Някой има ли представа, защо се изчислява импеданса на нулата за една дълга линия ниско напрежение. Значи това е когато има съмнение, че при късо съединение прекъсвача няма да изключи достатъчно бързо при минимален ток на късо съединение (в края на линията). Възможностите са две - или се предпазва кабела да не протича през него продължително време ток по-голям от допустимия за него, или това е с цел ако се офази корпус на машина в края на линията и в същото време човек се е опрял на него да да не попадне човекът по-дълго време под напрежение. Значи безопасност на инсталацията или безопасност на хората. Естествено, че ако и двете са вярни на първо място е безопасността на хората, но на мен ми се струва, че тя тук по-скоро е заради безопасността на линия... В литературата не съм намерил отговор...

Имаш предпазител. Имаш и линия. Колкото е по-дълга толкова е по-голямо съпротивлението и. Ако се дадат на късо фазата и нулата при прекалено дълга линия може да се окаже, че ти си захранваш късото съединение, а предпазителят не изключва. Т.е. в този случай ти трябва по-малък предпазител. Но тогава пък не можеш да захраниш консуматор на края на линията. В този случай слагаш по-дебел проводник. И т.н.

Корпусите на машините или са защитно занулени или защитно заземени. Т.е. тук пак се разчита на ток на късо.

Контактите се мерят на контур фаза-нула.

Предпазител по ток не може да те защити. Ще си умреш независимо от стойността му, защото тя няма да е 40 милиампера. За защита на хората на запад и в Русия (сигурно и у нас ще влезе като задължително) се използват диференциални защити. Те измерват протичащия ток във фазата и го сумират векторно с този в нулата на същата линия. При небаланс от 20 милиампера изключват. Там вече спокойно бъркаш в контакта и в най-неблагоприятния случай ще почустваш леко убождане.

Не съм много в час с нормативната база по тази тема защото работя с малко по-високи класове напрежения. Примерно 400kV.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Значи от доста години основно мероприятие за защита срещу индиректен допир, с използуване на защитен проводник са:
-зануляване;
-заземяване;
-защитно изключване;
При мрежи с директно заземен звезден център (каквито са визираните от теб мрежи НН), основното мероприятие е зануляването ( преди беше заземяването). Всичко това се прави за защита на ХОРАТА, не на кабелите или апаратурата. Друг е въпроса, че в повечето случаи една и съща апаратура защитава всичко.
При защитното зануляване се правят следните допускания:
-При дефект в изолацията, корпусното напрежение:
------------------ не превишава допустимото напрежение на допир;
-------------------се изключва достатъчно бурзо, съобразно условията на средата;
Имено, за да са изпълнени тези условия е необходимо да се знае импеданса на контура "фаза-защитен проводник" (не само на нулата). От тези стойности се избира максималната възможна гама прекъсвач, бушон, или к'вото е там (има , разбира се и корекционни коефициенти)
Основната идея е с две думи, кат' се появи напрежение там дето не трябва да го има, и ако ти си се хванал баш там в тоя момент, само да те тресне, а не да те утрепе.
Абе, най-добре не барай никъде, яж кисело мляко и ще живееш сто години!

Колега погледнете в темата за дефектнотоковите защити,защото явно бъркате понятия :
1. Не диференциална, а дефектнотокова защита. В крайна сметка класическото име е защита измерваща токове с нулева последователност
2. Тока на "небаланс" е 30mА, а не 20
3. На Запад не знам, но в България от няколко г одини всички нови згради са с такива защити.

Виж това за термините малко съм съгласен с теб но човека най-вероятно е в областта на енергетиката а там са друга България. Е да не се обиждат колегите но доста понятия си имат собствени понятия там и някои хора твърдо държат на тях. Преди малко остна да се заям за един друг пост (относно обратния ток) но простено му е на колегата, и на мен ми е трудно да превключа от "ел. машини" на "електроенергетика" и някой чичко с голяма длъжност (чурка) да ми се прави на велик и да ми обяснява как работел трансформатора след като аз съм учил как се проектира.
Иначе диференциална и дефектнотокова защита са едно и също нещо, ако векторната сума на 3-те тока ако е 3-фазна или 2-та ако е монофазна се различава с определена стойност се подава сигнал който може да изключи или не. Колко да е разликата вече това е друг въпрос. Тока на небаланс вече се регулира според случая ама нагревателен уред с дефектнотокова защита.... извинете ме ама е смешно особенно ако е бойлер с тръбен нагревател.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Диференциална защита и дефектнотокова защита са два различни термина.
Нека сме наясно.


