Във времена когато служителите на разни АД-та се влачат като разпорени черва по терена и коментаторите ни убеждават, че това е "спектакъл" е истинска радост за всеки футболен привърженик когато в един и същ уикенд има три невероятни мача, чакани с особена емоция.

По-малко от седмица преди Панатинайкос-Олимпиакос( мачът ще се състои на 30 0ктомври) се състоя друго дерби на Атина, това между АЕК и Панатинайкос.

В тази среща жълто-черните от АЕК победиха минимално, но напълно заслужено звездната селекция на ПАО.

В състава на Панатинайкос личаха имената на Йоргос Карагунис, имал дълга кариера в чужбина и играл в Бенфика, Жан-Ален Бумсонг, бивш играч на Рейнджърс, Лион ,Ювентус, Жилберто Силва, бивш играч на Арсенал и ако не се лъжа дори капитан на тима в един период, Джибрил Сисе, Луис Гарсия, бивш футболист на Ливърпул, вкарал феноменален гол на Анфийлд срещу Ювентус по пътя към спечелването на Шампионската лига от мърсисайдци през сезон 2004/2005.

От друга страна за мен по-известните имена в състава на АЕК бяха това на преминалия през Рома защитник Траянос Делас и на Кафес.

Това което ми направи най-силно впечатление в мача бе, че и двата отбора търсеха гола главно с изстрели извън наказателното поле, а също така и сравнително коректната среща, като освен с два фаула в началото на второто полувреме и жълтия картон за играча на домакините Бърнс, не си спомням да е имало други големи грубости.

Мача стартира, както се казва, с гол от съблекалнята.
Още в третата минута нападателя на АЕК Джебур се пребори в наказателното поле за една балонно центрирана топка със защитник на Панатинайкос.
Джебур обаче не стреля веднага, а се изтегли леко в ляво, освобождавайки си свободно пространство и после с диагонален удар намери мрежата на вратаря на гостите.

През първата част като цяло нямаше много опасности. АЕК определено бе по-настоятелния отбор, а играчите на ПАО действаха неадекватно. Най-деен за тях бе не някой друг, а защитника Винтра.
Чак в 40-та минута Луис Гарсия опита хубав изстрел с удар извън наказателното поле.

През втората част интересните моменти бяха далеч повече.
Още в нейното начало двата отбора си размениха по едно опасно положение.
Първо много добро центриране от левия фланг не бе оползотворено от Джебур, който с глава стреля над вратата, а в ответната атака Джибрил Сисе опита хубав диагонален изстрел.
За съжаление това бе и единствения запомнящ се момент с участието на Сисе, като слабо оправдание за него е това, че той бе заслепяван с лазер от публиката на АЕК.
В 58-та и 63-тата минути играчите на АЕК отново пробваха да удвоят резултата с хубави изстрели извън наказателното поле.
В 69-та минута Луис Гарсия отново напомни за себе си и отново с удар извън пеналта.
В 75-та мин. пак той създаде опасност за тима си. Испанеца намери с хубав пас пред пеналта на АЕК номер 20 от отбора на ПАО Лазарос, но той не можа да отправи удар и падна на тревата, претендирайки за нарушение.
В 83-та мин. ПАО изпуснаха и най-чистото си положение за гол. Жилберто Силва с фин пас в наказателното поле намери абсолютно непокрит номер 8 от Панатинайкос Йоанидис, но той на празна врата прати топката високо в аут.
В ответната атака отново със силен удар извън наказателното поле футболист на АЕК затрудни стража на гостите.
В крайна сметка това бе всичко и жълто-черните се поздравиха с победа.


В мача между Селтик и Рейнджърс не се получи желаното от мен дерби. Исках да гледам спектакъл, но не би.
Рейнджърс бяха уморени от мача си с Валенсия през седмицата, докато в състава на Селтик просто няма класа.
Пред погледа на Мишел Платини двата отбора все пак си вкараха четири гола.

