheteno iz drugite klubove...

Тия дни на аерогарата

Посрещам си гостите от странство.
Чакам да излезнат.
Самолетът малко закъсня та почаках повече от планираното.
Реших да поогледам.
Хора пристигат.
Повечето българи.
От "тежка" чужбина!
Гурбетчии, демек.
И ми се скапа настроението. Пак!

Отляво.
Гледам един мъж държи момченце, което плаче. Той му вика "Миличко, аз съм дядо ти". До тях младо момиче говори на детето "Това е дядо, Мони, това е ТВОЯТ дядо".
Момченцето на 1-2 годинки реве ли реве.
И дядото се разплака.

Отдясно.
Жена, наша възраст.
Клекнала до едно момиченце на 3-4 годинки и ридае. А момиченцето и говори нещо на английски. И жената заплака още по-силно.

Зад мене.
Двама съпрузи. Пак наша възраст са гушнали едно малко дете. Вече не е бебе ама е не повече от годинка. Дъртофелниците току погледнат детето, току се вгледат. И те се разреваха.

Пред мене.
Един мъж. Малко по-дърт от нас.
В тълпата пред перилата.
Мърмори си "Хайде бе, кога ще излезнат?"
А ръцете му треперят. И едната половина на лицето му трепери.
И тоя е готов да се разплаче...

И си мисля:
"Кога ли, Господи, и моя милост и на моята милост половинката ще стоим тук със свити сърца и ще чакаме да се появят децата ни с внуците ни, които в чужди страни са се родили а ние като пеленачета не сме ги и зървали а и те нашите физиономии не са виждали и ще ги смята за чужди и ще плачат от тях а и ние ще се разплачем!?...."

П.П. Знам, че се повтарям. Мамка му!
Знам, че ще ви "сговня" настроението.
Много неща знам или мисля, че знам.
Ама едно не знам - къде е нашата вина?
И у кого е вината????

Taq bolka mi e poznata i az jiveq s neq. Vupreki golqmoto mi jelanie da se vurna - to4no zaradi decata ne moga- nqma q sigurnostta - budeshteto e neqsno...Polojenieto ako beshe rozovo nikoi, nikoga ne bi obrekul sebe si i rodninite si na takova stradanie.Dale4e ot vsi4ko skupo i ot vsi4ki... Ne e lesno i za dvete strani . No vremenata sa takiva - Iskam da se vurna, no ne moga - Vsi4ki mi kazvat NEDEI , vsi4ki iskat da zaminat-vsi4ki zaminavat.... - a ti da se vurnesh!...
Tejko e no kato 4eli tova e nai uda4nia variant za momenta. /triabva da oceliavame - po nqkakuv na4in /

За голямо съжаление всичко това е истина.Колкото деца са в чужбина толкова плачещи майки има.А колко са те? ...Много....И още повече ще бъдат..Аз лично познавам няколко български баби който гледат внуците си в Англия.Те също се чувстват зле.Знаете ли какво е на една жена/мъж който вече се е пенсионирал да отиде в чужда страна?!?Нито език знае,нито има съседи с който може да си поговори,нито може да отиде сам някъде...Ееее..."птиче в клетка".Но какво да правят,дошли при децата си който са тук от години,мислели са си,че така ще е по добре,но...какво ти добре брато,на 60 години?!
Моята баба е на 70 год.,плаче по телефона,но всеки път казва:Ако искате да мизерствате ...върнете се!
Съпруга ми поради стеклите се обстоятелства не е виждал никога на брат си детето,а то сигурно колело кара вече....
Така е...А представете си за миг как са се чувстали майките чийто деца са заминали там някъде в неизестността и те знаят,че никога повече няма да ги видят.Говоря за времето преди 89 година...

Бъдете здрави и много кураж на всички!

Mnogo e silno, ot kamuk triabva da si da ne ti trepne.

See no Evil, Hear no Evil, Lay no Evil Down on Me...or I'll Toast You in Hell

Poline, i az vinagi tova kazvam, nie imame izbor kude i kak da jiveem, predi 89g go niamahme. Sega nikoi nikogo ne e vurzal da sedi niakude, nito e vurzal babite v BG da ne mogat da otidat da si vidat vnutsite. Takiva sme si, vinagi se oplakvame ot neshto. Na maika mi i haresva v UK, no ne moje da jivee tuk zasega, zashtoto gleda baba v BG. Edin den shte doide da jivee s mene. Prez takiva periodi sa minali Italia, Portugalia, Gurtsia i mnogo drugi strani. Emigratsiata e polezno neshto i za durjavata i za emigranta, ia si predstavete kakva shteshe da e bezrabotitsata, ako si biahme tam. Ne sujaliavam, che emigrirah i ako edin den sinut mi pojelae sushtoto, Dobur mu put i dano da uspee.

Ne narichai vuzrastnite hora durtofelnitsi! Ti maika niamash li?

Това мнение вече бе публикувано в Емиграция, но мислия че тук му е мястото.

Продавам дом, градина, черешови дървета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-а аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, пъравата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап.
Телефон: 365-82-12
София. Вечер.
/ след средата на месеца - Монреал, Квебек,Канада, пощенска кутия 15347НХ.
До поискване./

ПИСМО

Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах пак посягах към него. Разбрах , че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене.
Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си - значи е българин.


Обратна Разписка

Канада, 1837 Сейнт Катерин Ест
ап.5 Н2К2Н4 Монреал, Квебек
Пощенска станция 142 ХМ

Няма получател. Лицето неизвестно. Адресът неизвестен.





Станислав Стратиев

Veche ti otgovorih v Klub Bulgari v Amerika

Sine qua non

... ама това е съдбата на първото поколение емигранти. Вярно е, че звучи много сърцераздирателно. Всеки си има пътя в този живот и всеки си плаща цената. Смисъл от подсмърчане няма. Има път назад..., правиш си избора и си носиш кръста. Толкоз.

Ако нещата можеха да са различни - щяха да са различни.
PRN

V BG se mu4ihme i sega pak tuk se mu4im. Kakvo e budeshteto - ne znaem.Sigurno nqma da e mnogo dobro. No i vrushtaneto nazad vse po -trudno izglejda otdale4e... 4akame promqnata v BG no q nqma - vse po strashno stava.
A moje bi i nie sme ve4e drugi?