Здравейте
Някои може ли да обясни къде е по добре да се сложи разширителния съд и защо? - в начлото, до котела или в края на системата.
Става въпрос за локално парно, отворена система, апартамента е около 100 кв.м. мощността на котела е около 18 - 20 кВ, твърдо гориво.
Ако някои знае повече за тези неща приемам съвети и информация от къде да прочета и аз нещо, понеже много маистори се навъдиха и всеки си има някаква теза, но малко са тези които са обосновани логично и наи вече научно.
Благодаря

При затворена система в общи линии няма значение къде ще е разширителния съд.

При отворена система ако са взети ВСИЧКИ мерки срещу завиране на водата във водната риза също няма значение. На практика обаче при определени обстоятелсва (спиране на тока, падане на акукмулатора ако има такъв, проблем с помпата) може да се стигне до завиране във водната риза!!!
Какво се случва тогава?:

1. Разщирителен съд в края на системата
От парата във водната риза започва "надуване", разширителния съд прелива и може да се изхвърли почти всичката вода на системата

2. Разширителен съд близо до водната риза
Уточнявам - истински разширителен съд, с три отвора - входящ, изходящ и преливник. На пазара има и такива, въпреки, че повечето са само с 2!!!
Ако е направена системата добре, осигурена е циркулация и в разщирителния съд, той е близо и е осигурена възможност парата при спряла помпа на самоход да отива в разширителя през отвора "Вход" водата ври в разширителя и от преливника излиза парата.
Е, при много силен огън и тук ще се изхвърли вода, но не всичката
При всички положения този вариант е за предпочитане.

Това съм го установил от личен опит, не теоретизирам! Преди и аз се чудех защо са с толкова много дупки някой разширители!

Дано съм се обосновал добре. Успех!

В момента решавам същия въпрос и аз съм в апартамент, отговора е високо в помещение, в което може преливника да се отведе в канал (баня, мокро, друго в апартамент не знам, какъв съд ти трябва (с какъв обем) можеш да определиш от 2-ри том на справочника по отопление, вентилация и климатизация на проф. Ст. Стамов, в зависимост от обема на инсталацията. Ако още нямаш съд ти препоръчвам с три отвора: подаваща, връщаща, преливник и сигнална тръба, за да следиш нивото в системата. Където и да сложиш съда при липса на принудена циркулация (помпата не работи по някаква причина), във водната риза от локалното мехурчесто кипене (при нормална работа, парните мехури в последствие кондензират в общия воден поток) ще имаш развито обемно кипене и част от топлоносителя ще напусне системата през разширителния съд. Затова е добре той да е разположен там където ще можеш да отведеш преливника в канала. Това е, не ти трябват майстори, високо и до канал, можеш и сам, два яки дюбела, калчища, силикон или тефлонов конец (газаджиите го ползват, много е добър, можеш и да върнеш върху него, ама е скъп) и си готов. Навил съм две такива системи и фукат здраво, сега 'ше навъртя една и в къщи. Сега 'ше ти вкарам и малко наука, за да се обоснова, 'щом искаш. Налягането се разпространява със скоростта на звука във съответната среда, ще използваш за топлоносител вода (етилен гликол е малко вероятно 'щото в апартамента опасност от замръзване няма), известно е че коростта на звука зависи от плутността на средата като е право пропорцонална на стойността и. Скоростта на звука във въздуха при 20С е около 300 м/с при плътност около 1.3 кг/м3, водата при 90С е с около 800 пъти по-голяма плътност, резонно е да се очаква и по-висока скорост на разпространение на налягането. За нашата научна обосновка обаче ще вземем 300 м/с (се едно е въздух), колко е дълга разводката - нега да е 150 линейни метра, при липса на принудена циркулация разширителния съд ще прелее, разликата във времето, която се формира от мястото на монтаж е в границите на половин секунда, наличието на обратен клапан след помпата е без значение. Единствеото значение поне за мен е къде ще се излее горещата вода, аз предпочитам да е в банята, мокрото помещение или кенефа.
Защо трябва да е високо? Ако имаш радиатори с височина 500мм (50см) при стандартната височина от 2.50 - 2.75 на таваните максималното хидростатично налягане в системата на местата за обезвъздушаване 'ше е около 0.2 бара, не е много но достатъчно да ти работят автоматичните обзвъздушители, хубаво е да сложиш такива. Добре е да помислиш за възможност да се справиш с остатъчната топлина след спиране на принудената циркулация, когато ще ти се наложи да спреш и котела. Или аварийно захранване на помпата или някаква пасивна защита, автоматично допълване на системата секви работи има.
Мисля, че котела ти е доста преоразмерен. Айде и успех. Аз отивам да си пускам разводката.

