Не съм съгласен автоматично с категоричния извод, че двуезичието пречи на интеграцията. И има голямо значение за коя страна става дума. Ако е Европа, там са традиционно етнически държави и каквото и да ми говори Гетсби, в Германия, ако са ти черни мустаците и вакли очите, колкото и да ти е гладък немския те гледат по–иначе... Знам го от самите емигранти и деца на емигранти. Повече или по–малко из цяла Европа е така...

Аз съм в една от имигрантските държави – Америка. Тук съм от близо 12 години и мисля, че това ми дава известен ракурс към ситуацията с интегрирането...

В Америка дали и доколко ще се интегрираш си зависи само от самия тебе, като етническата ти принадлежност, религията или акцента като правило имат нищожно или никакво влияние към успеваемостта. Това което важи е да функционираш в бизнес механизмите на страната и твоята приложимост в схемата за генериране на пари.

Аз попаднах направо от "развития" социализъм в най–крайния капитализъм и ми отне време и известни жертви и провали докато се ориентирам в манталитета и обстановката.

Бързо разбрах обаче,че народи без комплекси за малоценост като нашия, с поколения поддържат у децата си и историческа гордост, и език, и религия, без това да им навреди социално или финансово. В Ню Йорк например има еврейски училища, повечето от гърците, които познавам, дори от трето поколение говорят сносен гръцки. В Южна Флорида и Южна Калифорния и Тексас по улиците се говори много повече испански, отколкото английски и никой не слуша "американска" музика. В цели райони на Луизиана първият език е френски (кейджън). Всичко е до личен избор.

В Америка на запазването на етническия идентитет даже се гледа положително и с известна завист, защото наследниците на Мейфлауър имат известен комплекс на ксенофобия и неспособност да се разбере света извън Щатите и Канада. В училище децата ми са сочени от учителите за пример и като отличници по американския материал (майка плаче!!!), и като двуезични и са обект на интерес сред другите деца и даже учат приятелчетата си на елементарен български. Да не говорим колко им е кеф, че когато не искат да бъдат разбрани от останалата тайфа, си имат "таен" език. Сега, след толкова години, ни предстои за първи път да си ходим в България. Те нямат никакви притеснения, че ще се чувстват чужди... Ни на баби и дядовци, ни сред нови другарчета...

Пристигнахме, когато сина ми беше на 2 и половина и още оттогава въведохме една "игра", че от прага на къщата навътре е България и никой не разбира английски. Получавахме редовно учебници от България за съответната възраст и изучихме буквара, история и география, имаме ежедневно по половин час занимания (четене или писане) по български, без който няма ни телевизия, ни игри. Децата са пластелин – трудно или не – адаптират се към всичко. Особено когато всичко им е поднесено като занимателна игра. И когато непрекъснато им се напомня, че знанието ги прави повече и е предимство пред тези, които не знаят. С времето те сами започват да усещат предимствата и всичко потича по–лесно. Като ги питаш какви са, гордо ти казват, че са българи, живеещи в Америка.

Това в никакъв случай не може да им повлияе негативно! Хората плащат торби с пари да научат втори език, а у дома всичко им идва естествено и безплатно... Това им дава още един избор. А, за другите не знам, но основната причина аз да емигрирам (освен финансовите и социални бакии в България), беше желанието да имам възможност за избор...

Накрая ще завърша с една проста истина:

"Колкото повече знаеш, толкова по–малко не знаеш".

Вовата

spoko be, ostavi go deteto da si igrae, shte nauchi ezika za nula vreme, i ne go biite mnogo :))

...чети правилно!
Казах, че за итеграцията е езика на-малкото. Особено за малки деца.
Нали тези от ГДР си говорят чисто немски, ама имаха и много имат още провлем с интеграцията.

