Ako tova e kitch :) -
iskam da skocha i s dvata kraka v kitcha i da se turkaliam v nego :)


P.S. Ti shte doidesh li za po edna margarita niakoi sledobed ;)?

..не ставам.

И мойте са винаги черни.
Но има и такива с големи цветя. Ама...черни__;о))
Опитах с различни цветове навремето.
Нещо неспокойно спах.
Та, стар човек. Не си изменя така лесно "нравите".
И в черни ще ме погребат милите_;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

...това ми напомни една стара исторя.
Имах гадже стюардеса.
Преди милйони години в БГ.
И един път я чакам на летището София, да я взема.
Стават некви саматохи. Пожарни свирят, коли кора се мотаят.
Паника.
И страх ме хвана. Месец преди това...бяха направили...не знам вече как се лазваше...един преземяване без колела. Самолета се хлъзга по пистата.

Та накрая се разбра к’во е станало.
Една индийка...се качила бременна...водата и истекла..в тоалета на летището Делхи...та да роди детето в американски самолет.

И няква грешка бе станала..и се качила в Балкан_Бла_бла.

Та тога си говорехме...и разбрах, че това било нормално.
Чакат до последния ден....качват се в такъв самолет...и там раждат.
Американска, Германска, Английска.......територия.
И детето автоматически гражданин става.

И това беше околу 1965/7.

Та имаш право - някой хора знаят къде да се родят__;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

За да си купя свободата!

Да се откупя от отговорности.

Да си купя каменна едноетажна рибарска хижа, със еднометрови стени, на стръмен бряг, на 10 – 15 метра от морето в някой закътан медитерански залив. С много земя наоколо, която ще оградя с табели: "No tresspassing!", и така да има буфер между мене и т. н. цивилизация. Далече от асфалт, светофари, бензин, прахоляк, киша и сол, коли, кредит карти, парно, климатични инсталации, компютри, селфони, телевизия и други психологически отрови. Сутрин да ме буди шумът на вълните, слънцето през отворения прозорец, лекия полъх на вятъра и най–вече фактът, че съм се наспал добре. Вечер да сядам край масичка под асмата на сладки приказки със верни другари, на изстудена в кладенеца мастика и айрян. Да хапваме печена на дървени въглища рибичка, която да си ловя сам. Да се радвам на играта на пламъка в газената лампа, закачена между лозовите листа. Да отпиваме от моето собственоръчно направено винце, което ще си пазя в зимника, изкопан направо в скалата. Да пушим в лулите си хубав тютюн. Да споделяме мисли, мълчейки, чрез морзовата музика на щурците и пърхането на прилепите и козодоя над главите ни. Да чета (и препрочитам) книги от умни автори. Да работя върху картини, за които да не се притеснявам дали ще бъдат продадени. Да ходя с кучето си на дълги разходки покрай брега и направо през пущинаците. Да записвам наблюденията си върху тайнствата, които природата благоволи да ми открие. Да се гмуркам сред скалите с харпун. Да се грижа и пребоядисвам малка дървена лодка, и да пускам мислите си на воля от хоризонт до хоризонт прекъсвани само от навременното почукване на попчетата. През зимата да се отоплявам с обикновена печка с дърва коиот да си цепя сам на дръвника. Да каня приятели на истинска Коледа с клане на прасето, угоявано през лятото.
Да пеем стари забравени поради чалгата български песни и да гърмим във въдуха докато пърлим прасето. Да лочим пиперено греяно вино и греяна ракия.... Напролет да засаждам градинка със чисти зеленчуци...

Да ценя всеки ден, колкото ценя целия живот!

Да се наслаждавам и радвам максимално на най–скъпия дар – живота, непритесняван от златната клетка на "цивилизацията".

Но за всичко това, е нужно да съм милионер. Разбирачите знаят защо...

А когато човек е истински гладен, му се услажда и комат хляб с чесън и сланинка или домат и сирене. Когато е истински жаден, най–добрата напитка е изворната вода. Когато е истински уморен, спи и без чаршафи – сатенени или от домашна вата...

Така го разбирам аз милионерството...

Вовата

Стават граждани на света! С Нелсънов паспорт...

Верно е.

Вовата

Oh, razmechtah se kato go prochetoh tvoia posting :). Mnogo hubavo si go napisal :)

Interesno zashto vsichki muje na opredelena vuzrast gi hvashta jelanieto da se usamotiat niakude v niakoe divo miasto i da izbiagat ot vsichko. Niama znachenie kude - na selo, v gorata, vuv ferma, niama znachenie - samo da e nakraia na sveta.
Tova e vseobshta mania. Kato te slusham vse edno slusham bashta si ( koito sushto e hidojnik mejdu drugoto ;)) - toi taka podludia i dade suma ti pari za da si postroi kushta dalech ot horata. Za razlika ot nego obache maika mi ne iska da se otteglia ot sveta vse oshte :)) Jenite ne pochva da gi vleche divoto s godinite :)
I ne samo moite roditeli. Pri mnogo hora sum zabeliazvala sushtoto.

