Основните носители на контролните функции в енергетиката са Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и министъра на енергетиката. Те би трябвало да провеждат предварителен, текущ и последващ контрол според членове от 75 до 81 от Закона за енергетиката. Има и специална глава в закона за административнонаказателни разпоредби, но хората нямат ток, както се изразяват популярно медиите. Според мен контролът им представлява някакви показни PR акции за замазване на общественото мнение.
От тези книжни тигри нищо не може да се очаква. С увереност твърдя, че те нямат капацитет (в смисъл достатъчен персонал със задоволителна квалификация и професионален опит) да осъществяват контролната дейност. В тези организации/ведомства сигурно имат най-много по 5-6 електроспециалисти. (Като споменах електроспециалисти се сетих за оня лаф: «Викам ти майсторе, защото не ти знам името, ама като ти гледам работат, да те таковам в майстора.»)
Необходими са някакви нови форми на провеждане на контролните дейности в енергетиката.

Е как да няма контрол бе?! В началото на седмицата лично министърката посети ЦДУ. Това май не беше се случвало от времето на Жоро Стоилов /от служебното правителство на Ст.Софиянски/, ама той си беше вътрешен там. И се снима, министърката, на фона на мнемосхемата в диспечерската зала. Така стимулира персонала на ЕСО и на разпределителните предприятия да зарабоят още по-ентусиазирано. А после тя, министърката, ще им спретне един финансов одит (нали е специалистка по това) да им потвърди и оправдае допълнителните разходи. Нищо че няколко дни по-късно шефът на ЕСО каза, че отстраняването на авариите няма да повлияе на цените на тока. Почакайте до Юли, може и преди това.

От любопитство реших да направя «международни сравнения» за широчината на просеките у нас и някоя друга държава. Първия сайт, който ми попадна, беше офиса на Техническия регулатор на Южна Австралия - https://www.sa.gov.au/__data/assets/pdf_file/0004/6556/ED04_Trees-and-powerlines.pdf. В този документ «Дървета и електрически линии» на стр. 6 в Табл. 2 са показани предписаните разстояния от растителността до въздушните електропроводни линии (ВЛ).
Както се вижда, за ВЛ Средно напрежение (ВЛ СрН) предписаното разстояние в метри от центъра на стоманобетонния/стоманорешетъчния стълб да най-близкото дърво е 6 m или широчината на просека е 12 m.
В нашата Наредба 16 за сервитутните зони при в земи от горския фонд се разглеждат два случая, щото ние сме много прецизни – електропроводи с едностранно и електропроводи с двустранно обслужване. (Това с едностранното и двустранното обслужване главата ми не го побира, но нейсе. Дървета ще падат може би и откъм необслужваемата страна.)
При едностранно обслужване на ВЛ широчината е общо 7,5 m, в т.ч. спрямо оста на електропровода - 5 m от страната, избрана за обслужване, и 2,5 m от другата страна.
Къде са 7,5 m в РБ, къде са 12 m в Южна Австралия. (Изобщо не си опазват природата тези загубени австралийци).
(При ВЛ с двустранно обслужване широчината на просека е не повече от 10 m.)

Малко е да се каже, че бях сериозно изненадан, когато започнах да сравнявам високоволтовите линии.
При трасе на ВЛ в земи от горския фонд с насаждения с височина над 4 m за ВЛ с напрежение от 110 kV до 400 kV широчината на просека е сумата от хоризонталното разстояние между крайните проводници плюс удвоената средна* височина на дърветата - от двете страни, но не по-малко от по 4,5 m. (Тези 4,5 m предполагам са средна височина на дърветата.)


И си задавам въпроса, дали са изпълнени и изискванията на действащата наредба? Не съм убеден. Ако бяха изпълнени (въпреки „средната” височина), нямаше да има паднали толкова много дървета по електропроводите 110 kV, толкова скъсани проводници и счупени стълбове, че да стоят без напрежение 8 ел. подстанции 110/СрН.
Е сега е момента някой да направи последващ контрол. Но не тези, както са описани в Закона за енергетиката.
* Смятам, че първото нещо, което да направят министрите, издали наредбата, е да заличат думичката „средна”. Сигурно, когато са писали наредбата, са смятали, че ще падат дърветата с височина под средната и няма да засегнат електропровода. А и без отлагане да помислят за просеките за ВЛ СрН. За това не са необходими никакви законодателни промени, както в Парламента заяви една представителка на Партията любима.

Моля ви, ако скучаете да проверите хода на моите мисли и да ме коригирате, ако греша.

