Може да е тъпо, то че си е тъпо тъпо си е но ми стана интересно. Бойлера ми в момента е със сух нагревател и е почти на дължина на бойлера, загрява по бързо от потопеният нагревател който беше двапъти по мощен. Зная формулките за приблизително изчисление за загряване на литър вода спрямо мощност но допускам един друг вариант т.е. понеже е дълъг и си има своите преимущества и понеже топлото отива на горе и става по топло. Та въпросът ми е дали някой има подобни наблюдения? Или въпросът е за кръжока по физика?
Когато го правих мислех че ще се получи обратният ефект но така избягвам от кавитация и котлен камък.

Успехът се гради на знания и собствена религия!

За котления си има анодна защита. Къде е кавитацията? Общо взето калпави нагреватели.

При бързо нагряващите бойлери се получава котлен камък а кавитацията е в разликата на метала температура и налягане. Заради това се повреждат нагревателите когато е хромникелов казана а нагревателят е меден. При сухият нагревател в тръба от нераждавейка този ефект го нема и котленният камък е снижен до минимум.

Успехът се гради на знания и собствена религия!

Идеята на "големия нагревател" е от много време, просто мощността се разпределя на много по-голяма площ т.е. се отдава при по-ниска температура. А защо е важна температурата? ами нещо химично беше при около 60 (или 80 градуса целзий не помня честно казано) разтворения калциев карбонат минава в твърдо състояние и се лепва на загрятата страна - на това му викат "накип" и действа като топлоизолатор. Иначе имаш нагревател с малка площ нагрят до много по-висока температура и т.н.

Анодната защита - е, тя пази казана а не нагревателя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нали се сещаш че това се отразява на сметката за тока. Не съм правил замервания на стария за да направя сравнение но е стар бойлер стандартен и стандартен нагревател. Ако някой може да ми даде до достигане на температурата на изключване на термостата колко вата черпи ще мога да направя приблизително сравнение. По принцип гледам как може да си огранича разходите на ток до минимум и тука виждам ниша.

Успехът се гради на знания и собствена религия!

Теоретично тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Специфичен_топлинен_капацитет

на практика много хора правят грешката че мерят времето "до кога ще изключи" а това зависи от много работи:
-температура на терморелето
-къде точно е терморелето
-температура на входната вода
- изолация на бойлера

Иначе другото си е едно и също, тук нямаш фазов преход така че разглеждаш водата само в частта където за загряване на 1 килограм вода с 1 градус целзий и трябват 4186 джаула енергия.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

А=литри х разликата в двете температури х 0,00116
Резултата е в киловати. Пренебрегва се масата на водосъдържателя и е малко ориентировъчно.
Примерно за бойлер 80 литра за да го загрееш от 10 до 60 градуса:
А=80х(60-10)х0,00116=4,64kWh

Ще я оставя да изстине водата и имам едно ватметърче и ще си кажа кой прав ;) тогава ако на някой му се занимава ще направим база за сравнение.

Успехът се гради на знания и собствена религия!

О.К. А за кавитацията - има я при водни помпи, корабни витла, водни турбини... Общо взето там където имаме въртящи се части в хетерогенна среда. За пръв път чувам за кавитация в бойлер.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля че иска да каже електролиза......

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!