|
Да помогнеш на инат
Тринадесетгодишният Ивайло е загубил надежда. Знае, че му остават месеци, може би година. Не вярва вече на никого – дори и на лекарите. Тогава събата го среща с едно момче от Бургас. И надеждата се връща. Как започва всичко?
Иво е симпатично русо момче. Роден е през чернобилската 1986 година в Добрич. И още на 6 месеца преживява първата си операция. И то на сърцето. Оказва се че има вроден камерен порок и стеснение на аортата. Операцията уж е успешна и успокоените родители заживяват с надеждата, че лошото е отминало. Докато Иво не тръгва на училище. Тогава отново се проявяват проблемите със сърцето. Оказва се, че междукамерният порок спонтанно се е затворил, но малформацията на аортата е дала рецидив. Момчето тръгва на контролни прегледи, започва лечение, но заболяването прогресира. Лявата камера на сърцето му се увеличава, не се усеща пулс на лявата ръка и става ясно че втората операция е неизбежна. Оперират го на 7 април 1999 г. в Детската кардиологична клиника в София. Целта е да се премахне фирозният пръстен, стесняващ аортата, който пречи на правилното функциониране на сърцето. Оперира го д-р Лазаров.
И тогава се случва нещо ужасно. Родителите на момчето и досега са убедени, че става въпрос за лекарска грешка. Въздушна емболия попада в кръвоносната мрежа на Иво и достига мозъка. Получава се едем и левостранна пареза. Момчето не може да излезе от упойката, получава гърчове и отново е включено на командно дишане. Пет дни е на механично дишане, между живота и смъртта, без да е ясно дали ще се събуди или от комата ще излезе с помрачено съзнание и парализиран. Постепенно идва в съзнание и започва да се възстановява. Остава му леката пареза на лявата ръка и чувството, че нещо се е объркало. И не само това – състоянието му почти не се е подобрило. Близките му започват да броят месеците, които му остават. За нова операция е трудно да се мисли. много е рискована. Дали са виновни лекарите в кардиологичната клиника вече не е толкова важно. По-важното е, че семейството е загубило доверие в тях.
Родителите на Иво – Румяна и Красимир са обикновени, но не и прости хорица. Те рашават да направят всичко по силите си, за да дадат шанс на сина си. Обръщат се към прочутия наш кардиолог д-р Чирков. Той не им отказва да прави операцията, но им обяснява какви са рисковете. В клиниката си той не разполага модерния апарат за вътрешносъдово наблюдение с помощта на микроскопична камера, и затова би трябвало да направи изследването, за да установи състоянието на момчето през сърдечната стена, но това всъщност си е сърдечна операция. Рискът е прекалено голям.
И тогава започва голямото ходене по мъките. Първо трябва да се получи разрешение за операция в чужбина. Бащата пише до президента и след известно разтакаване все пак го получава. Започват да обикалят по местни фирми и новобогаташи с молба за помощ. Посрещат ги със съчувстие и ги изпращат с празни ръце. Времето изтича като пясък. Дните на Иво също. Постепенно започват да губят надежда. Операцията може да се направи в Германия или Англия, но ще струва около 40 000 лири. Бащата е журналист в местния културен вестник “Антимовски хан”. Вярва, че медиите могат да помогнат. Обръща се към централни столични вестници, отговор няма.
Тогава местният лекар д-р Мирослав Балчев, който вече не практикува, а се занимава с компютърно обучение на ученици, му предлага да потърси помощ чрез Интернет. Той прави уеб-страница, посветена на Иво. Препратка за нея има в един от най-посещаваните български портали www\\dir.bg. Именно тук съдбата среща Иво с негов връсник – 15-годишния Илия от Бургас. Ученикът от Математическата гимназия разглежда страницата за Иво случайно, от любопитство. Съдбата на момчето от Добрич го развълнува. Иска му се някак да му помогне. Най-лесно би било да му даде нужните пари. Той обаче естествено ги няма. Почти всеки от нас би спрял дотук. До съчувствието. Но не и той. И решава да помогне с каквото може. А какво може запаленият сърфист по мрежата? Има познати и приятели, които му правят услуга и пускат банери с реклама на сайта за Иво по всички големи портали. Симпатичното русо добруджанче се усмихва от www\\dir.bg, www\\gbg.bg, www\\news.bg, www\\okazion.bg.