Поздрави

И според мен е така, но аз мога да кажа само какво е диференциалната защита и как работи. Обяснете за дефектнотоковата ако обичате.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

1. Диференциалната защита е защита която мери на диференциален принцип. Т.е. интересува се моментната сума на векторите на тока.
2. Защитата която мери ток с нулева последователност е най-често земна защита. Естествено измерването на ток с нулева последователност се използва и в други защити, но не и в диференциалните.
3. Казах 20 милиампера защото толкова съм видял за Норвегия или не помня коя скандинавска страна. Преди около година обсъждахме с едно приятелче от Москва алтернативите за намаляване на отчетената електроенергия и тогава той ми каза, че се е опитвал да заземи нулата на контакта и в момента в който включел какъвто и да е консуматор на този кръг, бушонът изключвал. Хванах да прочета по интернет и от там съм запомнил 20. Иначе ми е все едно точно колко е. Има си норми за безопасна стойност на тока протичащ през човешкото тяло.
4. Ми моят гараж е нова сграда с "Разрешение за ползване" (бившия акт 16) и няма нито една такава защита даже и по проект.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Напречно диференциалне = дефектнотокова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Та... не искам да се заяждам.

Да си дойдем на приказката по-горе си дал определение за диференциална защита и по-точно надлъжна :

1. Диференциалната защита е защита която мери на диференциален принцип. Т.е. интересува се моментната сума на векторите на тока.

Та ако прочетеш за дефектнотоковата ще намериш абсолютно същото твърдение, ако разгледаш схемата на еднофазна диференциална и на еднофазна дефектнотокова НО изпълнена с 2 токови трафа ще намериш сериозни прилики, само дето дефектнотоковата защита се ползва при ниското напрежение (така нареченета земна защита). Единствената разлика е че се прехвърля товара през 1 токов трансформатор - нещо което се учи в часовете по теоретична електротехника. От това че се ползва при ниското напрежение хората са решили че е по-лесно да се ползва 1 трансформатор който да сумира 2-та магнитни потока създадени от 2-те жила когато е 3-фазна и на 3-те.

относно:
2. Защитата която мери ток с нулева последователност е най-често земна защита. Естествено измерването на ток с нулева последователност се използва и в други защити, но не и в диференциалните.

Виж не искам да се заяждам ама това разбиване на токовете на токове с права, обратна и нулева последователност е направено малко след като някой е изписал камара уравнения за да обясни това това което става на практика.

Реално какво имаме - ток в началото и ток в края, сумираме 2-та тока векторно (магнитните потоци които създават в случая) и ако има разлика значи имаме "дефектен ток", "ток на утечка", "земен ток" или "ток към корпус" както там се нарича, това поражда разлика в 2-та тока равна на този ток на дето е кривнал от линията, това създава поток който с помощта на бобина се улавя и.... следва подаване за сигнал който се обработва по някакъв начин. Проблема е че както казах в енргетиката някои неща си имат "своите имена" и от там почва неразбирателството.

Иначе извинявай че на теб отговарям но съм сигурен че може да ме разбереш, да дефектнотоковата, земната, и надлъжно-диференциалната защита са защити които вършат една и съща работа, работят по един и същи принцип НО се използват при различни условия. Малко не ме бива по обясненията НО помисли малко, попрочети и най-важното разбери материята.

Ако нещо бъркам казвай докато е време и аз д сядам да и наваксвам четенето.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

Струва ми се, че типично за диференциалните защити е съпоставянето на едноименни токове, в смисъл токът на фаза A от едната страна на генератора, трансформатора или електропровода се съпоставя с токът на фаза A от другата му страна. При филтъра на токове с нулева последователност се търси дебаланса на геометричната сума на токовете (при трифазни системи) - токовете в трите фази, при дефектнотоковите (тъй като не съм много запознат с тях) предполагам между фазата и нулата.
Ако не съм прав сигурно ще ми обясните грешката.

