Здравейте,
искам да попитам дали някой има опит в използването на слънчева енергия за загряване на вода?
Ваккумно-тръбните колектори наистина ли могат да затоплят вода и през зимата или е безсмислено да се дават повече пари за такъв колектор, при условие че плоските колектори са почти толкова ефективни?

Аз не ползвам такова нещо , но сериозно съм се замислил , засега събирам инфо и се чудя как с по малко пари да направя нещо по-добро

за вакуумно-тръбните виж тук : http://www.thermomax.com/tec_index.htm

ttp://www.energytech.at/solar/portrait_kapitel-4.html#h1_3

ако имаш нещо интересно като инфо , давай

Отидете в офис на ерато там ше ви обяснят. Не е казано че трябва да ги послушате едно към едно защоте те искат да си продадат по супото изделие, но тъй като продават от двата вида ще ви дадат даста инфо. аз съм ги разпитвал по този вапрос но няма да ви преразказвам какво са ми казали по доре им пишете меил или отидете на място. www.erato.bg

По-добро от това не съм срещал в Интернет. Лично аз съм го купил и монтирал. Виж тук: http://bizines.dir.bg/helio/index.htm

Благодаря за линк-а. Искам да ти задам няколко въопроса:
Само за топла вода ли го използваш или също и за отопление през зимата?
От кой град си? (питам защото в някои градове има повече слънчеви дни от други)
Би ли споделил приблизителната конфигурация при теб на цялата система при теб?

Щом си сложил от тях , сигурно си от Варна , щото офиса им е там , аз също съм от Варна и все се каня да отида на адреса който дават (май е в Аспарухово) и все не успявам . По рекламите обаче дават че самите колектори са от някакви полимерни матеряли , другаде пишат че полимерни колектори се използват за по малко натоварени системи - отопление на басейни - имат доста по малък коефициент на топлопредаване от мед и алуминий. От друга старана цената която обявяват за кв.м е доста добра. Ако си сложил наистина от тяхните колектори дай отзиви.

Напиши си електронния адрес за повече информация. Тук мястото е ограничено.

hanbal@dir.bg
Прати и насам материали за колектора
предварително благодаря

бирата сутрин е не само вредна но и полезна

ectet@mailbg.com
Прати копие от материалите и на мен, 10x :)

keskinev@mail.bg

senna@mail.bg

Живея на последния етаж в блок и лятото е страшна жега в апартамента.
Мисля да си спестя поне част от разходите за ток катотопля водата в бойлера със слънчева енергия.Събирам всякаква информация по въпроса.Ще буда много благодарен ако изпратите и на мен схемата на слънчевата уредба.
bkuzmanov@abv.bg

Защо не пуснете тук кой каквото има?
Иначе ползата от информацията се свежда до "0"?

Ами по моя сметка - евтини колектори (виж сайта който е дал Манчо) поне 3 кв.метра - 3х130 лв , бойлер с топлообменник 80 литра - 200лв , помпа - 110 лв , малко тръби , съединителни елементи , разширителен съд , топлоизолация на тръбите - още 150лв, някаква електроника за управлени на помопата - зависи( пускаш постинг в форум електроника и ще те заринат с оферти),ако си ги сглобиш нещата сам - за труд нищо и това е. А това какво ще се получи може да каже само някой който го е направил.

Ако искаш да си изградиш инсталация със слънчеви колектори трябва да се има предвид няколко основни положения:

1. Нивото на слънчевата радиация в различните региони на България е различна - максималната достига през лятото 1400 - 1500 W/m2, средно можеш да я вземеш 900- 1000 W/м2 (лятото). През зимата пада до 50-200 W/m2. И тия числа зависят дали има облаци, часа през деня и др. Най-голяма е окол обяд;
2. К.п.д. на колектора. А това зависи от много неща. Вакуумните колектори имат по голям кпд (стига до 0.9 в зависимост от марката), докато обикновените колектори(плоските) - до 0.7 , макс. 0.8.
За тях от значение е какъв е материала на корпуса, тръбичките вътре, перата(пластините които събираттоплината), топлоизолацията, вида на стъклото дали са покрити със секлективна боя(такава която приема и акумулира и ултравиолетовите лъчи, които пък минават през облаците)
Според тия неща биват- със стоманени тръби и ламаринени пера, алуминиеви тръби и пера, медни тръби и алуминиеви пера(последния тип са най - използувани), със селективна боя или с обикновена(всички обикновено казват, че са селективни).
3. Предназначението на инсталацията, т.е колко топла вода се използува дневно, а също и по кое време. От това зависи избора на обема на бойлера. След това идва ред дали ще е самостоятелна или ще е вързана към отоплителната инсталация, т.е към бойлера чиято вода се загрява от котел на газ(или каквото друго гориво се използува). Бойлера съответно трябва да е много добре топлоизолиран
4. Идва ред на контролно регулираща апаратура. Това ще ти трябва евентуално лятото водата в колектора да не прегрее и да го повредиш. Също така ако ползуваш по-голям бойлер и водата не е използувана през деня, да почнеш да я охлаждаш през колекторите (през нощта и особено през зимата).
5. А сега цените: най-евтините колектори (медни тръби,алуминиеви пера и селективна боя) са 200 - 250 лв. Един такъв 2 м2 нормално затопля 100 - 120 l вода. Значи 2 колектора - 250 - 300 l бойлер, тръби, арматура, топлоизолация, циркулационна помпа, вентили, термометри, разширителен съд.
6. Една груба сметка: 2 колектора х 2 m2 х 1000 W/m2 х 0.7 (кпд) = 2800 W ~ 3000 W - (май - септември)
Ако ти е изгодно инвестираш, ако не - купуваш един железен варел, боядисваш го черен и това е.

Забравих да добавя за посоката и наклона за монтаж
Колекторите трябва да бъдат ориентирани на юг. Ако се използуват само лятото ъгъла за монтаж трябва да бъде 45 градуса, ако се използуват целогодишно - 42 градуса.

nqkoi da se e opitval da pravi ot vakuumno staklenite?

Напиши си адреса и ще ти изпратя повече информация.
Поздрави!

От Варна съм

Ако сте от Варна пишете на koleff@mail.bg и ше Ви заведа до мястото, където се правят тези уникални слънчеви колектори.

