Blagodariati za konsultaciata,nadivam se da si prav,no sigorno e taka,nali horata kazvat:"pitai patilo,a ne starilo".No deset godni...tova e mnogo,Bog da mi e na pomosht,na men i na vsichki nastoiashti ibudeshti emigranti,koito biaha ili shte budat prokudeni ot rodinata,po edni ili drugi prichini.

Не се стряскай за "10-те години" Кой може да каже и постанови?
Всичко е индивидуално.
Зависи от:
На каква възраст тръгваш.
Колко силна привързаност имаш към хора, вещи, усещания свързани с Б-я.
Можеш ли веднага да намериш среда, работа и реализация по професията си
Успяваш ли да си осигуриш основните потребности като подслон, спокойствие, доходи за нормален живот без да се съсипваш от работа?

Последно но....не най-маловажно:
Имаш ли до себе си "a helping hand" т.е. някой, да те обича и подкрепя.

Говорейки за утвърждаването ти като дух и личност. Отнема време.
Имал съм чувството, че всяка страна си има свои богове....които се грижат за този народ. Когато пристигне някой от чужда територия...тези богове са доста скептични и дори враждебни....защото тяхната работа е да защитават тази
територия и този народ. Та оставането без корени е едната страна на въпроса....а оставането без покровителството на българските светии и богове
- съвсем друго. Аз си имам св. Иван Рилски винаги над леглото.
Но.....това е малко по - "абстрактен" въпрос. Аз съм работил искренно и с всички
сили да бъда себе си тук и....когато се е налагало съм разговарял...насаме в себе си с местните богове и съм ги молил за подкрепа. Но....мнозина ще ми се изсмеят....знам. Ще кажат:- Парите са всичко. Имаш ли ги - не ти трябват богове...Не съм съвсем съгласен. Ако не вярваш в богове - тогава повярвай, че отнема време Твоят Дух да се наложи на новото място и заеме територии.

.......следва......естествено...

" Take it or leave it. I don't argue!

как се справяш със скандианвските езици? Много са трудни за мен, добре че поне всички говорят английски там. Но все пак след толкова време трябва и да знаеш езика. Аз съм била навремето в Дания за около 6 месеца (но доста отдавна). Бях и много по-млада и доста ми хареса, но не съм си мислела че мога д остана да живея точно там за по-дълго. Но иначе с удоволствие бих отишла пак там - харесваха ми сградите, улиците, каналите, музеите,природата, но не и хората...Не знам обаче ако пак отида сега дали вече няма да съм ан друго мнение
Поздрави

All we need is love

Mnogo tochno nabludenie! Napalno sam saglasna s Ogo, osven tova chovek ima nujda ot vreme za da razbere po kakav nachin moje da materializira/realizira ideite si na novoto miasto, kadeto zakonite sa razlichni i podhoda sashto.

Smiatam, che nai-barzija nachin kam adaptacijata e tochno da stanem otnovo deca. Da si vazvarnem spontannostta i radostta ot jivota, sposobnostta da se uchudvame i da se smeem. Sveta ot koito idvame ne ni e vazpitaval taka, v Balgaria "sazriavash" dosta rano, koeto do izvestna stepen ti prechi da se promenish sled edna opredelena vazrast (naprimer 30 godini).

Nostalgijata ne e nishto drugo osven zashtita, koiato horata si izgrajdat, ili po skoro opravdanie za nejelanieto si da jivejat v realnija jivot. Do izvestna stepen e biagstvo ot realnostta. Iskam da otbeleja che az mnogo chesto "stradam" ot nostalgija.

Uff...ubi vsichko detsko v men:((
Spored men ne stradash ot nostalgia, a ot depresia:)))
Napravo ne moga da poviarvam che si go pisala ti. Eleya mranka, ti rashish mozak...ia cut-nete crapa