Илия прави нова страница, посветена на проблема на Ивайло, съобщава банковите сметки, непрекъснато я обновява, за да съобщи на всички как се развива акцията. Тя има стотици посетители дневно. Много хора изразяват съчувствието си, но приходите са незначителни. За целият период, продължил половин година, са събрани едва 80 долара. Тогава младият ентусиаст решава да смени тактиката. Започва да пише и праща писма по електронната поща до всички по-заможни хора, за които се сеща. Пише до кого ли не, включително до Ричард Клайдерман и Бил Гейтс. Пак нищо. Свързва се с различни благотворителни фондации. Така стига и до фондация “Ташко”. От Пловдив казват, че ще помогнат. Бащата Красимир бърза за града на тепетата, за да подпише договор. Но каква е изненадата му, като вижда клаузите в него. А някои от тях са наистина странни. Първо от фондацията държат, ако се наемат със случая, семейство Бачкови да се откаже от всякаква друга помощ. То трябва да прехвърли всички събрани до момента пари по сметките на фондацията. Инж. Димитър Ташков обяснява, че ако необходимите пари не бъдат събрани до срока, определен от лекарите за допустимост на операцията, всички пари ще останат за нея. Дори и да събере нужните средства “Ташко” ще задържи 20 процента от сумата за себе си. Всички тези клаузи може и да си имат разумно обяснение, но Красимир Ташков не го проумява. Той отказва да подпише договора. Какво ли му е било на този баща да се откаже от все пак известната фондация и да предпочете помощта на едно момче – почти връсник на собствения му син! Може би се е доверил на усета си, видял е кой е истински загрижен и безкористен.
Илия не се отчайва, продължава да търси по мрежата, някой който да е готов да помогне. Разговаря със стотици хора по ICQ-връзката. Много често му отговарят с нецензурни изрази. Хората просто не вярват в добрите му намерения. Подозират го в какво ли не, а най-често, че си съчинява трогателни истории, за да събере пари с измама. Няма значение, че на сайта могат да се видят епикризите на болното момче, пълния му адрес и снимките му. И все пак добре направената на български и английски страница и редовното и обновяване помагат. Илия получава отговор от Холандия. Лидия Питърс от холандската “Ийст Юръпиън чайлд’с хард фондейшън” се ангажира със случая. Тя обещава фондацията да започне да събира средства за операцията, иска съгласие от Иво и родителите му да използва имената и фотографиите им в холандските медии. Но в Западна Европа естествено не работят на доверие. Изискват купища документи. Всички епикризи и разрешения трябва да бъдат преведени и отново заверени. От страната на лалетата съветват усилията у нас да продължат, защото сумата е голяма и едва ли ще бъде събрана само от тях.
Това е първият светъл лъч. Момчето в Бургас подновява усилията си да намери изход с удвоени усилия. Стига до друга идея. Операцията е скъпа, но може би ще се намери лекар, който да е готов да я извърши безплатно. Нужно е и съответната клиника да поеме сериозните разходи по престоя в болницата и следоперативното лечение. Отново в мрежата се натъква на американец, който му обещава да уреди операцията в Израел. Доброволният помощник се свързва с израелския кардиохирург д-р Акиба Тамир и той дава съгласието си да оперира безплатно момчето, след като се запознава със случая. От черноморския град започват проверки за болницата. С какво реноме е в медицинските среди, какъв е процентът на успеваемост на оперативните намеси. Отзивите са добри. Семейство Бачкови е съгласно синът им да бъде опериран в Израел.
Издирването обаче продължава. Винаги е по-добре да имаш възможност да избираш. Операцията е наистина тежка и крие значителни рискове. А Илия иска за Иво най-доброто. Свързва се с американската фондация “Чилдрен харт’с линк”. Кати Мортенсън, работеща за нея, прехвърля молбата за помощ Университетската болница на Южна Каролина в град Чарлстън и кардиохирурга д-р Джанет Симсик. Седмици по-късно д-р Симсик праща и-мейл до далечния Бургас. Тя съобщава коя е, какво практикува и че е готова да извърши операцията безплатно. Д-р Симсик е взела решението след като се е запознала детайлно с подробните медицински епикризи, публикувани в сайта за момчето.