Подбно на теб и мене ме занимава въпросът за затоплянето на вода с помощта на слънце. Вече имам някакъв окуражителен опит с направата на слънчеви колектори. Първият беше със стоманени тръби ф 16х1 затворени в дървен корпус от дъски 30 мм отражател от алуминиево готварско фолио и еднопластово стъклено покритие. Размерите на панела бяха приблизително 1500х800х120. Резултатите бяха окуражителни. Съдържанието на вода в панела е около 3 литра. Пробвах го в летен слънчев ден миналата година. За затопляне на съдържанието на колектора от 20 градуса до 40 бяха необходими около 5 минути. Това е и времето, за което започва естествена циркулация след първоначално напълване. В момента почти съм завършил нов панел от стар панелен радиатор и се надявам ефективността му да е по-добра. Смятам да го покрия с двойно стъкло, за да намаля обратното излъчване. С удоволствие ще споделя и други подробности по самото изработване, а с радост бих приел и предложения за усъвършенстване на моя колектор. Имам една книжка от шведски автор, която е много полезна и е написана точно за хора като нас- които искат с по-малко разходи да направят нещо за себе си. Книгата се казва "Как да се отопляваме със слънчева енергия". Ако те интересува можеш да ми пишеш на адрес rado_rusev@abv.bg или rusev_rado@hotmail.com.

Успех!

И аз имам един изработен панел от миналата година с размери 1900/900/120. Рамката е също дървена. Сега го отчитам като грешка - трябваше да е метална(алуминйи). Завърших го миналия септември и едва сега започвам да извличам благини от него. Струва ми малко над 300 лв. Понеже е индиректен /с антифриз/ и имам проблеми с топлообмена в бойлера. И аз като теб мисля ,че стъклото трвбва да е двойно ,а най-добре стъклопакет. Бих те посъветвал под нагреваемата повърхност да сложиш много добра термоизолация - минерална/стъклена вата. Ако няма циркулация в моя панел за кратко време водата кипва. Така и го прегрях от глупост. Получиха се леки дефекти но и така работи. Иначе събира 0.8 литра течност.
Би ли ми писал от каде си намерил споменатата книга? Пиши ми на : georgi_nz@abv.bg за подробности около твоя панел.

Моля да ми кажете заслужава ли си да се инвестира,този месец платих 380 лв. за отопление, и изпаднах в ужас, от Бургас съм.Имам и друг въпроис само за затопляне на вода ли може да се ползва или и за климатик например да захранва, както и обикновен бойлер.? Моля да ми отговори някой ако е запознат повече по темата на адрес george.bogdanov@abv.bg

Дали би могло вместо стъкло да се ползва поликарбонатна плоскост?

Някой да е пробвал?

Abe s tova dvoino styklo po dobre si vzemi vakuumen na viessman ili Buderus

Аз ползвам слънчев колектор от май 2003 г.,който е с поликарбонатна плоскост
кристално прозрачна и с дебелина 4.5 мм,вместо стъкло и според мен ефекта е много голям.Успех!

Някои дали знае колко са ефективни зимно време вакумните колектори , и до каква температура средно биха могли да загряват водата при минус 5 градуса и в слънчев ден.