Значи диференциалната защита просто се интересува векторната сума на всички токове в защитавания обект да е близко до нулата. Съвсем образно казано, защото там има спирачна характеристика, блокировка от неизправност на токова верига, блокировка от максималния ток на най-натовареното присъединие (когато става въпрос за шинни системи) и т.н. Винаги сравнява токовете от една и съща фаза. В нея филтри няма. Казах диференциална защита за тази която и казвате дефектнотокова просто защото има един ток който влиза в защитавания клон (условно линия 1) и един ток който излиза от него (условно линия 2). Коя е фазата и коя е нулата няма значение. Ако в даден момент токът който влиза не е равен по моментно значение и обърнат на 180 градуса спрямо тока който излиза се появява небаланс. Дали той се мери магнитно, електрически и т.н. няма значение. Това зависи от пусковия и измервателен органи на защитата. След това ако този ток за определено време надмине зададения праг защитата изпълнява действието за което е предназначена. За диференциалните защити няма задръжка по време и работят със собственото си времезакъснение. В този случай тя ще сработи дори и ако вземеш едноименни фази от два различни клона и ги свържеш на късо. Просто токът който влиза няма да е същия който излиза.

За филтрите. Този за нулева последователност се използва най-често в земните защити. Това са защити които измерват тока на небаланс на трифазна линия, трансформатор, генератор или каквото си поискаш. Свързваш вторичните намотки на трите токови трансформатора паралелно и ако товарът е равномерен и токовете са на по 120 градуса получаваш ефективно значение на тока на изхода на филтъра равно на нула. При разминаване на фазите или разминаване на ефективните значения на токовете се появява небаланс. Вече праговият орган (обикновено токово реле) ще определи кое стъпало на защитата е заработило. От тука нататък се мери време и се изпълнява действие. Ако разполагаш с ток на нулева последователност и напрежение на нулева последователност можеш да определиш и посоката на късото съединение. Дали е пред теб или зад теб.
За обратната последователност няма да пиша подробно в момента. Тя се ползва по-често при генератори и трансформатори и няма отношение към домакинствата.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

В енергетиката (там се ползват най често диференциалните защити) , трябва да се оточни първо за коя конкретна защита говорим.
Не е достатъчно и не е от значение да кажем само напречна, или надлъжна!
Т.е. някои от диференциалните защитити нямат никаква принципна разлика в сравнение с дефектно-токовата!
Ето например, ако разгледаме диференциална защита, която се използва за за следене дали входящите токове са равни на изходящите в една разпределителна уредба ( с други думи дали няма утечка , късо или земно съединение в уредбата) , то тази защита по нищо не се различава от дефектнхотоковата защита. Даже ако вземеш дефектнотокова защита директно можеш да я използваш и да направиш диференциалната защита, за която говорим!

Нека обаче разгледаме диференциалната защита, която защитава един силов трансформатор 110/20kV примерно.
Там защитата се връзва м/ду токовете от първичната и вторичната стрна. Тази диференциална защита изобщо не е просто векторен суматор от токовете и следене дали този сбор е нула!
Там например има 2 особености:
1. Тока на трансформатора във първичната страна e по-голям от вторичния разделен на коефизиента на трансформация , разликата е намагнитващия ток. Освен това двата тока са дефазирани един от друг, заради това че намагнитващия ток е почти чисто индуктивен - и от двете неща следва , че векторно двата тока е различават.
Това не е проблем, защото тази векторна разлика е малка. В по-простите диф. защити този проблем се избягва само като се "отстройва леко" , т.е. направена е малко по-нечувствителна за да не се задейства при такива малки разлики . Това не е съществена разлика от дефектнотоковите, защото и дефектнотоковите не се задействат под определена стойност (например 30 милиампера)
2. това е съществената разлика - Когато има разлика в токовете, но в тези токове или в единия от тях има съставка 100 херца , защитата не сработва. Т.е. диференциалната защита проявява зибирателно по отношение на честотата сработване от разлика в токовете!
Това е така, защото като включиш голям трансформатор , то първичния му ток е по-голям в пъти от вторичния и при големия траф това продължава секунди, дори десетки секунди. Тогава диференциалната защита би сработила, а не трябва. Тогава обаче има 100 херцова намагнитваща съставка. И именно нейното наличие е ключа който "заключва , извежда" защитата да не сработва!