Селтик поведе в самия край на първото полувреме след центриране и точен удар на Хупър.
През втората част играчите на Рейнджърс направиха пълен обрат като вкараха три безответни гола, играейки "яваш-яваш".
Още в началото на втората част Рейндърс стигнаха до равенството.
Стивън Дейвис изпълни свободен удар и Лувенс си вкара автогол.
При втория гол на Рейнджърс останаха известни съмнения за редовността му.
При атаката за гола Кени Милър беше в пасивна засада. Той не игра с топката, но след това тя стигна до него, като той вече не се намираше в положение на засада.
Последва много точно насочен изстрал от воле и 1:2 за Рейнджърс.
След това дойде и най-скандалния момент в срещата.
След минимално съприкосновение с Майсторович влезлият като резерва Броудфут се строполи в наказателното поле и рефера отсъди дузпа.
Кени Милър стреля силно, топката се отби от горния десен стълб и влезе в мрежата.
Така той отново отбеляза два гола в един мач срещу Рейнджърс и донякъде се реваншира за двата сериозни пропуска, които направи в мача срещу Валенсия.
От връщането си в състава на Рейнджърс Кени Милър има седем гола срещу детелините, като интересното е, че в трето дерби той бележи по два гола във вратата на Селтик. Първо това му се отдаде при победата с 4:2 като гост над Селтик в края на месец Август , 2008 година, след това той вкара два гола за победата с 2:1 в първото домакинско дерби за Рейнджърс сезона миналата есен, след това се разписа пролетта, при протоколната загуба с 2:1, а сега отново вкара два пъти.
Що се отнася до самата дузпа тя бе крайно несправедлива, но истината е, че Селтик сами са си виновни за поражението.
А и след третия гол за сините мачът заспа.
Лошо впечатление направи това, че играчите на Селтик непрекъснато се опитваха да провокират тези на Рейнджърс, като нанесоха множество удари без топка към играчите на Джърс, без рефера да ги види.
Освен това играчите на детелините оставяха прекаленомного свободни пространства за гостите, оставяха футболистите на Рейнджърс да разиграват топката спокойно, без да ги пресират.
Липсваше достатъчно желание и дух сред футболистите на Селтик. Може би това е така и заради многото чужденци в техния състав, които не осъзнават значението на това дерби. А мъжеството и себераздаването на терена не се изразяват в удари на противников играч при спряла игра, каквито си позволяваше Ки-Сунг от състава на Селтик.
А от мач на мач все по-отчетливо може да се направи извода, че Нийл Ленън не става за треньор. Неговите методи дадоха някакъв резултат в края на миналия сезон, но той не е решение в дългосрочен план за Селтик.
Катвгоричните загуби в евротурнирите, срещу на теория равностойни съперници като Брага и Утрехт затвърждават това мое мнение.

Иначе допреди тази среща и двата отбора бяха записали по 8 поредни победи в първенството, като Рейнджърс засега продължиха серията на девет успеха.
Но както много точно отбелязаха в официалния сайт на Рейнджърс подобни серии е имало и преди, но те не гарантират титлата. Трябва постоянство.



За съжаление не можах да гледам мача Цървена Звезда- Партизан директно, но проследих отзивите след срещата.
Дербито, подобно на това между АЕК и ПАО, също бе решено с ранен гол, дело на Морейра.
Той дойде след включване в атака по левия фланг на екс-играча на Звезда Клео, който се възползва от груба грешка на защитник на звездашите и поднесе топката на другия човек в атаката на Партизан, който отблизо в 6-та мин. вкара единствения гол в срещата.
Според официалния сайт на Звезда мача се е играл пред 31 135 зрители, въпреки че по репортажа , който гледах в Ютуб казаха че зрителите са били 25,000. Както и да е, на стадиона не можеше да се види празно място, а и атмосферата беше далеч по-различна от тази на нашите дербита.
Все пак на сайта на Партизан имаше клипче показващо радостта на играчите на Партизан след мача, които отидоха да празнуват с публиката, а това ми напомни малко на мача Левски-ЦСКА от Април 2005 г., когато ЦСКА спечели след гол на Христо нев от дузпа и тогава и играчите на ЦСКА отидоха да празнуват също толкова искрено и спонтанно при публиката си.

По информация на "Меридиан Мач" това е трета поредна победа за Партизан в дербито, а също така и седми пореден мач, в който гробарите нямат загуба от вечния си съперник в сръбския футбол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

баце, евала ти за труда, ама ми идва дълго , не мога да го прочета докрай ...
а и започва с як хорър, разпорени черва се влечели по терена..
не , настроен съм позитивно сега

обаче направих това, което правят малките пишлемета , когато набарат новия Playboy на баща им , докато последния е на работа ..
разгледах набързо картинките, като текста го пропуснах...

и ми прави впечатление следното:
1. Явно култа към Мъдото добива епически размери, щом мосюто е облечен с балтон и шал като неговите..
2. Абе, този Кени Милър не е ли оня същия Милър, който игра в Селтик ???
Аз понеже шотландски футбол следя толкова, колкото следя и броя на популацията на бездомните котки в каспичан примерно , и въпроса ми изглежда леко лаишки, ама баш на него ми прилича
3. и от точка 2 , ако е вярно , че това е оня Милър .....абе, тоя дали живее в Шотландия и дали има шанс да живее още дълго ....доколото съм чел, тея диваци в Глазгоу се мразят зверски , феновете на селтик и рейнджърс



п.с
а понеже гледам ,че си писал нещо за Гърция и за дербита
дербито в Гърция е Арис-ПАОК, бате
всичко останало е слаба бира

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изглежда ,че няколко дербита е имало в Европа вечера и онзи ден.
В Истанбул са играли грандовете Фенербахче и Галатасарай. Резултатът е 0:0.
Начело на Галатасарай като треньор след Рийкард е застанал Георги Хаджи-"Балканският Марадона", играл в Стяуа, Реал Мадрид и Барселона. Христо Стоичков му е кум.