Доклад министерство на икономиката от 23.01.2006
Средният брой на слънчевите дни в нашата страна се увеличава с около 18 - 20. Като цяло слънчевата радиация над страната е повече от 1370 Ват/кв.м. В горните слоеве на атмосферата слънчевата константа варира от 1370 до пикове със стойност 2100 Ват/кв.м. Ветровите потоци над нашата страна са силно променени.Те са с по-малка скорост, занижен интензитет и честота.Очаква се тази климатична обстановка над нашата страна да има трайни тенденции за присъствие в близките 50 години на следващия век. Това означава, че валежната сума върху територията на страната като цяло, ще бъде малка. Производството на хидроенергия, по експертна прогноза ще бъде силно затруднено за дълъг период от време. За получаване на вода (питейна, поливна и производствена) дори ще се наложи да се ползва повече енергия от националната енергийна мрежа. Променената енергийна обстановка налага нов подход към енергийната ефективност, енерго-спестяващите технологии и най-важното спешно развиване на технологиите за оползотворяване на ВЕИ.
ЕНЕРГЕТИКАТА И ВОДОСНАБДЯВАНЕТО ще бъдат основния проблем на Р. България в близките 50 години на 21 век.
2. ЕНЕРГИЙНА ОБСТАНОВКА НА ТЕРИТОРИЯТА НА Р. БЪЛГАРИЯ. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗОБНОВИМИ ЕНЕРГО-ИЗТОЧНИЦИ (В.Е.И.) - СЛЪНЦЕ, ВЯТЪР, ХИДРО- И ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ
Както Ви се каза, и още веднъж е подходящо да се напомни, защото както казват “повторението било майка на знанието”:
България внася от 65 до 76% (над 82%) от енергоносителите си. Внася се природен газ, суров петрол, голяма част от въглищата, уранът за АЕЦ. В страната е добре развита системата за производство на електрическа енергия. Тя има изградена добра разпределителна мрежа и резервни мощности за върхово и подвърхово натоварване. Страната е обхваната в енергиен пръстен. В България по комбиниран способ се произвежда в ТЕЦ топлинна енергия за топлофикация на комунални и други видове сгради (нещо като когенерация)! Изградена е и добра газопреносна мрежа. Създадени са множество хидроенергийни възли с язовири, които обаче при сегашните темпове на потребление на ел. енергия осигуряват едва 1,2 - 1,4% от необходимата и потребявана ел. мощност. Възобновимите енергоизточници - Слънце, вятър и геотермална енергия осигуряват нищожните 0,1 – 0,3% от общия енергетичен принос.
3. ВЕТРОВА ЕНЕРГИЯ И ВИДОВЕ ВЕТРО-ДВИГАТЕЛИ
Различните части на повърхността на земното кълбо различно се нагряват от Слънчевата енергия. Поради това и въздушните слоеве над тези зони са различно затоплени. Като се включат и други причини породени от орбиталните параметри на планетата и океанските въздействия се получават различни ветрови потоци. Общо за планетата ни ветровата енергия надвишава над 3000 пъти тази получавана от изгарянето на въглищата и природния газ. За съжаление ветровата енергия се отличава с голяма неравномерност както по посока на духащите ветрове, така и по техния интензитет и скорост на вятъра.
Ветровата енергия се мени в широки граници.
Характеризира се със следните параметри:
1.Мигновена скорост в м/сек.
2.Средна скорост за дадено време - средно дневна и средно месечна и средно годишна
3.Повторяемост на вятъра - общ брой на часовете през месеца и годината, през която вятърът духа с определена скорост.
4.Преобладаваща посока на вятъра през денонощието, през месеца и през годината ( по сезони).
ВЕТРОДВИГАТЕЛИ, ВЕТРОГЕНЕРАТОРИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ В Р. БЪЛГАРИЯ
За превръщане на ветровата енергия в полезна работа ветродвигателят е снабден ветрово колело.
Според устройството на вятърното колело се различават
основно пет типа ветродвигатели:
1. Перкови ( крилчати) - с много секторни перки и перки(лопати, крила) тип самолетно крило - дву-,три или четири лопатни - много перковите ветродвигатели са бавноходни, бързоходните са с брой на перките от 2 до 5 Бавноходните осигуряват по-голяма пускова мощност;
2. Въртележкови - вертикални турбини;
3. Роторни - вертикални тип “Флетнер”;
4. Барабанни хоризонтални;
5. Комбинирани;
Перковите ветродвигатели превръщат в механична енергия от 30 до 42% от енергията на вятъра.
Бързоходните започват да работят при минимална скорост на вятъра от 4-5 м/сек, а бавноходните ветродвигатели при минимална скорост на вятъра 3-3,5 м/сек. За съжаление при тези минимални скорости на вятъра ветродвигателите осигуряват едва една шеста или една седма част от номиналната мощност. Прието е номиналната мощност да се развива при скорости от 8 -11 метра/секунда. Оптимална скорост на вятъра за работа на ветродвигателите е 13-25 метра за секунда. Тогава се развива и максималната мощност на ветродвигателя в КВАТ.
В Р.България до 1970 година се внасяха от СССР следните видове ветродвигатели:
- ТВ-5 - много-перков, бавноходен, с 24 броя перки, с диаметър на колелото - 5 метра. Колелото е на хоризонтална ос с диаметрален стабилизатор и редуктор. Височината на кулата е 15,6 метра. Брой на оборотите на колелото при скорост на вятъра 8м/сек. - 40, Развивана номинална мощност 1,8 - 2,5 кВат. При скорост на вятъра 4м/секунда получавана мощност е 0,3 кВат.Маса - 3100 кг без кулата;
- ТВ-8 - много перков, бавноходен - 18 перки.Диаметър на колелото -8 м. Височина на кулата 15,6 м. Брой на оборотите при скорост на вятъра 8м/сек. Номинална мощност при посочената скорост на вятъра - 5,2 Кват. Минимална скорост на вятъра 4 м/сек. - минимална мощност 0,9-1,1 кВат. Обороти - 24/ минута при 8 метра скорост на вятъра. Обороти на вала на редуктора - 160 об./минута. Маса на ветродвигателя 4650 кг.
- УТВ-5 - диаметър на колелото - 5 м. Брой лопати 18. Височина на кулата - 17 м. Брой обороти при 8 м/секунда скорост на вятъра и развивана номинална мощност при 40 оборота на колелото и 120 оборота в минута на редуктора на вала 2,1 Кват. Минимална скорост на вятъра 3,5 м/секунда - минимална мощност 0,23 Кват. Маса на ветродвигателя 2350 кг.
Д-12 - диаметър на колелото с хоризонтална ос -12 метра. Брой на перките 3 бр. Височина на кулата 16 метра. Брой на оборотите при скорост на вятъра 8 м/сек. - 65 об./минута, брой обороти на вала на редуктора 390 об./минтута. Мощност при скорост на вятъра 8 м./сек.- 12,5 кВат. Маса 5500 кг.
ВД-5 - диаметър на колелото - 5 м. брой перки 18, хоризонтална ос. Височина на кулата 15,5 м. При скорост на вятъра 8 м/сек. 30 оборота в минута на ротора. Мощност -номинална 2,2 кВат. Маса 8650 кг.
ВП-3 - диаметър 3 метра. Брой лопати 6. Височина на кулата 5,6 м. Обороти при 8 м/сек. скорост на вятъра 160 об./минута. Номинална мощност 0,8 Кват. Маса - 300 кг.
ВЕ - 2 - диаметър 2 метра. Брой перки 2. Височина на кулата 7,6 м. Брой обороти при скорост на вятъра 8 м/сек. Мощност 0,18 кват. Маса 50 кг.
През 1978 година групата на доц. Пазвантов от МЕИ - Варна разработва гама от Ветро-генератори-бързооборотни с двулопатни схеми и хоризонтална ос. Мощностите им са от 5 кВат до 15 кВат. Към ветромотора е прикрепен трифазен генератор - синхронен за променлив ток. с електромеханичен умформер-трансвертер за преобразуване в прав ток и акумулаторна батерия от електрокар. Тази схема е разработена и сега електромеханичният умформер -трансфертер е заменен с електронна на тиристори, симистори и силови полеви трансзистори.
Акумулаторната батерия е от оловни сярно-кисели клетки с капацитет по мощност 960 Амперчаса; Снабдени са със разпределетелно ел. табло за включване на различни консуматори на ел. енергия и за включване в националата електромрежа.
В настоящия момент се лансира и украинска ветрова установка с вертикално - осова турбина.
Тя има следните параметри:
Дължина на вертикалните лопати - 5 м - два броя.Профил NAСA - 0020; Диаметър на турбината - с вертикална ос -7,2 м. Материал - алуминиева сплав - Д16 Т. Опорна - решетъчна кула от стоманена конструкция- височина 18 метра. Генератор - асинхронен с честота от 40 до 65 Херца. Напрежение - 380/220 Волт. Годишен приход на ел. енергия при скорост на вятъра 6,2 м/сек. - 8 м/сек. - около 60 Мегаватчаса. Скорост на въртене на ветротурбината 45 - 85 об. / минута. Обща маса - 4 000 кг. Минимална мощност при 5 метра/сек. - 0,6 кват;
При 8 м/сек скорост на вятъра - 4,1 кВат. при 11 метра /сек скорост на вятъра 11,5 Кват. при скорост от 13 - 25 м/сек на вятъра от 15 до 20 кват. При скорост на вятъра над 40м/сек ветрогенератора се само изключва. Може да издържи на буря със скорост на вятъра до 70 м/сек. Срок на експлоатация - около - 20 години. Стойност на оборудването - ветрогенератор - около 34 000 USD;
Допълнително оборудване - изправител - зареждащо устройство; батерия от тягови акумулатори; преобразовател на честотата; Стойността на посоченото допълнително оборудване зависи от мощността му. Средно допълнителните капитални вложения варират от 700 до 900 USD за 1 кВат мощност;
Това означава за около 20 Кват мощност още около 15 000 - 17 000 USD;
Пълната стойност на съоръжението е около 50 000 USD плюс допълнителни 5000 USD необходими за монтаж и настройка.
Средна стойност на капиталните вложения на ветровата инсталация около 2800 USD/ 1 кват.
Срок на откупуване на капиталните вложения при средна цена на ел. енергията 0,06 USD/ 1 кватчас и производителност средна 60 000 Кватчаса на година при средно-годишна скорост на вятъра от 6,2 до 8 м/сек. :- 15 - 16 години;
Аналогични са цените и на другите видове ветрогенераторни установки за електроснабдяване с вариация от плос-минус 6-9%;
При средна скорост на вятъра между 3,4 и 5 м/сек. Срокът за откупуване на капиталните вложения се увеличава с около 80% - или достига до 27 години. Това е неизгодна ситуация тъй като физическият живот на експлоатация на ветрогенератора е около 20 години.
За номинална мощност от 50 000 кват (50 Мегават) на комплексна ветрова електростанция от посочените типове ветрогенератори в група капиталните вложения достигат от 130 до 140 млн. USD;
За следващите 50 години ветровата прогноза за територията на Р. България като енергиен източник е лоша. Климатичната обстановка е коренно променена и хоризонтални ветрови потоци със средно годишна скорост от 6-8 метра за секунда могат да се наблюдават само по високите върхове- връх Ботев, връх Мургаш, Рожен, Мусала, Черни връх, връх Перелик и други. В настоящата година средногодишната скорост на вятъра и в района на Каварна и нос Калиакра е под 5 м/сек. По високите ни върхове като връх Мусала на Рила, Черни връх и местността “Ветровала” на Витоша, върховете в Пирин планина, а също така и Връх Рожен в Родопите не дават необходимите икономически изгодни ветрови условия за промишлена ветро-енергетика.
Данните от половин век на Българските метеорологични служби не показват добри прогнози за ветро-енергетиката. В Стара планина също условията за монтиране на ветрогенератори от различен тип и ефективно използуване на вятърна енергия, например връх Мургаш не са благоприятни. Редната скорост на вятъра е около 8-9 метра/сек. Което условие на границата на приложимост на ветроенергетиката. Следователно за близките 50 години 21 век (на максимум на Слънчевата активност) за нашата страна България е неподходящо изграждането на вятърни електростанции. Недостигът на вода за период от 50 години също ще се отрази неблагоприятно и върху функционирането на изградените вече хидро-енергийни мощности около нашите язовири.
За периода от следващите 50 години на Слънчев максимум - аналог на средно-вековният максимум датиран през 1100 - 1250 година броят на слънчевите дни над страната ни ще се увеличи с около 18 - 20 дни. Това означава сумарна средно годишна радиация попадаща върху нашата територия да достигне от 2000 - 2500 часа до 2700 - 3000 часа. Тази ситуация ни изравнява с досегашната радиационна обстановка на Слънчевата радиация над територията на съседна Гърция. Това означава, че Слънчевата енергетика в различните и форми има изключително бъдеще за страната ни през 21 век.
4.РАЗДЕЛ ВЯТЪРНИ ГЕНЕРАТОРИ ВТОРА УПОТРЕБА.
В България през 2003 година се поде нова кампания за внос на ветрови генератори втора употреба. Това са стари вятърни машини. Те са снети от експлоатация в страните на Западна Европа поради редица екологични и икономически съображения. Ефектът им в българската икономика е съмнителен.