Иначе дефектнотоковите и диференциалните са почти едно и също!
Ами те и двете имат една и съща задача : Да сработват когато има разлика в токовете!
Така че си прав , моето мнение не се различава от твоето. Само внасям малко оточнение, за това че има специални случаи в които двете защити се налага малко да се различават!

За по-старите защити на трансформатори и автотрансформатори се ползват междинни токови трансформатори. С тях се оправя коефициента на трансформация, а за трансформаторите и групата на свързване. Статичните защити могат да бъдат настроени за всякакви съотношения и групи на свързване. Има защити за трансформатори с филтри за втори хармоник и такива без. В повечето случаи са без филтър. След измерване на съпротивление на намотките на голям трансформатор много често при подаване на напрежение си изключва първия път от диференциална защита за страх. След това вече се е размагнитил и задържа.

Важното е, че се разбрахме за дефектнотоковите и диференциалните защити.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Пнеже каза , че дефектнотоковите защити се интересуват от векторната сума , а за разлика земните защити (не само те) се интересуват от токовете с нулева последователност.

Ако трябва да бъдем точни, то това не е така!
Ако има някой който мери токовете с нулева последователност , то това е дефектнотоковата защита!
Кой е класическия филтър за токове с нулева последователност???
Класическия пример за филтър на токове с нулева последователност това е Феранти трансформатора . 99.99% от дефектнотоковите защити са имено с такава конструкция! Така че това не е разлика , а прилика!

Ако сложиш една триполюсна дефектнотокова защита на трифазна трипроводна система - това си е на 100% земна защита!
Ако сложиш една обикновена трифазна (четриполюсна) и вържеш само трите и полюса - същото е!
А това за отстройката по време - можеш да реализираш всякакво времезакъснение с периферните испълнителни механизми!
То и във всички защити изпълнителния елемент, датчик и времезакъснителния са различни неща по принцип. Нищо че могат да бъдат в един корпус, даже и в еда интегрална схема!

За диференциалните защити :
Има защити за трансформатори с филтри за втори хармоник и такива без. В повечето случаи са без филтър. - Опасявам се че не си прав!
Във всички подстанции в България са с такива!
Естествено, не твърдя че втория хармоник е единствения критерий за наличието на "намагнитване"!
Казвам само че е задължителен принципа а имено:
Всяка диференциална защита би изключила при включване на трансформатора, ако не са взети специални мерки против това - да се изведе докато трае намагнитването!
Това автоматично извеждане става, като критерия е наличието на втория хармоник! Може да се използва всеки друг критерий!
За диференциални защити на трансформатори - без това не може!
Има критерий - форма на затихване на нарасналия със скок ток!
Тоси критерий се следи от някои модели защити и според тази форма се определя че трансформатора се намагнитва и защитата не сработва, а иначе разликата в токовете е в пъти и всяка диференциална защита би сработила!
Така че специалните мерки против сработване от намагнитване са задължителни!

След измерване на съпротивление на намотките на голям трансформатор много често при подаване на напрежение си изключва първия път от диференциална защита за страх. След това вече се е размагнитил и задържа.
- Причината е малко диференциални уравнени и едно интегрално ,, и в крайна сметка резултата от тях е увеличаване на присъствието на третия хармоник при включване на предварително намагнитен трансформатор!
Обаче този хармоник е само в първичната страна , т.е той се възприема като разлика от токовете и .... , нали се сещаш!
Това обаче става само при защити изградени на един от принципите, а имено:
Когато имаме намагнитване , или с други думи втори хармоник , тогава защитата не се блокира. Тя измерва раликите от токовете и ако "разликовия" ток е 100 херцов - само тогава не сработва. Т.е. по този начин е изпълнена специалната мярка против изключване от намагнитване.
Само че когато понякога включим предварително намагнитен трансформатор, то "разликовия" ток не е само 100 херцов и ... неселективно сработване на дефектнотоковата защита, т.е. случаите които ти споменаваш!