Това каоето ти правиш е ОК. И ние си говорехме на времето в къщи БГ.
Не казах асимилация...интеграция.
Мулт-Култи общество, както тук го наричат. Още в седмтдесете...изчезваха герански ресторанти. Всеки си ходеше при "Италянеца на кюшето"..при гръка...и тн.

И аз от години в тези магазинчета пазарувам..тук си е малка Турция.
Турците са 6-7 милиона, след това са италянците, след тех гърците, югосавците, испанците ...


А, този митос Германия не била емигранска стана го разпространяваха косервативни политици тук и по света. И тук е закона в подготовка и скоро в сила ше влезе. Подобно на американския и канадския..с точки и т.н. Та, поне тези да идват, които са нужни. Тук има 10 милйона офицялни чужденци. Илегални...още 5 или 8 милйона. Това е два пъти БГ. И само в армията служат 82 нацйоналности. Новобраници.

Знаеш ли кой е втория по големина турски град след Инстамбул?
Берлин! И то преди 20 години още.
Има там един турски квартал....не ти трябва немски.
Само турски се говори.
И вестници имат..и тн.
А ТВ програми само на турски отдавна си имат.
И училища следобед на турски..и каорана си учат.

Та затова много се говори, пише, научни изледвания..статистики.
Тези, които живеят в "гето" са най-ниско образовани, без работа младежи и в затвора са 60-80%.

А, кво ми разправяш за Америка. Ми огледай се там. Как са всики хиспанос в Ню-Ойрк или ЛА?

Та, аз не давам примери от моя опит. Моето полужение е друго било .
Аз споделям кво набрюдавам от години.
Или как е с децата на турчина от който си копувам кашкавала.

И неказвай, да ама само в гето.
Познавам хора в квартала, които се изолират сами. Без гето.
И двете деца са с ниско образувание и безработни.
А родителите са с висше образувание в Университета.

Затова говоря.

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Браво на вас, че намирате време да се занимавата с български учебници! Смятам, че това ще е основен проблем за сина ми някога - не е трудно да научи разговорен български и дори четене, но друго е да умее да пише правилно. Да, затова се изисква постоянство и упоритост, ама си струва, дано ми стигнат силите и на мен да го въведа в семейството си.

Иначе по отношение на "емигранстките" и "неимигрантските" държави - мисля че малко е остаряло това понятие. Ако минеш в Западна Европа ще установиш, че пъстротата на хората, които живеят тук вече е сравнима с тази на най-космополитните градове в света. Не бих могла да кажа как е изобщо в Германия, аз живея във Франкфурт - един не съвсем типичен град, където чужденците са почти една трета от населението. Не би повярвал колко много смесени семейства - немец-африканка, немец-азиатка, африканец-немкиня и т.н. можеш да видиш. Аз работя в типична немска фирма, колегата ми е сърбин с немски паспорт (роден тук преди 30 години и като начин на мислене - абсолютен немец), имам колеги холандци, испанци, един португалец, една украинка... Пазарувам редовно от месарниците и пекарниците в нашия квартал, населяван предимно от немци. Собствениците са наследници на поколения пекари и месари, някои са направо като излезли от миналия век - кръглолики, сламеноруси, синеоки, с червени бузи и пълни ръчички, говорят здрав Хессиш (така се нарича местния диалект, където понякога Х-в края на думата се произнася като Ш). Досега - за повече от година - не съм усетила някакво особено отношение към мен, защото съм чужденка или не говоря добре немски (в началото изобщо не говорех, та се оправях само с английски), искрено се радват на номерата на сина ми, много често той си тръгва с някоя допълнителна шайба "специален" салам или пък с геврече. Една от касиерките на съседна до нас дрогерия пък толкова харесва сина ми, че веднъж когато бях на пазар без него и тя разбра, че е болен - специално изпрати по мен едно малко шоколадче, което взе от щанда до нея и го плати сама.