Колко струва 1 кв м поликарбонатна плоскост
кристално прозрачна и с дебелина 4.5 мм?

Най-обикновен плосък панел, отпред със стъкло 4 мм може да загрее вода до 60 градуса при външна температура -5 градуса. Вакуумните нямат проблем да я загреят и над 100 градуса.

Това с поликарбоната е добра идея ,днес се порових малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво разбираш под датчици? Може да си вземеш цифрови термометри за кола (8 лева). Имат датчик за външна температура с кабел и LCD дисплей.

Имах предвид термометър.Иначе идеята ти е добра ,но дали тези за които казваш могат да измерват до 80 90 гр.Идеята ми е LCD дисплея да е долу в апартамента а не при самия колектор,но ще взема да пробва то за 8 лв. толкова.

Някой може ли да ми каже къде има схема за монтаж на термосифонна система.Благодаря

Прав си. Не се сетих че мери до 70 градуса. Има друг вариант с цифров мултимер - обхвата им е до 200 градуса, цените са също под 10 лева. Лошото е че термодвойката е само 1 метър и за удължаване трябва специален, доста скъп кабел.
Друг евтин вариант ако разбираш от електроника е това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е зле като вариант,а и не е трудно за изпълнение.Може да го пробвам.Никой не отговори за поликарбоната,в момента имам два готови панела и остава да и сложа стъкла и това с поликарбоната ми звучи добре ,но не съм сигурен дали ще стане.sunenergy имаш ли някакво впечатление от него?

ако можеш да си го позволиш купувай видях го това чудо в една фирма мих си рацете с гореща вода в 8 часа сутринта при подчти дъждовно време. беше края на април. Ползвалите казват че ако нее дзверски студ и свален от него сняг вършели работа.

Моите панели са с обикновено стъкло 4 мм. Мисля че ще е по-добре с поликарбонат. Със сигурност ще пробвам с 4 мм поликарбонат докато е още студено за да видя ефекта.

На вниманието на предприемчивите хора - нашата фирма предлага вакуум-тръбни колектори и системи. За повече информация - http://bnns.hit.bg . Благодаря за интереса...

Ако щете ми вярвайте, но:
1. Средния добив на енергия от 1м2 за година у нас е около 800 кВтч при 100 %КПД. През август и юли - 6 кВтч на ден на м2 при 100 % КПД. Масово фирмите спекулират с мн. по-големи стойности. Може и някой ден да се случи горещ, но другата година не се знае. Така, че 800 е вярно число, защото е резултат от натрупана МНОГОГОДИШНА статистика. В това отношение като данни най-коректни са ЕРАТО, може да видите в erato.bg.
2. Ако сравняваме с бойлер, зареждан на нощна тарифа 0,07 лв/кВтч за фирми и 0,093 ст. за бита:
800 кВтч х 0.093 лв. = 74 лв за година от м2 панел при 100 % КПД !
Най-евтиния панел в България е 237 лв., полезна площ 1,6 м2 - продава се от Ерато, алуминиев, с 70% КПД.
800 х 0.093 х 0,7 х 1,6 = 83 лв/год.
3. Една инсталация обаче не се състои само от панел. Така, че преценете дали да топлите вода в голям бойлер на нощна тарифа /особено ако сте фирма/, а парите да ги държите в банка с капитализирана лихва или да ги вложите в недвижим имот в София или морето.
4. Какво предлагам ли ? Живея в къща, с локален котел и бойлер с еднокръгова серпентина. Отоплителния сезон водата идва от дърва и въглища, а в момента си правя сам слънчев колектор от 2 еднопанелни стари радиатори ! Няма да е КПД 70, 80 или 90 % - обаче няма и да е под 50%, а аналога по размер на Ерато ще ми струва не-повече от 60-80 лв. !!!!