това което ти каза formulist е съвсем вярно.само искам да допълня нещо по темата,когато избираш разширителен съд е хубаво да е по голям т.е да събира повече вода която ще оказва по голям натиск върху водата и ако има достатъчна височина вероятността да заври водата е много по-малка.само искам да те посъветвам да поставиш разширителния съд на възможно най-високото място. в началото поставих разширител 10л,но всяка сутрин го доливах с вода,защото явно не му стигаше и се наложи да го сменя.сега съм сложил съд около 22л без да променям местоположението му и няма никакви проблеми.а относно мястото на разширителния съд на мен ми се пада около средата на системата. дано да съм ти помогнал с тази информация

Абе Веско, абе рожбо златна, ти за дядо ти Торичели да си чувал, примерно в 7ми клас, как събрал очите на селяндурите, кат' накарал една нова каца да тече кат' лейка. К'ви са ти я простотии 'когато избираш разширителен съд е хубаво да е по голям т.е да събира повече вода която ще оказва по голям натиск върху водата' - хидростатичното налягане зависи единствено от височината на водния стълб. И 10 кубика съд да боднеш, в апартамент с височина 2.5-2.75, максимално можеш да добиеш 0.25-0.275 бара (атмносфери) надналягане.

Emo e napulno prav. Hidrostati4noto nalqgane zavisi ot proizvedenieto na viso4inata s razlikata m/u plutnostite na toplata i studenata voda и ако не се лъжа земното ускорение (което е константа , г= 9,83 м/с2). Tui kato ne moje6 da ima6 golqm izbor s plutnostite, to ostava da promenq6 viso4inata, ot koeto sledva, 4e nalqganeto 6te ti e vuv funkciq ot viso4inata na raz6iritelq!!! Vземи да прочетеш малко механика на флуидите или някои учебник по топлотехника!! Успех все пак на всички.


от три години съм на парно!!!

Благодаря за съветите.
Сега нека си кажа някои мои разсъждения, които незнам дали са правилни всъщност.
Та си мислех че ако разширителния съд е в края на системата може би е по малко вероятно да заври понеже ако се получи пара във водната риза то тя тръгва по радиаторите и докато стигне края на системата парата вече ще се е охладила. По този начин няма да се губи топлината в разширителния съд ако тои е до котела.
Има ли смисъл в това което казах?

Ако искаш да не се губи топлина от разширителния съд , то просто го топлоизолирай!
Но това разсъждение с местополужението - не е коректно.
Парата , веднъж образувала се ти трябва да се стремиш да я изкараш , а не да я затрудняваш да излиза!

Та си мислех че ако разширителния съд е в края на системата може би е по малко вероятно да заври понеже ако се получи пара във водната риза то тя тръгва по радиаторите и докато стигне края на системата парата вече ще се е охладила.

Парата не може да тръгне през радиаторите! Парата я разглеждай като въздуха в системата!
Ще се затрудни (спре) циркулацията на водата , от там ще се прегрее още водната риза. А понеже парата е всъщност увеличаване на обема на водата която се е превърнала в пара, то това ще предизвика и преливане от разширителния съд - където и да се намира той!
С други думи - ще се получи един лавинообразен процес на парообразуване и или ще си намери място да "се изпусне парата" , или ще ти окъса разни връзки , маркучи и т.н.
В най добрия случай , ще излезе през обезвъздушителя на първия радиатор (ако е автоматичен).
Ако обаче парата заседне в някой "S" , то смятай , че все едно имаш въздух в системата и то застанал така , че е трудно да се изгони!
От там следват вече описаните лавинообразни процеси за прегряване и т.н.

Ако разширителя е над водната риза , тогава водната риза е като една тенджера , която даже и да ври - проблема не е голям , защото тенджерата е с отворен капак!

Ако слагаш разширителния съд някъде другаде , то при излизане на торлата вода от ризата - сложи автоматичен обезвъздушител. Ако тръгне процес на парообразуване - да излиза парата през обезвъздушителя!

Манолчо, при нормална работа на котела (камина с водна риза и/или някакви екранни тръби) или каквото е там нещо, при всички случаи ще има локално мехурчесто кипене, поради неравномерното нагряване на водата, тези малки мехурчета впоследствие кондензират в основния поток (така или инак ти усвояваш топлината им на кондензация).