Interesno za razmisul :)

..за това не са ти нужни "милйони".
Сам го знаеш.
Мангизи да...ама усъществимо е.

Като стане..има ли една покана за стария Г?

Не правя претеснения. И рибките сам си ловя.
Ако е нужно и "на ръка".

И като сам махмурлия не хленча.

И при грила ще ти намирам тревички, непознати на ливадата, та месенцата и рибките да са по-ароматични...и дни наред ще спорим кое винце е по "духовно"....не съм лесен за "пране"...ама скука няма.__;о))

Та, Варвара ли беше?

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Престави си да живееш с една "маргарита"-жена двайсет години.
Скучно става с приятелките й__;о)).

Но серйозно.

Това е малко този патриярхат от стотици години.
Мъжете са "навън"..."борят се"..."в този студен, враждебен свят" ..да изхранват семселето.

И след време спокойствие искат.

Жените в къщи....и т.н. Не е нужно да ти повтарям клишета.

Но, постепенно се изменя....и аз познавам жени, които точно това мечтаят..
за себе си. Но за разлика от множеството тук са "преуспяли жени".

В професията..или професорки...или...реакцийте са същите като при мъжете.

Разлика няма!

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

...мога да ти кажа защо е. Говоря за по разпространения вариант – има и изключения...

Идват ми наум две причини най–малко. Едната е, че докато си млад, си в среда, в която бохемството със всичките му "пороци" е почерк на съществуване...

Грабиш с пълни шепи (може да се каже и злоупотребяваш, но термина е много антисоциален) от жени, алкохол, седмични запои с оргии от които могат да се поучат и римските аристократи. Да не забравяме все пак, че Рим културно не стига много по–далеч от това да имитира Елада, а Дионисиевите вакханалии (сиреч оригиналът) са се състояли из днешна Тракия и Родопите. Та, в кръвта си ни е. Днес вакханалиите и подобните им приключения (особено при соца) се наричат дребно хулиганство. Но на темата. Такива ексцесии уморяват, изтощават и най–вече, омръзват и доскучават. Ако бях надхвърлил някои собствени рекорди вероятно щеше да съм мъртъв. И когато си опитал от всичко по много и до дупка, цялата работа ти става безинтересна. Набрал си и много опит, защото такъв интензивен живот те излага на безброй ситуации, неминуемо те охлузва и оглажда като речен камък.

И така поузрял започваш да си задаваш въпроса: "А сега какво". И правиш единственото неизпрбвано нещо – жениш се. Идват децата, отварят гърла и ти започваш да ловиш мухите, и да им ги носиш заедно със семенца. И гнездодо иска поддръжка и ремонт. Булката колкото и да те обича, често ти къса и нервите. А сметките за тока и другите удобства идват като по часовник. Това не е среда за чисто неподправено творчество. Клиентите са често глупави, без никаква прества за изкуство натоварени с кичозни идеи и арогантно капризни. Но те са преди всичко самоходни кесии. И драги творецо, между неплатенат сметка за парното и кичоват поръчка много място за шаване и хъката няма.

Но и това минава. Децата израстват и лека–полека стават независими (рядко напълно!!!)

И тогава?

От всичко на този свят май остава целия този опит да се изрази в творчеството ти, във възгледа ти за света. А творчеството (и тук говоря лично) най–добре вирее в условия на усамотеност и липса на телефонни позвънявания и скърцане на трамваи... На човек му се приисква да се потопи в примитивното, за да открие духовното. И ако е кадърен да направи нещо съществено... Колкото може.


Дали е успял, това ще отсъдят другите...

Вовата

П.С. Жената. Хм? Ако не иска да ме последва, токова по–зле. Аз имам чувството за своята малка мисия. Преди да издъхна да кажа: Опитах се! Не мога да пожертвам това, само за да може жена ми да се кисне в модерна обстановка... Това няма да означава, че не я обичам, но се очаква и тя да ме разбере...

Ако пък ме последва – няма проблем...

Vova, nablijava ti vremeto da opitash pak vkusa na bulgarskoto mestno:)))))
S neturpenie chakam da zavaliat i tvoite vpechatlenia tuka v tozi klub!
Eih kak si go napisal, na mene mi prozvucha kato mechta za gosti Super e! Az tazi godina mislia da otida do Ispania, na gosti i da ia poobikolia. Vse me tegli natam.... a zashto doidoh tuka?