Ако щете ми вярвайте, но:
1. Средния добив на енергия от 1м2 за година у нас е около 800 кВтч при 100 %КПД. През август и юли - 6 кВтч на ден на м2 при 100 % КПД. Масово фирмите спекулират с мн. по-големи стойности. Може и някой ден да се случи горещ, но другата година не се знае. Така, че 800 е вярно число, защото е резултат от натрупана МНОГОГОДИШНА статистика. В това отношение като данни най-коректни са ЕРАТО, може да видите в erato.bg.
2. Ако сравняваме с бойлер, зареждан на нощна тарифа 0,07 лв/кВтч за фирми и 0,093 ст. за бита:
800 кВтч х 0.093 лв. = 74 лв за година от м2 панел при 100 % КПД !
Най-евтиния панел в България е 237 лв., полезна площ 1,6 м2 - продава се от Ерато, алуминиев, с 70% КПД.
800 х 0.093 х 0,7 х 1,6 = 83 лв/год.
3. Една инсталация обаче не се състои само от панел. Така, че преценете дали да топлите вода в голям бойлер на нощна тарифа /особено ако сте фирма/, а парите да ги държите в банка с капитализирана лихва или да ги вложите в недвижим имот в София или морето.
4. Какво предлагам ли ? Живея в къща, с локален котел и бойлер с еднокръгова серпентина. Отоплителния сезон водата идва от дърва и въглища, а в момента си правя сам слънчев колектор от 2 еднопанелни стари радиатори ! Няма да е КПД 70, 80 или 90 % - обаче няма и да е под 50%, а аналога по размер на Ерато ще ми струва не-повече от 60-80 лв. !!!!

вместо панелен радиатор не е ли по добре с медни тръби.

Медни тръби е добре, но ни трябва и площ. Вероятно предлагаш медни тръби заварени за медна ламарина. Цената на медни изделия можеш да видиш в сайта на Металснабхолдинг. Аз съм купил двата панелни на старо за по 5 лв.
Пак повтарям, гоним ниска цена, за да се изплати бързо, а не след 10 и повече години. Други въпроси ?

Успех с начинанието. Като стане готов пиши - какви материали, колко труд ...
Смеките обаче са ти малко некоректни.
Моята система е общо 700 лева. Два алуминиеви панела по 190 лева с ефективна площ 3.2 м2 и доста други работи. Аз обаче ползвам топлата вода след обяд и вечер - 0,174 лв/кВч, или годишно:
800 х 0.174 х 0,7 х 3.2 = 312 лв
Значи за две години и половина системата ми ще бъде изплатена, а след това ще си харча евтина топла вода.
А знаеш ли колко топлина се губи за 12 часа от един бойлер без да е изхарчена грам вода?
Това предложение за дървата и въглищата едва ли ще се възприеме радушно. Не всеки иска да пренася, пали и чисти котел.

може ли да се използва помпа от пералня ПЕРЛА-05.Вие какви помпи ползвате .А за шадраван

Тази сума 60-80лв.,само за колектора ли се отнася.Защото и аз си правя колектор на принципа "Направи си сам",но тази сума ми се вижда смешна за нещо по сериозно.
Казах

С риск да досадя - моят съвет е да си направите термосифонна система без помпи,диференциални управления и пр.Аз имам такава на прозореца на апартамента и вече започвам четвърта година.Много съм доволен! Колектора съм си направил сам със медна серпентина и ми излезе около 220лв-факт,но е с по-добро к.п.д. от турските на ЕРАТО.Ако се върнете на шеста страница в енергетика в този форум по темата ЗАТОПЛЯНЕ НА ВОДА СЪС СОЛАРНИ ПАНЕЛИ под прякор ГОРД съм описал най-подробно моя опит в това начинание и на този адрес : http://sunrider.hit.bg/ съм поместил снимки на термосифонните системи,които съм направил.Успех!

Митю, както казах, купил съм за 10 лв. панелите. Ще сложа поликарбонат 4 мм, 1,8 м2 х 12 лв = 22 лв. 1 лист 1х2х0,5 поцинкована ламарина за дъно - 16 лв. Туба високоякостен силикон за уплътнения - 6-7 лв. Каса от дърво или U - профил за гипсокартон, боя , крепежни елементи - сам направи сметка. Отнася се само за панела, аз другите неща - бойлер със серпентина, диференциален регулатор и помпа ги имам, те са част от системата за отопление през зимата, просто от април ще ги превключа от котела към панела.
Рибарке - използвам помпа WILO, 30-45-60 Вт с превключване. От Перла сигурно ще стане, най-малкото защото е пригодена за гореща вода. А за шадраваните не знам какви са, но едва ли държат на гореща вода.
Сънрайдър, по принцип си прав за термосифона. Не винаги обаче може да се осигури необходимото разположение на бойлера спрямо панела и съответните наклони на тръбите. При мен бойлера е до котела в мазето и няма как да мина без помпа и диф. регулатор. Както писах по-горе, аз така или иначе ги имам. Разгледах снимките ти, добре изглежда, поздравявам те.
Но на стр. 6 те няма. Ще ти бъда благодарен, ако ми изпратиш описание на изработката. Аз още умувам от какво да направя касата. Ако искаш, може да си кореспондираме, аз работя в системата на енергетиката. От Перник съм, ако си наблизо, бих разгледал изобретението. vmalinov@sfo.mvn.bg

Аз съм от Плевен.На шеста страница ме има под прякор горд и гордий,а после нещо се скапа регистрацията и загубих прякорите.На тази страница от края на май 2005 надълго и широко си общувахме по тези въпроси.Рамката на моя колектор е от алуминиев профил от светещи реклами,който е много подходящ за тази работа.Имай предвид,че ако не ти е термосифонна системата при спиране на тока и евентуално прегряване ще замине поликарбоната,на който дават до 80 градуса работна температура-при моя начин няма как да прегрее.
email: sunrider@abv.bg

това са данни за поликарбоната на АРИС
Висока светлопропускливост


Отлична топлоизолация


















Дълъг живот, благодарение на на ко-екструдирания UV слой


Премахва парниковия ефект, благодарение на вградения инфрачервен защитен слой


Устойчивост на екстремни температури (от –40о до +130о С )


Устойчивост на градушка и удар


Нечупимост
Са колко са верни не мога да коментирам,но тия дни ще взема да пробвам за новите панели.

