от 19 месеца съм тук, дойдох сама, депресията не ме подмина, опитвам се да изплувам....
само да ти кажа - не си единствена..., но аз съм в Лос Анжелис...

Vsichki sme depresirani...
Na tezi koito kazvat che vsichko im e super az lichno ne im viarvam.
Chestno kazano i az sum v depresia... vupreki che ne znam zashto - uj vsichko mi e nared ...
Imam gore - dolu hubava rabota, ucha i imam otlichni grades, nikoga ne sum imala poveche pari, nakupih si vsichko koeto niakoga sum iskala, shte hodia na pochivka v miami sled niakolko dena, imam strahoten muj do sebe si, niakolko dobri priateli...
i pak ... Zashto?
Ne moga da si obesnia kakvo mi lipsva...

трябва да сме депресирани? И на мен ми е ужасно мъчно за БГ, роднини и приятели, също така тук ми е самотно и скучно, но защо всичко това трябва да ме подтиска? Е всеки си ги има моментите, но е важно да чувстваш че живееш обичан и обичаш

Весели празници на всички

....не знаеме!
Обясни ни__;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Върнах се малко на зад в "архива".
И видях..ти не си анонимна.
Имаше голями дискусий в Гювеча.
Дали си регистриран или не не важно.
Виж Вовата и други.
И мен ако искаш.
Където се появим...регестрирани или не сме ние.
Винаги този ник.
Помисли си защо?

И сега по темата.
Аз рзговарям само със серйозни хора серйозно.


Не мога разбира се / и не искам/ да ти дам този отговор.
Предполагам....никой не е в състояние.

Всеки си има свойте чувства и причини.

Но еди пример, мога да ти дам.
Не, че ще ти помогне. Но може би можеш нещо да разбереш и от там...да извлечеш и за теб ..някаква "полза".

Аз например, нямам от години "носталгия" или както искаш го наричай.
И знаеш ли защо?


Други времена бяха.
Като изчезнахме от БГ...3-4 години опасни неща...моите родители...гледаха с бинокъл, как ме арестуваха на Юго-границата...и нормално беше всеки път да свърша в Белене...като много приятели и познати....

Та след това...знаехме...БГ няма да видиш.

Бяхме разбира се ""осъдени".

И никой, дали запад или исток можеше да си представи, че "железната завеса"
може да падне докато нащо поколение живее,

В началото се опитах контакт с приятели да имам.
Страх имаха.
Срещах два пъти някви "малчогани" в Париж, писаха ми, били прятели на приятели__;о))

И това беше.

Като си убеден, че няма БГ да видиш, докато си жив...имаш друга "настройка".
Ние не бехме тук дошли, с риск на живота, да живеем по-добре.

На против...много неща загубихме /оставихме/..вили..вилни места.. моите родители бяха междувременно с добри заплата..БАН, адвокатска кантора..и т.н.

И това е разликата.
При мен разбира се по-лесно беше.
Аз бях студент...след неколко години...бяха моите прятели тук.
И сега, по цял свят, и тук в Хайделберг, бях няколко години по други университети, срещам пприятели от години...в различни функций и т.н.

В БГ би се нарекло..."връзки".

Та мойте "връзки " са тук не "там"__;о))

Надявам се, че разбираш, какво искам да обясня с това.

Вовата ми е свидетел__;о))

Той е едниствения, който малко може да ме разбере.
Но по други причини.
И на него не съм писал тези неща.

Та, и за него е "примиера"

Да чете и той!!!
И то осторожно__;о)))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

Ей, Вовата..., не съм ли те чувала в "Македония" или някой друг ти използва името?
Аз лично смятам да се вдигна за Испания, но ако междувременно получа зелена карта зелена карта считайте, че съм В Америка, пък ако ще да ми е трудно.... Човек трябва да обиколи света докъто е млад.

Честита Нова Година.
P.S. А ти, която си тъжна не се отчайвай. На човек не може непрекъснато да не му върви. Ще видиш, че след трудностите идват хубави неща. Стискай зъби и не се страхувай....

И аз бих искала да кажа нещо.
За носталгия, за нужда от контактът.
Тука се казва:дома е там къде съм хвърила топки в дупката,къде първиат път пиках в пясък.
И не е вярно. Дома е там, къде си свързана с нещо приятно, мило.
Може би и успех.
На пролет чуствам носталфия,мъчно ми е, за Брно,къде живях 25 години. Чуствам нужда от пролетът, кой започвал някаде в март и свършвал към края на май. Непрекъсно нещо цветише и миришише хубово. Природата се събуждала по бавно и всеки нов ден беше за мене чудесен.
Преместих се после в другият град, основах фирма си. Тука пролетът е къс, започва късно и много бързо мине, но и пак станало ми мило, защото радвах се от всеки един успех. Фалирах. По тое време не съм чуствала никаква носталгия. Беше това като когато се преместиш чуждият свет. Падаш между хора къде нямаш прятели, защото бивши прятели ти, се обърщят към теб с дупето, вече не си тех. Станах чужденец между чехите. Имах върски само с Българите кое живяли тука в града. Знаеш ли какво е найинтересното на историята?
Вече върнах се на горе, основах нова фирма, броя първите успехи, бивши прятели и пак започвали да говори с мене с усмивка, но
... когато искам да поговоря с някой, да споделим проблеми си, или успехи, когато ми е мъчно или когато искам да дойде някой на гости, когато ми се пие бира или ракия, търся Българите. Не само за това че живея с един от тех, просто за това, че имам какво да говоря с тех. Няма значене с какъв език говориш, но какви са хора, намериш ли нещо общо.
В България съм една трета в годината. Има места къде съм чужденец, турист. Но има и места къде съм дома. Но също нещо чуствам и в Чехия.

Няма чужденци, имама неразбиране. Не се върща към старото той, кой намери нещо ново, и успее да го ползва. После взпомените с мили и неболи.

Редактирано от radka3O на 05.01.02 12:41.

...ама българите не могат да го
формулират така хубаво, с перфектия си български.

Затова си ми моята слабост__;о))

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)

...майтап си правиш с моят български език...ЕЕЕЕ?

Taka ceriosen otdavna ne cym bil !!!

_____________________________________

Ти нямаш шанс, но използвай го_;о)