Същият е, преди да играе един сезон в Селтик беше пак в Рейнджърс. Обаче нещата не са такива, каквито са били при преминаването на Мо Джонстън в Рейнджърс.

а понеже гледам ,че си писал нещо за Гърция и за дербита
дербито в Гърция е Арис-ПАОК, бате
Много субективна майненска оценка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тея в Галатасарай са се сбъркали. Хаджи вече им беше треньор и се провали, провали се и в Стяуа и с националния отбор на Румъния.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко е капацитетът на Мала Маракана в момента? Явно е доста намален, щом с 25 000 души не е имало празно място.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми се вярва да не е имало празно място. Аз четох, че са обмисляли мача да се играе без публика, ама в крайна сметка са решили да има публика, но да не пуснат пълния капацитет на стадиона.

Значи първо от един репортаж не може да видиш всичко, но нали писах също така, че според официалния сайт на Звезда зрителите на стадиона са били над 30 000, така че това е по-обективното за мен.

ОК, ама и 30 000 са малко за пълен стадион.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи Кени Милър е играл в Селтик, да.

Само че при него е малко по-различно.
Той първо като съвсем млад играч нашумя като име в Рейнджърс. Вкара 4 гола в един мач от шотландското първенство, вкара и голове в Шампионската лига за отбора.

После последва кариера в Англия.
Именно Кени Милър бе човекът, който вкара гола за победата на Улвърхемптън над Манчестър Юнайтед с 1:0 в началото на 2004 година.
След това Юнайтед тръгна назад през онзи сезон, като този мач постави началото, но все пак доста по- сериозен фактор за това бе наказанието на Рио Фердинанд тогава, за пропускане на допинг проба.

След това Милър игра в Дарби Каунти и после се оьова в Селтик, като мисля че с тях стана и шампион.

Последва престой отново в Англия, преди Милър да се завърне в Шотландия и Рейнджърс, в началото на сезон 2008/2009.

Феновете на Джърс не го искаха, като мотива се изтъкваше това, че той няма достатъчно класа, за да играе отново в тима, но се видя, че това не е така.

А според мен вражда има навсякъде, но в някои случаи тя е изкарана по-голяма отклолкото е, от медии и тн.

Примерно и Каниджа и Батистута са играли за Ривър и за Бока в Аржентина, като трансфера на Габриел дори е директен, но при тях има много условности.
Примерно Батистута е сравнително неизвестен играч, когато става този трансфер.
На Клаудио Каниджа пък му е позволено всичко, заради приноса му за Аржентина.
Но и двамата дълги години играят в чужбина, така че е нямало как да се сблъскат с реакциите на ззапалянковците в родината си.

Никога няма да забравя обаче един разказ на Велко Йотов, който играеше за Нюелс Олд Бойс в Аржентина.
Веднъж, на един светофар някакъв фен на противников тим го разпознал и извадил оръжие да го стреля( не мога да си спомня дали беше пушка или пистолет). И двамата били в своите автомобили и както било червено Велко дал мръсна газ, за да се спаси.

И като стана въпрос кой къде играе тук е мястото да отбележа, че Руй Мигел вкара първия си гол в Шотландия за Килмарнък. В този отбор играе и Давид Силва, който обаче дойде в тима още през лятото.
На тези двамата явно им е писано да се придвижват в пакет. Локо Мз-ЦСКА-Килмарнък.
Като изтегля обзора от този кръг ще ви информирам , ако Мигел е направил някаквио феноменално изпълнение.

Иначе в Абърдийн играе Никола Вуядинович. Той беше в състава на ЦСКА , когато тима за последно стана шампион.


Що се отнася до дербито на Солун и двете агитки са много впечатляващи, дори по-впечатляващи за мен и от тези в Аржентина.
На Ираклис не ги знам какви са феновете.
Но лично на мен много по-интересно ми е не когато има солунско дерби, а когато някой отбор от Атина гостува в Солун. Тогава атмосферата е просто неописуема.


А между другото снощи много ми хареса жълто-черния екип на АЕК.
Жълти фланелки, черни гащета, екипировка от Пума, но много красиви екипи наистина. Няма да е зле и Ботев Пд да играе с такива.

Е, пак стана дълго, но човек не може да избяга от някои свои навици:)