Моля за мнение за следната идея:два стьклени листа,между тях меандьр от стьклени ленти 3 до 4 см широки,по края рамка от сьщите ленти,всичко това залепено като аквариум с прозрачния силикон.Антифриза се оцветява черен .Този стьклопакет е лесен за изработка и на ниска цена.Може да се постави отгоре още едно стькло и да се вакумира, от долу по стандартния начин -минерална вата или стеропор.Всичко това в здрава алуминиева рамка.Дали ще има ефекта на вакумните трьби???

Супер, милиметър на метър е един литър, 3 - 4 см са 30 - 40 литра , или около 30-35 килограма на метър квадратен (щом е антифриз). Как ще го укрепиш този лабиринтен аквариум, имай предвид и плътността на стъклото, то е доста тежко. Ами ако го напомпаш, малко надналягане, или ако го кипнеш . . . Абе има много въпроси, иначе ако имаш материала с предимствата на стъклото, но без неговите недостатъци идеята е перфектна.

Успех.

Да добавя само че това няма да има нищо общо с вакуумен колектор - изолацията ще е като на обикновен. А оцветения антифриз ще образува огледало със стъклото - по-голямата част от слънчевата радиация просто ще се отразява нанякъде.

Разтоянието между двата листа ще е 5 мм ,ленти залепени вьрху 30мм площ ,на 100 мм разтояние може би ще осигурят здравина, 4 литра антифриз в панела е добре , но вероятно огледалото което ще се получи ще е голям проблем.

Защо не пробваш с поликарбонатна плоскост - 6 или 8мм примерно , тя си е разделена вътрешно с надлъжни ленти , само трябва да ги резнеш в единия край през една и по същия начин в другия край - получаваш готови меандри. Аз съм решил да го направя така- само се чудя още как да оцветя антифриза в черно ?

Черна боя за кожа на спиртна основа по подобие на антифриза.Надявам се останалите добавки, гликол и не знам какво още да не разруши пигмента.

Приятелю.купи си иверторни климатици Дайкин,Панасоник или Хаер-включваш ги и не ги изключваш(само избираш необходимата ти температура) и ще видиш колко по-евтино ще ти излезе.Говоря ти от личен опит.Аз съм с Хаиер,защото са най-евтини.И още нещо-вникакъв случай други модели!!!

Има тониран поликарбонат почти в черно.

Какъв размер е този поликарбонат и с каква цена?
За около 60 лв/м2 се продава пластмасов колектор. Представлява две колекторни тръби 3/4" свързани с долепени една до друга тръбички. Специално изработен за загряване на вода от слънце. Разправят че материала бил разработен от НАСА.

Стига бе. Съвсем се развихрихте, за каква площ става въпрос, 'щото да видим какъв разход на топлоностел ще изнася пиковата мощност на 'колектора'. После според сеченито на каналите веднага излиза линейната скорост на потока (той потока се ниже в сечение от порядъка на сламка ама с около 200 завоя и пак толкоз метра дълга за един квадрат от 'колектора'), който 'ше се усуква на 180 deg, за да следва хода на 'меандрите'. Накрая усещам как 'ше излезе един зверски напор, инак не мож продуха 'черната течност', който ще пръсне поликарбоната или ще сцепи директно връзките.

Но това не е всичко имаме избор все пак. Можем да направим един прекрасен проточен слънчев бойлер (обаче с чиста вода - за миене да става), при който за да избегнем горния проблем с пръсването 'ше пуснем водата леко, толкова леко, че да не върши никаква работа. И то ако не се стопи.

Не ме разбирайте криво с никого не се конфронтирам, нито се правя на умник, просто се забавлявам с идеята, аз мисля че реализацията и е трудна до безмислие. Който има време да експериментира.

Успех

Емо, нещо бъркаш. В идеята има резон, аз самият преди месец започнах да правя такъв малък прототип, но липсата на слънце ме демотивира. От приятел, който продава поликарбонати взех едно парче с дебелина 1 см, по протоколи за изпитания държи до 140 С, не е менте, на "Бестимекс" е. Изрязях канал в парче тръба от тези новите, които за съжаление държат до 95 С , напъхах поликарбоната и го залепих с високоякостен силикон на Дженерал електрик. Не виждам пр 10 мм какви толкова завои и завихряния могат да увеличат недопустимо хидравличното съпротивление. по-скоро проблемите са два - единият с черното и другият - ще издържи ли дълго залепването.
Временно съм спрял изработката и сега си правя големи колектори от панелни радиатори. Давам идея поликарбоната да се напръска с черен спрей мат високотемпературен или нещо подобно. Няма да е съвършено, но ще върши работа. Ама да знаете, че при 1 см поликарб , цената е 23 лв без ДДС за м2.

Дайте бе повече инфо за тези пласмасови колектори - къде могат да се видят и купят. Преди време четох нещо за Варна, но така и не разбрах правят ли ги още и само от там ли се купуват.
Благодаря.

Може и да бъркам, ама аз разбрах следното.
Ходовете се правят от оребрението на поликарбонатната плоскост. Ако е така прорязваш реброто между два канала и затапваш, единствено разминаваш с един горните с долните прорези, получаваш змиевиден канал по хода на топлоносителя (черен, прозрачен, какъвто е). Канала е доста дълъг.

Ако идеята е друга, моля поправете ме.

П.П. Апропо каква е тръбата 'от тези новите': полипропиленова, полиетиленова с алуминиева вложка или друга?

Варненската фирма - последно като ходих в цеха им - правеше точно това : поликарб. плоскост, май 6мм , около 1.5м2 - двата и края пъхнати в надлъжно прорязани ПВЦ водопроводни тръби , още една плоскост отгоре за изолация и това хванато в алуминиева рамка . Готовия панел беше с дебелина около 5см. Никакви меандри , никакви черни топлоносители. Водата си върви от долнта тръба към горната по вертикалните каналчета на поликарбона и това е. Тогава ( миналата година) цената на панела беше 80 евра , но казаха че може да ми го дадат и за 60 . Обаче зимата ходих пак там - фирмата вече я нямаше.

Полипропиленова. Обаче канала се прави кофти.

www.helioplastsystem.com
Обаче, според мен са малко смешни, защото преди месец по телефона ги питах за цената - към 300 лв за 1,2 м2 !!! Това е цена на ЕРАТО за меден колектор с полезна площ 1,6 м2.
По никакъв начин поликарбона не може да е по-ефективен от мед !!!!!
Просто е по-лесен за изработка, но полипропиленовата събирателна тръба държи до 95 С. Не се знае и лепилото колко ще издържи.
Абе това е някакъв руснак, то и сайта е малко на развален български.
Айде, Питчо, и да почерпиш за информацията...