Спирането на принудената циркулация (помпата) по време на работа на котела (печката или к'вото е там) следва да се разбира за авария, тогава режима на кипене се променя в развито мехурчесто кипене, след още известно време (в зависимост от обема на водата в ризата) кипенето става слоесто (големи парни мехури се откъсват от стените на водната риза. Накрая кат' водата се прегрее (температурата и превишава тази на насишане за съответното налягане, разбирай 1.2 бара, т'ва го коментирахме преди) се стига до обемно кипене, при това кипене парни мехури се образуват вече и вътре във водния обем на ризата (ей така изкипява водата в техджерата) и накрая вземи учебника по топлофизика на ядрените енергийни реактори на доц. Велев (има го в книжарницата на МЕИ-то, а парата във водната риза се моли да не тръгне по радиаторите). В този момент е желатено да се спре горивния процес и да се отведе остатъчната топлина акумулирана в конструктивните материали на котела, ризата и к'вото има набухано в камерата. Проблемът е, че при липса на непрекъснато наблюдение на работата на системата фазата в която се хваща такава авария, е или постфактум (прибирайки се в къщи), или когато започнат шумове, които са в състояние да те събудят. В такива моменти последното нещо, което ще те вълнува е загубата на топлинната енергия от топлината на кондензация на парата, която така или иначе ще изфука, дори да го хванеш навреме, първото, което ще направиш е да загасиш огъня и да пуснеш пълначката леко (леко за да не вкараш голям обем студена вода в ризата и да спраскаш некоя заварка от термичния шок. И 'сичкото топло отива в канала.

Предназначението на разширителния съд е да предпази системата от влошаване на циркулацията от загуба на топлоносител (вода), което от своя страна повишава надеждността на топлоотвеждане от водната риза (респективно повишава ефективността на системата), което пък удължава експлотационният и срок. Предпазване на оборудването от повреда при авария, разбирай спиране на помпата (без значение поради к'ви причини). Спестява спраскването на някоя връзка, примерно и следващата борба с водната стихия в апартамента. Най-големите ти загуби 'ше са тези дето отиват в канала. Айде стига толкоз наука. Само помни разширителни съд восоко и до канал, пълнене при надналягане задължително (от водопроводната мрежа) и нямаш грижи, престани да се опитваш да ..... дявола във въздуха. Помисли за загубите които 'ше имаш при самото горене, 18-20 киловата на 100 м2 апартамент са ти прекалено много, никога няма да можеш да избичиш камерата на номинална мощност (освен ако не искаш да се сготвиш), т'ва значи, че и ризата 'ше работи при калпав температурен режим, а от там и радиаторите. Смени печката, котела или к'вото и да е т'ва чудо с 20 киловата с нещо, което отговаря на изчислителния ти отоплителен товар плюс товара за топла вода, ако ше си топлиш и водата в бойлера и т'ва е.

Апропо сам ли ще го правиш т'ва отопление, земи някой приятел, дето ги разбира тея работи.

Когато помпата работи , нещата са малко по-сложни , отколкото в теоретичния (статичен , или ламинарен) режим!
Ето например , по дължината на истемата налягането се различава в две различни точки!
Разликата в налягането се регистрира най добре от едната страна на помпата спрямо другата страна.
Получава се нещо като в електротехниката.
За да тече ток през един резистор , то върху него трябва да има пад на напрежение , т.е. в двата края потенциала да е различен.
При движението на водата заменяме потенциал с налягане.
С други думи , колкото е по голямо съпротивлението на системата и колкото е по-голям дебита (тока) на работещата помпя , то разликата е по-голяма!
Другата особеност е, че когато водата е гореща , ударите на лопатките на помпата са достатъчни, за да заври водата , или по - точно да започне процес на парообразуване. Самата помпа придава допълнителна енергия на водните молекули!

Тези две особености предизвикват следното явление:
Разширителния съд е непосредствено над котела.
Включваме помпата и започва от разширителния съд да изтича вода.
Ако спрем помпата - изтичането спира!
И така , помпата си работи и вода си изтича до един определен момент.
След като котела се загаси и системата изстине - доста празно място остава, трябва да доливаме.
И доливаме такъв обем , който е 10-кратно и дори повече от разширението на водата в резултат от загряването!
Същата ситуация , само че разширителния съд не е в близост до котела , а някъде по средата на системата , като е на същата височина както е в първия случай:
Такъв ефект не се наблюдава!

В първия случай системата дори не работи "спокойно" , а има "шупуркания" , неравномерно загряти радиатори и прочие!

Доста мои приятели и познати имаха подобен проблем.
На всякъде го реших по един и същ начин - разбира се не съм местил разширителния съд!
Просто намалих помпата на по-ниска степен и системата заспа - започна да работи спокойно , а ефекта на изхвърлянато на водата изчезна!

Разликата м/ду теоретичния и реалния модел се дължи на турболентното движение на водата!
А турболентното движение на флуидите не може до край (в пълна степен) да се облече с теорията в сегашното и ниво!

А за автоматичните обезвъздушители - понеже спомена че им трябва еди какво си минимално налягане за да работят (обезвъздушават):
Тези , които аз използвам не им трябва никакво налягане!
Използва се принципа на тоалентото казанче!
Има "непотъващ във течност поплавък". Когато поплавъка се спусне на долу (потъне) , тогава се отваря връзката към атмосферата (крана".
Когато системата е празна , или около обезвъздушителя има газ (въздух , пара) , той е отворен!