Феранти се слага на кабели, на въздушни е с токови трансформатори

Така най- накрая сякаш ни стана ясно че по принцип на работа си приличат а разликата е само и единствено в изпълнението. Да много любима дума е "филтър за токове с нулева последователност" (как гордо звучи а?) а то било най- обикновен токов трансформатор... . Това дали защитата е изпълнена с "ТТ тип Феранти" или с 3 отделни токови трансформатора вързани в паралел е въпрос само на схемно решение. Въпроса е че се търси едно и също нещо .

Колкото до защитата на трансформаторите... Извинявам се много ама релейните истории вече нещо отпадат, предлагат се комплексни решения (цифрови) които се настройват за конкретния случай например това е на български бях попаднал на това чудо с гугъла :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дефектнотоковата защита е утройство с много прост принцип на действие (друг е въпросът доколко е прост за изпълнение). Монтира се в ел.табло НН като двуполюсен прекъсвач, който прекъсва и фазата и нулата. В момента в който защитата засече, че токът преминаващ през фазата се различава от този в нулата тя изключва. Поставя се при системи на заземяване TNS. При нея корпусите на съоръженията не се зануляват, а се заземяват т.е. имаме едно допълнително жило за заземяване освен фазата/фазите/ и нулата.
С други думи тя следи токът на утечка /който може да е токът преминаващ през човек попаднал под напрежение/ да не надвиши определени стойности за определено време. За безопасност на хората 30mА.

Кой ти каза, че Феранти се слага само на кабели?
Наитина, много си в грешка ....!
Освен това Феранти е един обикновен токов трансформатор ... , нищо повече!
Феранти е и обикновените ДЦ клещи с които се мери стойността на тока!
Разликата между Феранти и обикновен токов трансформатор е само , че при Феранти има въздушна междина между първичната намотка и магнитопровода!
Като първичната намотка е самото токопроводящо жило (най често самите токопроводящи жила - нали се сещаш, обхващат се всичките жила)
Когато тази въздушна междина е достатъчна за съответното напрежение, тогава можеш да ползваш Феранти и при голи проводници (шини) за съответното напрежение!
Такива има обикновени за ниско напрежение!
Има и за средно напрежение, само че там конструкцията е вместо въздушна междина - изолаторен пълнеш (в съвременните е силиконова изолация)
Такива са например FYII2.5NZ - до 35 киловолта! И точно там се обхващат и трите фази в една обща конструкция, като трите фази са на безопасно разстояние с надежна изолация между тях....
ама това не е от такова голямо значение, тук говорихме за принципа...

Колкото до защитата на трансформаторите... Извинявам се много ама релейните истории вече нещо отпадат, предлагат се комплексни решения (цифрови) които се настройват за конкретния случай
Недей така, те пак са релейни защити!
Защитите не се наричат релейни, защото са изпълнени с релета!
Защитите се наричат релейни, защото действието им е РЕЛЕЙНО (дискретно, скокообразно ..)
И в старите Диференциални защити има в някои от тях примерно 3 релета и електроника. А в тези цифровите, за които говорш има поне едно реле и доста повече електроника!

Колкото до изравняващите трафове до колкото знам се олзват когато имаме от едната страна токови трафове с вторичен ток 5 А а от другата вторичен 1А. - Правят се по много начини, това е само въпрос на сметки!
Въпрос на преводни отношения , за да се получат еднакви вторични токове! Ползват се различни токови трансформатори!
Ползват се дори и по два токови трансформатора вързани "каскадно" - от вторичната на първия, към първичната на втория.
И така цялата константа става произведение от двете константи!
И така нагласяш чисто математически ... , вариантите са много!

ОК, не съм практик, не знаех че има Феранти с такава конструкция.
Естествено че Феранти е ТТ, аз говорех именно за конструктивните разлики.

Виж сега, повечето от това ми е известно и освен това не мога да не барам, щото ми е свързано с работата. Преди време ми се наложи да го изчислявам и с колегите не успяхме да стигнем до окончателно решение на въпроса.
Разбрах твоето мнение и това на Ваклин Христов. Останалите се отклониха от темата, но все пак стана интересен дебат. Както и да е - надявам се да събера още мнения - смятам, че ще са полезни за всички.