Добре...направихме заедно няколко стъпки по посока на мислене:
"По какво изпитвам носталгия"
Защото повечето хора стават тъжни и носталгични.....просто ей тъй...
както си седят...ни в клин ни в ръкав. И знаете ли какво? Това чувство може да те обземе без дори да напускаш родния си бащин дом.... Просто един спомен за някого, за едно преживяване, за нещо красиво, което си изпитал/а...вчера, миналата година, ...назад в детството дори. Мислил съм много
за толкова чудесни стихове написани от Д.Дебелянов, Яворов, Д.Дамянов и много други. Посветени на неща като ....един изтъркан праг на стара къща...едно дърво на двора или на улицата....какво ли не още... Символи. Това са просто символи, нищо друго.И когато ни стане тъжно и изпитаме носталгия
за някой от тях.....това не е носталгията по някой от тези неща....а е носталгията по едно изживяване, едно детство, нещо невъзвратимо... Една възраст, която никога няма да се върне..../b]Ние хората сме големи ....лигльовци и лигли и...все си намираме нещо, за което да ни е тъжно....
Я горе главата!
Досега анализирахме някои липсващи елементи от ежедневието ни и как да си ги заменим. Значи освен кухнята и пиенето и често употребата на роден език може да ни липсва и....
Любимата музика!
Няма проблеми. Просто се запасете с нея и си я слушайте.
Преди 2 год. открих как да слушам радио "Хоризонт" чрез Интернет. Сигурно сега е още по-лесно и дори да се гледа българска ТВ. Правете го ако ви харесва.
Но ако сте решили да се заселите за по-дълго в една страна ...най-добре е да концентрирате повечето енергия ...за да научите повече за тази култура и хората. За да ви е по-лесно. Никой не може да влезне в главата и сърцето ви - това си е ваша територия. Но ако се научите да се държите като местните хора в общуването с тях - най-добре е.
Аз преди много години се чудех: "Какво ще стане с мен сега?" и открих какво искам:
Да стана един много специален човек. Да съдържам в себе си най-доброто от България и най-доброто от тази страна в която се заселих!
Не най-лошото, хей!!!Защото и това може да се получи....не дай Боже.

....следва-а-а.....

" Take it or leave it. I don't argue!

Oro a kakvo mislish po vuprosa-lekuva li bg internet nostalgiata. poneje skoro v niakakuv forum prochetoh che niama shtastlivi bulgari v stranstvo, koito pishat po interet. zamislih se... vsushntost mislia ,che pri mene interneta "profilaktira"nostalgiata. ti kakvo shte kajesj?

Da, absolutno tochno otnovo si go kazal.
"Chovek moje da izpitva nostalgija dori i v bashtinija si dom."
A zashto spored teb horata veche ne se chuvstvat u doma si na tazi zemia?
Ima edna strahotna statija po tozi vapros na Stuart Kauffman.
Naricha se "At home in the universe".
V neja se obiasniava kak naukata, a ne greha, vsashtnost sa ni lishili ot raia.
Ako ti e interesno moga da ti napisha za tova po-podrobno...
No moiata misal e che edin kosmopoliten chovek (razbirai adaptiran kam sveta) nikoga veche ne moje da se chuvstva ujutno kadeto i da se namira. "Ujutno" imam predvid v smisala v koito se chuvstva edna babichka ot Rodopskite sela naprimer, koiato nikoga ne e napuskala seloto si.
V tova e problema vsashnost, a ne prosto v emigracijata.

madammmmme, kude e taia statia dai link ili tam neshto

Виж, Интернет-а помага по много начини на всеки....иначе нямаше да е толкова невероятно популярен. Относно носталгията....Не знам. Може би. Аз влязох за първи път преди една година в дир.бг в Лафчето и ...цяла зима си говорехме с българи от цял свят и...беше много приятно. Поради употребата на езика и все пак някакво сходство...българска душевност. На мен ми помогна да преодолея една раздяла и самотата....през зимата. Сега е добре отново.

Относно климата си съвсем права.
Това е един от факторите, които човек първо изпитва на себе си при преместване в друга страна. Напр. тук в Скандинавия есента започва много рано и денят става все по-малък. Най - северните райони имат почти цяла година нощ. Аз съм гледал как в непрогледният мрак слънцето се появява на хоризонта и преди да е изгряло като хората...пак се скрива. Т.е няколко часа просветление. В южните части е по-добре. Но през лятото пък идва другият феномен - слънцето почва да залязва но....като стигне на хоризонта пак се издига нагоре. Бели нощи. това е през юни.
Хората родени тук масово страдат от депресии и психични проблеми. Поне 40%
от населението е регистрирано с психични проблеми....но според мен са поне 60-70% страдащите. Аз самият не страдам от мрака, но ме засяга страданието на другите....то е във въздуха..
Така че човек има нужда от доста време, за да се аклиматизира и биоритъма му да се настрой на новата географска ширина. За някои тя се оказва изведнаж много по-благоприятна. Зависи от човека...

" Take it or leave it. I don't argue!