Илия и сега проверява информацията за болницата, която открива в Интернет. Американската клиника е по-известна. В нея по-често се правят сложни сърдечни операции. Заедно със семейство Бачеви и д-р Балчев решават да изберат този вариант. Отвъд океана бързат да подпишат договор и да пристъпят към оперативното лечение на момчето, чието състояние се влошава.
Самата операция е безплатна. Насрочена е за 17 ноември. Разходите по престоя на българчето и негов придружител се поемат от друга фондация “Гифт оф лайф”, която работи с местния Ротари клуб. Бевърли Гебриел, представител на фондацията, започва да поддържа връзката България и да предвижва нещата по организирането на пътуването. Илия разговаря с вицепрезидента й Дейвис Куук, който също взима присърце проблема на малкия Иво. Той изпраща поканите за издаване на визи. Разговаря лично със сенатора на Южна Каролина и след факс, изпратен до посолството на САШ в София визите са оформени наистина спешно. Вместо обичайните 5 седмици, те са издадени на 2 ноември само за ден. Парите за тях са събрани в родния град на Иво – Добрич. Там организират благотворителна изложба и са събрани около 400 долара. За щатите трябва да летят Ивайло и майка му. Остава да бъде решен въпросът със самолетните билети до там. След дългогодишното ходене по мъките семейството така се е охарчило, че едва ли може да събере нужната сума. Още повече че и по-голямата сестра на Ивайло е пострадала тежко при глупав инцидент в Университета в Благоевград. Но нещата вече са се задвижили. На помощ се отзовават холандците. Те обещават да платят билетите, но искат копия от визите. Илия изпраща веднага нужните документи и дни преди полета получава съобщение, че парите са изпратени. Самолетът трябва да излети в12.05 по обяд на 9 ноември. На осми вечерта в БГА”Балкан” още нямат потвърждение за превода. Семейството на Иво е прекарало предния ден в Бургас, за да се види с организатора на почти невероятното пътуване. Всичко вече е уредено. Угасналата надежда отново се е събудила. И ето че в самия край, като в тъп холивудски филм, изниква ново препятствие. Пропуснат ли полета значи да чакат нова дата за операцията и всичко да се организира почти отначало.
Бургаският тийнейджър не се предава на финала. Моли майка си за разрешение и в седем часа сутринта в петък звъни по телефона до Холандия. Сам признава, че никак не е бил любезен. Май дори си изтървал нервите. Но това дава резултат - 15 минути преди полета паричният превод е потвърден и “Балкан” издава билетите, които пази до последния момент.
Иво и майка му се обаждат още в деня на пристигането си. Те са настанени в семейство Фостър, доброволци, членуващи в Ротари клуб. В и-мейла пишат, че Иво е добре и го подготвят за операцията. Остава да му стискаме палци и да му пожелаем много късмет на 17-ноември.
Защото сега му е нужен само късмет. Всичко друго, което е можело да бъде направено за него тук, вече е сторено. И то от едно момче. Сигурно трябва наистина да си на 15 години, за да вярваш още в способността си да помогнеш на някого. И не само да вярваш, но и да го направиш. При това да вложиш месеци усилия и упоритост, граничеща до инат. Сигурно трябва да си на 15 години за да тръгнеш да помагаш на едно момче, което никога не си виждал, тогава, когато дори и родителите му вече са се предали. И да вървиш докрай.
Сега за тийнейджърите се говори и пише какво ли не – че са егоисти, че си губят времето по интернет-клубовете, че се друсат от скука. Не че това не е вярно. Но не бива да се лепи етикет на цялото поколение. Защото сред тях има и други. Те не държат непременно да фокусират цялото внимание на приятели и роднини върху себе си, палят се по идеалистични и загубени каузи. Понякога успяват и да ги спечелят.
--------------------------------------------------
Позволих си да цитирам един бургаски вестник.
Но и вие си помислете добре, защото от българи, в случая, не е оказана НИКАКВА помощ.
|