Интересен дебат се получи, но все пак някой от вас има ли мнение относно т.нар. Импеданс на Нулата. Засега само Ваклин Христов и Фазата и Нулата се включиха.

50 V е максимално допустимото допирно напрежение за уредби с номинално променливо напрежение по-голямо от 50 V . При специални условия допирното напрежение е по - малко от гореспоменатото число. В някои случаи се налага използване на други мерки защита срещу поражения от ел. ток. Повече информация има в следните нормативни документи:
НУЕУ - глава 7
Правилници за безопастност на труда в електрически уредби


Поздрави

Да, ddwolf преди време изчислявах този импеданс и бях намерил по нормативните документи как става точно това. Само че така и не си отговорих оконачтелно на въпроса - защо. Неприятното е, че в никоя нормативна уредба не се казват причините за даден член от нея. И оттогава това е един от въпросите, които ми се въртят в главата. Не намерих и по учебниците дето ги имам. Е, аз получих два конкретни отговора, но очаквах повече хора да се включат.
Засега според мен превес взема мнението, че е предимно за защита на хората, а не на кабелите, но все още не съм 100% сигурен дали е така и дали във всички случаи, в които се изчислява е така.

Ай, кат' сте толко гяволи ми кажете, що максимално допустимото допирно напрежение в нормална среда за променливото напрежение е 50 волта, а за правото ( с пулсации под ..% ) е 100 волта, а?

Защото за променливото напрежение се дава ефективно значение което е по-малко от върховото, а за постоянното напрежение тези величини са еднакви.


Що се правиш на олигофрен?

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Ами просто е до някъде, защитата ще го "хване" ама помисли си имаш "дълга линия" със някакво съпротивление и стане късо между фаза и зануляващото жило, нали тогава по това жило ще има потенциал равен на тока на късо умножен по съпротивлението (импеданса) на линията? Е в този случай ако си занулил една машина (а не е заземена) и тази машина става с някакъв потенциал спрямо земя - по натаък може сам да си обясниш какво ще стане с бате Киро дето се е подпрял на машината.

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

?
странно...
Ако машината е само занулена и е гарантирано повдигната от земя и проводниците са с еднакво сечение на фазния и на зануляващия проводник то напрежението върху машината при офазяване на корпуса ще е точно 1/2 от захранващото. Т.е. ако линията е дълга и предпазителя не е оразмерен за нея бай Иван с тялото си няма да му помогне да изключи (изгори) нито самият бай Иван ще оцелее.
Или пак се връщаме на това, че захранващата линия в края си дадена на късо не трябва да се явява нормален товар за предпазителя, а късо съединение с кратност на тока достатъчна за обезточване на линияте за разумно време. Тогава и бай Иван ще е цял и х'апаратурата ще е защитена.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Ами всъщност, когато имаме дълга линия обикновено консуматорът в краят й си има собствено заземление. Примерно имаме едно ТНН, захранващо ГРТ, намиращо се на 200м от него. Естествено тогава се заземява и самото ГРТ. При това положение потенциалът на корпуса на ГРТ-то е Нула и няма опасност за човек който се е допрял до него.
В този случай единствената причина да сметнем импеданса на нулата е да предпазим кабела от прегряване. Това ме навява и на друг въпрос - всъщност в кои случаи точно се изчислява. Ако се намери отговора на този въпрос, вероятно главният отговор сам ще изкочи. Е, и аз ще потърся и ако намеря нещо ще го споделя във форума.

Помисли!
Терминът е импеданс на контура фаза-защитен проводник, а мероприятието е едно от няколкото, прилагани за защита на човека срещу поражения от електрически ток при индиректен допир(глава 7, Наредба №3). Отговорите се крият в маркираните по-горе думи. Относно допустимото постоянно/променливо допирно напрежение, смея да твърдя, че цифрата 100 V DC не е вярната норма. Всичко опира до въздействието на електрическият ток върху човешкия организъм.
Поздрави

Ами всъщност, когато имаме дълга линия обикновено консуматорът в краят й си има собствено заземление.
Обикновено, или винаги?
Защото ако не е винаги, то тогава какво ще стане със случаите, когато няма.
А да знаеш не е "винаги".
По същественото е, че дори и да има - какво от това?
Ще си тече тока на късо докато свят светува, така ли?
Пък ние си имаме заземление, което си мислим, че ще ни спаси!
Заземлението ще има същия потенциал като на полуофазената нула и ако ние пипнем тая нула - няма да попаднем под напрежение, само ако сме стъпили върху заземителния контур. Ами ако сме на 15 метра от него?
Ами дори и да сме върху земния контур, не попадаме ли под крачно напрежение?
Друг е въпроса какви са стойностите, въпроса е в принципа!