Тъй като имам подходящо място, а и не обичам внасянето на много електроника съм решил да си направя слънчевата инсталация на термосифонен принцип.
В тази връзка може ли някой да даде повече инфо за системите на този принцип, има ли тънкости, които не се виждат на стандартните схеми и т.н.
Интересува ме преди всичко как се навързва събирателния съд който е над колекторите към системата за студената вода от канализацията и как най-удачно се комбинира с електрически бойлер който да се ползва при недостиг на топла вода от слънчевия колектор.
Ако дадете и някоя хубава схема или пък линкче ще бъде върха.
Благодаря.

Ако вече имаш бойлер може да ползваш топлообменник:

sunenergy.dnsalias.net

И аз имам това предвид, трудно се прави, ама как точно го виждаш?

Значи като загледах тази система с колекторите на термосифонен принцип окачени на стената под прозореца ми дойде друга идея.
Имам бойлер със серпентина, който зимно време загрявам от парното. Ако сложа няколко допълнителни кранчета, ще мога да превключвам серпентината и към друг топлоизточник, в случая слънчевия колектор. В тази връзка, като имам предвид къде мога да разположа колектора, въпроса ми е ако денивелацията между горния край на колектора и долния изход на серпентината на бойлера е около 90 см. и разстоянието от колектора до бойлера е около 5 метра, т.е. наклона на тръбите идва около 20 см. на линеен метър, ще бъде ли достатъчно за да функционира нормално системата на термосифонен принцип или не. Има ли някакви изисквания и ограничения относно тези разстояния.
Благодаря.

Ще върти,яко.Вярвай ми!

За същата система става въпрос, предполагам, която е описана по-нагоре - колектор инсталиран на южна стена на сграда, бойлера прибран в сградата, имаше и снимки.
Това което малко ме притеснява е, че описаната система доколкото разбрах беше с бойлер с водна риза, а моя е със серпентина. Едно момче, което се занимава с такива неща, но не професионално ми каза че серпентината имала по-голямо вътрешно съпротивление в сравнение с водната риза и поради това протичането на водата през нея по гравитачен път е малко по-затруднено. Та се питам дали наистина е така и доколко ще повлияе това на ефктивността на системата. За това питах дали има някакви по-строги изисквания за отстояние и денивилация. И по-точно дали да се напъвам да място на колектора по-ниска или около 100 см. денивелация стигат. Сега като четох написаното се сетих и за това, че мога да пусна тръбата по-широка, вероятно това също ще оптимизира нещата.
Благодаря и със здраве.

Минималната денивилация между горния край на колектора и долния край на бойлер трябва да бъде 60см.
Казах

Скоро бях на една изложба в НДК за възобновяеми източници на енергия.
Там видях интересен панел за нагряване на вода с френелова оптика и система с 2 степени на свобода за следене на слънцето през целия ден, която осигурява оптимално разположение на панела.
В раздел управление има и кратко филмче.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаше една подобна разработка, лещата висеше на аеростати (конференция от 1999). Много е готино, също като подземната железница между Москва и Петербург. Тунела е прокопан по хорда, влака се насмита без локомотив.

Значи нещо не мога да те схвана....
Идеята cos a, т.е. ъгълът между плоскостта на колектора и слънчевите лъчи да е 1 е доста привлекателна. Както и тази, слънчевите лъчи да се концентрират върху работната повърхност. Има такава слънчева ел.централа във Франция.

На мен ми се вижда доста смислена концепцията, като цената не я коментирам.

прочетете това ... 10-20 градуса не са грешка по добре си увеличи площа с 30%

сега и аз направих глупост от яд забравил съм линка ето
http://www.meteo.bg/projects/projects/solarrad_bg/tsr.html
извинения

моля разгледайте графиките старателно

Благодаря за ценния link с инфо. Именно това имах предвид, когато пуснах поста- някой да оцени обективно техническата страна на въпроса. Графиките и данните ме убедиха, че е напълно безсмислено.
А сега да добавя и цената, която умишлено не цитирах. Тя е малко под 2000 лв. за малкия панел (забравих площта, но на сайта я има). Ужасно е висока, и просто не си струва. Цената не включва монтаж и бойлер, значи отиваме реално на 2.5-3 клв.
Съгласен съм, че е по-смислено да се преоразмери площща на конвеционален панел. Още повече, че се предполага, че тази автоматика иска подръжка, а и все някога се поврежда.
Още веднъж благодаря за информацията

С риск да досадя ще попитам пак, защото само това ме спира да почна да правя системата. Идеята е като тази описана по-нагоре - колектор инсталиран на южната стена на къщата, бойлера прибран в сградата по-високо от колектора с около 100 см., на термосифонен принцип.
Това което продължава да ме притеснява е, че бойлера ми е със серпентина, а не с водна риза. Серпентината има по-голямо термично и физично съпротивление в сравнение с водната риза и поради това протичането на водата през нея по гравитачен път ще е по-затруднено. Именно това ме притеснява - ще циркулира ли добре топлоносителя и ще има ли ефктивност тази система. Нищо по-конкретно не намерих по този въпрос като ровех в нета. За това и не почвам да я правя системата, а не съм привърженик на сл. системи с принудителна циркулация, въпреки че се предполага че са по-ефективни. Ще съм благодарен ако дадете повече инфо по въпроса или идеи как могат да се оптимизират нещата.
Благодаря.

Хе хе солар експерти ..
Интересна тема .. може ли да дам и моят принос.

Концентраторите със френелови лещи , една стара идея.Те са от рефракторен тип.От практическа гледна точка са добра алтернатива на изпъкналите лещи, ПО ЕВТИНИ СА от гледна точка на вложените материали.Фреснела повтяря чрез равнинни сегменти профилът на изпъкналата леща използува се фактът , че лъчите падащи перепндикулярно на плоската повърхнина на плоско-изпъкналата леща,преминават през нея без промяна, а пречупването става на изпъкналата повърхнина,поради което аксиалната повърхнина може да се намали.Отделните сегменти на фреснела са почти плоски,Получената с тези елементи фокална ивица зависи от ширината на елемнтарните призми,също и от качеаството на изработка и най - важното ориентацията на самата леща спрямо светлинният поток. Средно термичното КПД на ози тип колектори не е много високо.Ако се приеме ,че лъчистата енергия преминаваща през фреснеловата леща е 1...то до приемника достигат от около 80%-(загуби от отражение разсейване и неточности при изработка) сравнено , като цена-ефективност един би - тубосен ваккумен слънчев колектор е 500 % по ефективен от гледна точка на икономическа възвращаемост.Отделно за да се достигнат степени на концентрация от 6-30 и работна температура 200-300Целз.има нужда от една степен на следене.. а концентрация от 100-500 се изискват две степени на следене-.....което ,който е наясно това е много "евтино" и почти без пари. И и
за да е ефективна системата фрснела трябва да е от UV стабилиозиран поли дъра... бъра ... метикрилат... а и още повече който е наясно с тази технолия ,.. трябва да знае под какво трябва да стои лещата и как влияе замърсяването на призмите....