Синът на моята приятелка е на 16 години и е тъмнокос, с тъмни очи. Негов съученик е плод на брака между афро-американец и германка. Би ли могъл да предположиш кои са момчетата в тяхното училище, обект на най-много момичешки мечти?

Аз също бях чувала много за ксенофобията в Германия, за това, че дори не те обслужват в заведение, защото си тъмнокос или говориш с източноевропейски акцент. Но - честно казано - такова нещо не ми се е случвало, нито във Франкфурт - където повечето обслужващ персонал в заведенията се състои от сърби, турци, китайци - някои неговорещи добре немски, нито в Бавария, където са си немци, ама толкова дружелюбни и така се разтапят, като им похвалиш местната бира, дето я произвеждат точно в тази кръчма...

По централната улица в Хамбург за една кратка двучасова разходка видях повече забулени арабски жени, отколкото за два месеца, прекарани в Източен Бейрут. На редовния седмичен пазар във Франкфурт, където се предлагат и много неща за хапване, едни от най-големите опашки се вият за дюнер от пуешко, завит в "турска пица"...

Когато имам немски гости, винаги им показвам албумите си от пътувания в България. Вече планираме да правим обиколки там и планираме маршрути.

Приятел на наш общ познат, който се занимава с реклама, се влюби в българската музика пък. Понеже и той самият пише музика, води и предавания по местните радиостанции, направи вече 3, посветени на България.

Аз започвам да се замислям как пък да популяризирам по-широко нашите танци. Всички много се впечатляват, когато в удобен случай ги танцувам и все ги смятат за ирландски, заболява ме устата да обяснявам какви са разликите, пък доколко си приличат и различават с гръцките и т.н.

Ей, от много писане за България, ще изпусна урока си по немски... Да ви кажа, немския ми е още на ужасно ниво, така че - до скоро

"аз живея във Франкфурт - един не съвсем типичен град, където чужденците са почти една трета от населението. "

Типичен е!__;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Da,v Anglia ima takiva mesta i se kazvat family center.Namirat se v pochti vsiaka carkva.
Pozdravi:Poline,London

...навремето баща ми разправяше: Това е "job-а" на детето.
Да си играе..затова е дете. Не че по-късно много се разбирахме.
Нещо малко много бяхме подобни__;о))

И аз съм със моя малчоган така...ама и времената се измениха!

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

ти по-добре знаеш, ако отдавна си тук. Но доколкото знам, в Ерланген край Нюрнберг, тъмнокосите и говорещи с акцент чужденци наистина изглеждат странно в очите на местното население. Но не бих казал, че се държат недружелюбно.

По разкази на моя тъмнокоса и синеока приятелка за пътуването и на север, където всички са сламеноруси и болезнено бели, тя предизвикала едва ли не фурор в мъничко село - децата искали да пипнат тъмната й коса - толкова я харесали и не вярвали, че е истинска

Аз си мисля, че все повече големите градове навсякъде в Европа започват да си приличат по смесването на представители на различни нации и раси. Дали си във Виена, Франкфурт, Ню Йорк, Лондон, Париж, Хамбург, Прага... Разликата е в процентното съотношение между китайци-индийци-араби-сърби-турци-италианци-гърци..., но иначе - се срещат вече навсякъде. Дори София в последните година стана по-шарена...

Blagodaria ti 4e go spodeli s men..Niakak si e po leko kato znaesh 4e ne e samo twoeto dete taka.nadiawam se wsi4ko skoro i pri teb i pri men da e OK :)

Nie wse oshte ne sme mislili za detska gradina i malko se boiahme ot towa - to4no zaradi ezika... no moje bi ideiata e dobra da byde zaedno s decata i da u4i ezika taka..

za towa si prawa... niama kak da iskame ot detenceto da byde perfektno wyw wsi4ko otnosheniq. A i predpolagam 4e ste zapo4ne i da misli na anglijski w edin moment...
Blagodaria ti i na teb!
Mnogo ste mili wsi4ki!