Днес в обедната eмисия на БНТ „По света и у нас“ беше излъчен репортаж озаглавен „Има ли виновни за зимното бедствие“. (Виж тук http://bnt.bg/predavanyia/po-sveta-i-u-nas/po-sveta-i-u-nas-emisiya-12-00-15-mart-2015). В 19 минута и 9 сек. се появи изп. директор на ЕСО и каза, че „Просеките са в прекрасно състояние. Проблемите идват от дърветата извън просека, тъй като норматива техния е най-грубо казано около 4 метра и половина от последния фазов проводник. А дърветата в повечето случаи са от 15-20 метра и нагоре. Единственото спасение в случая е разширение на просеките след съответното нормативно уреждане на въпроса…..“
Започвам да мисля, че изп. директор или не знае наредбата или се прави на малък (или аз не знам български). Ако нормативът е „най-грубо казано около 4 метра и половина“ в текста на наредбата за сервитутните зони щяха да напишат „около 4,5 m” метра и толкоз. В Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 за минималните размери на сервитутните зони за енергийни обекти за производство,пренос, разпределение и т.н. в т.9, подточка 3 за трасе в земи от горския фонд с височина на насажденията над 4 m е написано на български език, повтарям, че сервитутната зона за ВЛ за 110 до 400 kV е ивица с широчина хоризонталното разстояние между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата – от двете страни, но не по-малко от по 4,5 m. Така че, щом дърветата са със средна височина примерно 15 m, с терминологията на изп директор норматива техния най-грубо казано трябва да бъде около 15 метра от последния фазов проводник. Къде са 4,5 m, къде са 15 m?
Или общата широчина на сервитутната зона, ако допуснем, че хоризонталното разстояние между крайните проводници е 5 m, e общо 35 m. (Абе малко е множко, ама ако искаме да не спира тока, ще жертваме природата. Другата възможност е да се кротнем и да търпим такива неудобства, като се има предвид,че явлението е с повтаряемост 30-35 години. )
В крайна сметка у мен възниква въпросът, защо не е прилагана наредбата, има ли виновни за зимното бедствие и какво ще променя Министерския съвет на заседанието си следващата сряда? Ще гледаме.

А бе то май всички взеха да дават акъл ама като стане белята дано да не ме приемат и мен като такъв.

Като за начало - не мисля че последните 30-40 години тези дървета хич ги е нямало или пък не е валял толкова сняг за да стане такава беля. Проблема до някъде идва и от снега - всички виждаме че пада едно такова бяло ама... туй "бялото нещо" в зависимост от условията има много различни характеристики. В случая "изтеглихме късата клечка" т.е. снега беше мокър а температурата малко или около "0" при това положение където падне снежинката просто залепва, вятъра я преохлажда и замръзва в здрава маса. Точно това "нещо" се лепи по дърветата и ги чупи, това "нещо" паднало върху проводниците пак залепва и понякога става с диаметър от 8-10 см всеки може да си направи сметката колко става натоварването на проводниците и колко малко трябва да бъдат скъсани (същия ефект е мъгла при минусови температури). Ако си беше минусова температурата и снега си беше добре замръзнал няма какво да говорим просто при натрупване клона се гъне и снега си пада надолу.

Започвам с това за да обясня какво имам в предвид. Та започваме с изменение на нормативната уредба и ще разширяваме просеката с 2 метра или грубо 2 декара на километър гора ще си ходи. Не е проблем като се замисли човек ако е в името на общото благо ама тук е нужно да се отчете и това че дърветата трябва да бъдат изнесени от просеката защото започват да стават "инкубатори" на дървояд който започва да напада околната гора и ще направим големи поразии с тази сеч в един бъдещ период т.е. има допълнителни разходи. Никой не може да каже дали това няма да се повтори така че догодина някой може да се изпъчи и да обяви "режем лентичката гледайте как няма аварии" а реално нищо да не е правено.

Какво трябваше да се направи в случая - в повечето случаи става въпрос за паднали дървета в доста непроходими райони. Реално няма как да бъдат обходени далекопроводите пеша т.е. ако Някой се беше сетил че вместо да прави ПР акции от типа "закарахме 2-ма до болница" можеше да разпореди да бъдат "облетени" далекопроводите с хеликоптер и там където проблема е бил просто паднало дърво да се доставят 2-ма с резачка да се срежат клони или дървета преди да са накъсали проводниците. При положение че имаш над 10 000 човека без ток си е бедствие и няма как да бъде калкулирано като "държавна помощ" на ЕСО или ЕВН. Все пак едно е хеликоптер да лети отгоре със 60-80 км/ч друго е някой със снегоходки отгоре.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Въпрос на тълкуване, по-точно на интерпретация - "удвоената средна височина на дърветата" - на кои точно дървета - ако е на тези до самия ЕП, тяхната средна в-на е 0, защото са изсечени. Следователно остава само изискването "не по-малко от 4,5м". Ха-ха-ха. Всъщност къде и как е дефинирано как се определя средната височина на дърветата в една гора? А защо и да не се направи една псевдонаучна разработка, която да установи в каква посока дърветата падат с най-голяма вероятност (напоследък има богат статистически материал). След което ЕП да се строят успоредно на посоката на падане на дърветата. Така просеките могат да са по-тесни. Е, ЕП ще са на зиг-заг, ама нейсе.

Питаш защо не е прилагана точно наредбата. Хората са практици и са над тия неща да четат и стриктно да спазват разни изисквания. "Къде са 4,5 m, къде са 15 m?" - а къде е разликата в разходите?! Икономиите са направени, поощренията са раздадени. Ама някой седял ден, два, три, дест дни без ток. Голем праз. Форсмажор, демек явление, дадено от бога.