Не знам дали работите в фирма HELIOTECH но ме интересува възмозно ли е монтирането на вакумнотръбнии колектори върху стена на панелен блок с перфектно южно изложение. Както и възмозността за използването им за отопление през зимата , било то подово или с радиатори с увеличени площи за топлоотдаване.

Izvinete che se namesvam taka po nikoe vreme no izchetoh mneniqta vi i namiram nqkoi ot tqh za ne syvsem tochni.
Eto moq opit. ot 2000 godina se zanimavam lubitelski s stroej na slynchevi paneli, postroil sym dosta, imam predstava ot ralichnite tipove kolektori , nachini na montaj i t.nat. i tova e estestveno, goredolu si izkarah edno vishe obrazovanie po slunchevi kolektori. ot otzi opit stignah do slednite zaklucheniq.
1. Vajen e materiala na absorbera- moje da opitvate da go pravite ot kakvoto si pouiskate, aluminii., poli razni karbonati, stuklen absorber s ocveten v cherno izparitel i kakvo li oshte ne. Istninata e che slunchev kolektor ot plosyk tip se pravi ot MEDNI trubi i medna lamarina za absorber. Kade e problema? Firma Stilmet otkadeto si vzimam materialite si vdiga cenite kolkoto puti poiska v meseca i s kolkoto i hrumne. Ot purviq kolektor dosega cenite sa se vdignali nqkolko puti.
Kompromis: vmesto medna lamarina izpolzvaite pocinkovana. no kompromisa si e kompromis....
2. Tqlo na absornera. pravq go ot pravougulni profili, v nashia krai im vikame kvadratni trubi. tunka stena. rqzane s fleksa, lepene s CO, shlaifane pruskane...
Vajna e izolaciqta, daje moje bi tova e nai vajnoto. Pravil sym razni systezatelni modeli v koito nito edin element ot metal ne opita drug element ot metal... slagal sym pqna v samite profili na tqloto... oTnosno 2 sloq stuklo - DA mnogo po dobre e, no e 25 lv po skupo.
3. Montaj. Nachinite sa mnogo, moq purviq i doden dneshen si raboti na stenata na ujnata fasada na bloka, s denivelaciq edi kolko si santimetra, na termosifinen princip. Ot kuhnenskata bateria mi izliza max 68 gradusa voda, koeto vsushtnost nee direktno ot kolektora a ot boilera. Sлед ремонт на банята и смяна на батериите с тези новите дето пръскат на по фина струя може да се ползва вода директно от колектора. Нагрява доста бързо.
Монтирал съм и на покрив с циркулационна помпа грунфос съм намирал ефтино.
4. Като цяло има ли ефект, да, стига да се правят големи колектори. с 6 м. тръба се прави 2/1 метър колектор, не си правете по малки защото труда е един и същ, материалите отиват малко повече но ефекта е много по голям.
не намаляваите размера на колектора примерно щото ерато правели 1.6 кв.м. Ако имаше как бих ги правил много по големи, но се оскъпява.Neznam zashto nalagat tezi malki razmeri, sys syshtiq uspeh moje da si napravite kolektor 1/0.5m. kato trud shte ide syshtoto, no neznam kak shte si sgreete voda.
Има ефект разбира се, незнам кои ви казва че е по добре на климатик да си стоплиш вода за къпане и дори за помош на котлето с вакуумни колектори.
В момента разработвам собвсена вакуумна тръба, но е много трудно и пипкаво, и найвече незнам дали няма да попадна на нечии патент и да ме разсипят. Не че ще ме знаят но...
Имам голямото желание да си спретна едно по голямо производство, и да издигна знанията си на следващо ниво, но още не съм убеден че има пазар а съм прекалено малък да инвестирам в знанията на хората. Един голям бизнесмен мисля Тръмп е казал че най-голямата инвестиция отива да убедиш някои че нещо му е нужно. После продажбите идват сами.
Лошото е че това е бизнес за повече от 1, а бързомислещите се броят на пръсти.
Поздрави на форума
И напомням че за мен това е хоби, извинявам се на професионалистите все пак мненията са си лично мои.

Красимир Тодоров
sales@pc-bg.com


PS: Tyrsq da zakupq ili firma da mi proizvede ABKANT mashina za oguwane na listow material do 2 mm. Moje i vtora upotreba, daje e jelatelno! shirina na abkanta - 2 m.

Здравейте!Искам да ви попитам може ли да се направи такава система(на термосифонен принцип)като се свърже към обиковен електрически бойлер.Ако някой даде схема ще съм много благодарен!

Виж как изглежда моята термосифонна система :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Видях я аз тази система.Интересува ме дали може да се направи с обикновен бойлер(без серпентина и без водна риза)абе колектора да се върже направо в водопроводната инсталация.Няма да се ползва зимата .

По принцип може, но при 5-6 бара във водоснабдителната система не знам, дали ще издържи колектора /има редуциращи вентили,пробвай/.С тройници трябва да свържеш входящата/топлата/ вода на колектора към входната/студената/ вода на бойлера и респективно изходящата на колектора към изходящата на бойлера.Хубаво ще е да сложиш възвратен клапан на входящата на колектора, но не знам естествения поток дали ще може да преодолее пружинката му. Бойлера трябва да е над колектора и тръбите трябва да имат във всяка точка възходящ наклон.Успех!

Ако осъществиш тази система много бих желал да ми разкажеш как работи на адрес :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш ли да ми начертаеш една примерна схема,че нещо не мога да схвана
"входящата/топлата/ вода на колектора към входната/студената/ вода на бойлера "
Аз го правя от панелен радиатор колектора.

Няма ли кой да драсне една схема?

драс-драс:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Черпя бира, а ако върти водата x2

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стига панела да е отдолу, грейне ли слънце топлото ще почне да влиза в бойлера. Важно е обаче да не объркаш свързването на тройниците. Ако са по друг начин при пускане на топлата вода може да се получи байпас на бойлера през панела, което не е добре ако панела е студен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А трябва ли тръбите от колекора до боилера да са наклонени?

Хубаво е да има наклон - колкото да не се задържа въздух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

oQzkG2 <a href="http://bnmpklhisabk.com/">bnmpklhisabk</a>,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

voB7WV <a href="http://pjgmkmbodvdn.com/">pjgmkmbodvdn</a>,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите