Говприш на изуст и то много!
Учавствал си в разработката на импулсни захранвания на съвременните телевизори, това ли казваш?
Айде ми посочи телевизора, марката и модела му и аз ще ти пратя схемата на импулсното захранване, както и пълна информация за управлението му и интеграла който управлява импулсното (ако е с интеграл).
Айде ако обичаш не говори повече на изуст, а ми посочи например 5 модела телевизори , които са с импулсно захранване на 400 килохерца!
Понятието ЕМС може би не ти говори нищо, ама това си е твой проблем!
Първо те съветвах да прочетеш някои хубави книжки ама сбърках, трябва да почнеш от по-елементарните и фундаментални учебници!
Принципа на суперпозицията е приложим във всички случаи, а когато пресмяташ резултантното въздействие по този принцип ,отчиташ нелинейността когато сумираш и намираш общото въздействие!
За силовата електроника -- имам много книжки и точно мисля че тази материя ти е изключително мътна!
За практиката -- абсолютно бос си , след като твърдиш, че телевизорите от 5 години са със импулсни захранвания, които работят на 100-400 килохерца!
За електромерите -- имам на разположение всеки ден по поне 20 електромера и работя с тях в лабораторни условия, просто такава ми е работата!
Така че не ми говори глупости за кондензатора, че щял да ги върти обратно, та нали точно това е част от настройката за косинус фи и съм правил тази проба многократно!
Опитай се да се аргументираш чисто технически и теоретично за кондензатора, и ще видиш че ще станеш смешен!
А накрая за нелинейността -- върху напреженовата намотка не можеш да промениш напрежението.
А токовата намотка и нейната магнитна система мислиш ли , че ще я направиш силно нелинейна , защото това става ао достигнеш близо до насищането и.
После отвори един електромер или снимка на електромер и ще видиш , че магнитната система на токовата намотка е с въздушни междини.
След което отвори електротехниката за среден курс и се убеди че при наличието на въздушни междини не можеш да стигнеш до насищане!
Не се сърди , ама искам да ти задам един въпрос и отговора, който ще ми дадеш ме интересува:
Ако отвориш електромер, на който напреженовата му намотка при 50 херца е с импеданс
Zн и към нея вържеш последователно кондензатор с импеданс Zн/2 , как ще се отрази това на електромера.
А ако вържеш кондензатор със импеданс 2*Zн?
Какво ще стане в тези два случая?
Ако уважаваш себе си и претензиите които изразяваш, а иенно че си наясно с електротехниката, силовата електроника и т.н. -- тогава отговори.
Ако пък не отговориш, ще те разбера -- няма да си първия който се е правил на голяма работа и след това е млъкнал!
Извини ме ако съм те засегнал по някакъв начин!

някъда да съм споменал, че съм се занимавал с импулсни за телевизори? С тези работи сега се занимават изключително китайците. Говоря ти за импулсните захранвания изобщо и като пример от битовата техника можем да вземем едно съвременно импулсно за компютър. Това с което аз се занимавам са DC-DC преобразуватели а също и високоволтови преобразуватели. При това не ми е основното занимание но се справям много добре. Аз лично ползвам един 29 инчов монитор на CMC (много китайски) за гледане на телевизия и там със сигурност импулсното не е синхронизирано с редовата (и съответно ми плуват линии като масите не са в ред) както и високото е съвсем независимо от хоризонталното отклонение;)
Естествено е,че за да мине FCC е необходима подходяща екранировка, която с повишаване на честотата става все по-лека и по-евтина. В Европа тестовете за електромагнитна съвместимост са просто смешни в сравнение с FCC, затова и пазара е пълен с боклуци.
Мисля, че вече писах, че токовата намотка няма как да се ще се насити заради междините но този факт по никакъв начин не променя загубите от индуцирани токове.
Ето и отговора на въпроса ти (приемаме че напреженовата намотка и кондензатора са идеални понеже в противен случай без молива няма да стане): сериен кондензатор с половината импеданс не променя фазата на тока през намотката но променя големината (2 пъти) - по-големият ток ще създаде по голям въртящ момент и съответно диска ще се върти по-бързо в същата посока в която се е въртял без кондензатор. Падът на напрежение върху напреженовата намотка ще е по-високо (2 пъти) от напрежението на линията така че на практика може и да запуши.
В случая с 2 пъти по-голям импеданс на кондензатора попадаш преди резонанса, големината на тока е същата като тази без кондензатор а фазата е обратна и в следствие диска се върти със скорост, същата като без кондензатор но на обратно.

Защо диска ще се върти на обратно при капацитивен товар - ами защото фазата на тока ще е близка до -90 градуса, докато фазите на създадения от напреженовата намотка потоци и индуцирани в диска токове не се променят. При това положение фазата между този поток и индуцираните от потока създаден от токовата намотка токове става близка до 90 градуса и силата е нищожна а в определени граници на регулировката на косинус фи ъгълът между потока на токовата и индуцираните от потока на напреженовата токове е малко по-малък от 90 градуса и се създава сила, малка по големина но в обратната посока. Действително увеличаването на загубите в напреженовата ще спомогне ефекта да се появи по-силно.

Namesvam se otnosno impulsnite zahranvania .
Vse pak se zanimavam ot dosta vreme s impulsni zahranvania i moga da kaja che vsichki novi i na PC-tata sa s pone 3x15kHz po visoka chestota t.e vsichki priblizitelno rabotiat na okolo 45 kHz ne poveche.
Kato ako se vzeme v predvid che sled shemata grec ima elektroliten kondenzator ot 10 do 100mKF, moga da vi kaja che obratno v mrejata shte se vyrnat smeshno slabi smushtenia mikrovoltovi ot taia chestota t.e. nishtojni , daje v niakoi impulsni sa propusnali da slojat filtyra za taia chestota, predi i sled shemata grec.
I oshte poveche vsichki impulsni zahranvania imat koeficient na polezno deistvie ~0,7 - 0,8 tochno zaradi shemata grec i kondenzatora sled neia .
Zatova niakoi hora na zapad sa izmislili PFC shemata, koito se slaga predi impulsnoto zahranvane za da stane kpd ~ 0.99 . i za da se podobri konsumaciata da e ~ po cialata sinusoida .
Moga da ti kaja che ako imash naprimer ofisi s mnogo PC-ta ili internet klub , mnogo zdravo te vkarvat v neopravdan razhod. kato na 100 PC-ta imash zagyba ot 350-400lv na mesec, pomisli samo za kakvo stava na vypros.

Обръщам внимание, че по-голямата част от енергията в новите компютри се преобразува още веднъж на дънната платка. При HIP6008 ако не се лъжа честотата е от порядъка на 200 до 300кХц. Относно мрежовото захранване, пуснах една търсачка и отворих първата намерена схема тук: http://ezpc.dax.ru/punit53.shtml - виждаме Rt=12k, Ct=1,5nF отиваме на сайта на ТИ: http://focus.ti.com/lit/ds/symlink/tl494.pdf и по номограмата дадена там се получава наистина честота някъде около 50кХц. TL494 обаче е пусната в употреба 1983 година. Тези захранвания за които говориш ползват остаряла неефективна технология - полумост със биполярни транзистори и диодни изправители на изходите. Това е свързано с големи радиатори и съответното отопление на околната среда. Новата технология ползва МОС транзистори които са по непретенциозни и синхронно изправяне където е необходим особенно висок КПД и цената е по-малко критична. Ако погледнеш някой по-модерен конвертор като TDA1683x серията - в него е интегрирано абсолютно всичко, остава да се закачат изправителите, траф и обратната връзка и работи точно на 100кХц. Верно за мощности 40 до 60Вата. Мисля че ги слагаха в ДВД-та. Повече за модерните импулсни захранвания можете да прочетете на сайта на фирмата astec

Abe ti ne si za taia tema ne prochete li pone edin Post :))))))))