Ето ви още един торба акълия - Еленко Божков: Къде са инвестициите в електропреносната система http://news.bgnes.com/view/1221849
От статията можете да научите, че просеките са с лоша ширина, че има несвършена работа и тя е в поднормативната ( а не подзаконовата) уредба, че проводниците се полагат (а не се изтеглят), че честотата и ширината на просеките са от голямо значение и тем подобни …..
Еленко е отворил Наредба 16 и е установил, че при електропроводите с напрежение 110 kV, ширината им е твърде малка и конкретна. (Не знам коя точно версия на Наредбата е чел Еленко. Търсих наредбата в разделите за нормативните документи на сайтовете и на ЕСО и на НЕК и на Министерството на енергетиката и на КЕВР, но още не са смогнали да я качат.)
Финално Еленко целомъдрено смята, че „Би било добре ЕРП-тата и ЕСО САМО да контролират ширината на просеките, а не да се занимават с търгове и да наемат фирми.“
Еленко, скрий се бе!!! Остави, че не си наясно с проблематиката, но и не можеш да пишеш. (или не си бил концентриран, когато си писал статията.)
Въпреки, че говори глупотевини, му признавам, че притежава речова мощ и владее аудиторията

Добре стои пред камери, добре говори Еленко ама нека сега след като е отворил въпросните наредби да обяви колко е цената за прочистване на 1 километър просека особено при пресечен терен, колко са далекопроводите на 110/220/400 киловолта и колко пари е отпускала ДКЕВР през последните 5 години за чистене на ЕСО. За ЕРП-тата не отварям дума хем че и там няма да е лошо да се изнесе тази информация.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

То Еленко че не го слуша главата е стара истина. Обаче има някои прозрения.

Хареса ми закачката с евн. Тия само с това се занимават - за всяко нещо реват и непрекъснато завеждат какви ли не дела. Примерно за предявени плащания - с аргументи, че тоя, който им е предявил плащането неправилно е приложил нормативната уредба. В резултат нормативната уредба се наглася така, че да удовлетворява евн (мога да дам примери), но те измислят нещо ново и пак не плащат. Чез пък за някои неща плаща частично и чака кредиторът да заведе дело, след което излиза с номера да предлага извънсъдебно споразумение, щото виждате ли, ние имаме някои аргументи и току виж вещите лица наклонили делото в наша полза. Енерго-про като че ли стои най-добре.

За просеките. Какво му е лошото изграждането и поддържането да се вмени като задължение на друг орган, а не на мрежовите оператори, като последните само да претендират и контролират. Да знам, може да има размиване на отговорност. Но по тая логика примерно авиацията също трябва да мине под контрола на енергото, защо има опасност някой летателен апарат да скъса някоя жица. Под контрол на енергото трябва да са и птиците, защото... Едва ли и в ЕСО, и в ЕРД, има специалисти лесничеи, дървосекачи и др. такива, които отлично да познават технологичния процес, което пък е предпоставка за правилно задаване на изисквания и за контрол на изпълнението им. Известно е сега как се наемат изпълнители и кой на практика прави или разчиства повечето просеки.

И аз прелистих наредбата и ми направиха впечатление поседните изменения от 02.2014г.:
- чл7 ал. 2. С подробния устройствен план за изграждане или разширение на енергиен обект могат да се установяват и по-малки от определените в приложения № 1, 2, 3 и 3а минимални размери на сервитутната зона, по преценка на титуляря на сервитутните права или при наличие на техническа невъзможност, доказана с проекта.
Този текст, съчетан с изискванията на Приложение 1, категорично ни хвърля в зоната на тоталната неопределеност и на абсолютния субективизъм.
- Чл. 15. При упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен да: 6. предаде изсечената дървесна маса на собственика/ползвателя на служещия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място, освен в случаите по чл. 22, ал. 12;
Чл. 22 ал. 12 се отнася за горски територии – държавна и общинска собственост. Т.е., ако гората е частна, не стига че на частника му е платен сервитута, пък и дървения материал ще му го доставят където той пожелае. От друга страна, защо пък частното ЕРД ще присвоява дървения материал от държавния и от общинския горски фонд?

Въпрос на тълкуване, по-точно на интерпретация - "удвоената средна височина на дърветата" - на кои точно дървета - ако е на тези до самия ЕП, тяхната средна в-на е 0, защото са изсечени. ...

Какво има да се тълкува или интерпретира? Ти гора не си ли виждал, дърветата от един вид са с приблизително еднаква височина защото се борят за светлина, изключение правят тия в краищата на гората които са по-ниски защото си имат достатъчно светлина и освен това ако високи вятърът може да ги счупи. Значи като се строи нов ЕП през гора е лесно да се сметне удвоената средна височина на дърветата след това е очевидно, че с течение на годините просеката трябва да се разширява, средната височина на дърветата в гората нараства защото дърветата растат независимо, че вятърът, снегът, ледът или други природни явления може да са подкастрили тези по границата на просеката.

Редактирано от forestt на 19.03.15 11:06.