Има и друго - Какво ще се получи с напрежението на околните консуматори?

След като имаме трайно късо съединение и нулата в мястото на късото и в близост до нея е офазена с половината от фазовото напрежение на фаза1, то какво ще стане с напрежението на съседния консуматор, който е вързан за Фаза 2?
Май ще хвърчат електродомакински уреди а?

Естествено не винаги има заземление. Имаш 50 метра удължител и пластмасова косачка за трева. Никакво заземление. По тази причина преносимите ел. инструменти трябва да отговарят на изизксвания към изолация и към качества на зануляването. Тогава вече, ако предпазителя е съгласуван с линията до контакта и тази линия може да осигури ток на късо поне 10 пъти над номиналния ток на предпазителя може да се счита, че се прави нещо. Иначе ДТЗ (както му казвате тук, не се спряхте със съкращенията ) оправя работата и като време за действие и като безопасност на клиентелата.

Vaklin Hristov
CAR DIAGNOSE Ltd.
P.O. Box 79
3320 Kozloduy
Bulgaria

Объркал съм малко понятията ама след приблизително 18 часа работен ден...

Та импеданса се смята защото жилото на "нулата" има все пак някакво съпротивление, както съм казал в него се формира някакъв пад на напрежение НО не от тока на късо който би трябвало да се ограничи от предпазителя за определеното време и не би нанесъл поражения колкото от работния ток.

Все пак да речем че имаме едно село на което линията има някакво съпротивление - да речем 5 ома, в това село не минават контролни органи така че господата от енергото са се запили в кръчмата и не са набили заземители, в един момент кака Пенка си готви на печката "РАХОВЕЦ" мусака на фурна (около 3 киловата) и се чуди защо я блъска тока. След като се замислим ще видим че всичко си е наред, печката е занулена както си му е реда, идват да мерят и казват че печката е здрава но все пак... 3-те киловата са около 14 ампера по 5 ома ти дават 70 волта спрямо земя!!!!!!!! Е аналогичен е случая когато консумацията е по-голяма а съпротивлението по-малко идеята е на края на линията да имаме напрежение спрямо зема по-ниско от 50 волта ако не ме лъже паметта.

Реално цифрите са доста завишени но не и нереални много хора ревват "ама заземлениеееееее" е да ама някой вече го е изписал из форума - заземлението не отвежда заряда към земя а служи да повдигне потенциала на земята и да го изравни със защитавания обект Все пак говорим за 10 ома заземители при положение че съпротивлението на нулата е от порядъка на 1-2 ома.

Ако не ме лъже паметта вече трябва всяка година да се мери всяка точка по фирмите за съпротивление на нулата, като това съпротивление трябва да е в някакви граници спрямо предпазителя който се монтира на линията (че да не стане като кака Пенка с раховеца).

"Я в Москве с киркой уран найду, при такой повышенной зарплате"

То си пише импеданс на контура "фаза-защитен проводник", а не на нулата и не се смята. Захранващата линия се смята по всички правила- допустим ток на натоварване, пад на напрежение и т.н. Импеданс на контура "фаза-защитен проводник" се отнася за безопасноста и е сумата на импеданса на фазата, защитния проводник и на захранващия тр-р и се измерва всяка година, въпреки че в Наредба 9 за ТЕЕЦМ чл. 805 ал.3 пише че се мери най-малко веднъж на 5 години.
Ама тъй като не ми се пише, който го интересува да прочете приложение 10 към Правилника по безопасността на труда при експлоатация на ел. уредби и съоръжения, но не последния тъй като там не е публикувано приложение 10.
Чао и със здраве!