Хубавото е, че в крайна сметка си стигнал до заключението, че не си за емигрант ?! Това е хубаво и работи в полза на опитващия. Какво да се направи, Бог е създал всички нас различни. Едни определено са 'родени' за емиграция, грешка е да стоят където са родени. При други - нещата са балансирани, може да не опитат друга страна, може и да опитат. Като нито един от двата варианта не е краят на света за тях. И трети - определено опитващи да надскочат себе си като емигрират.

Това ти го казвам от личните си наблюдения. И нямам предвид единствено българи. Примери могат да бъдат десетки. Достатъчно е да погледна двама италианци, емигрирали на една и съща възраст. И двамата не знаещи английски в момент на емигриране. След 40 години единият говори с много лек акцент, другият борави с двайсет и пет думи и половина. На единия му е кеф да живее тука, другия вечно е начумерен.

Стотици примери.

Razbira se, 4e vseki e svoboden da pravi kakvoto iska, i da slusha kakvato muzika mu xaresva. Kakto napisa edna gospojica- folk pevici, radost za tiradjiata. A pove4eto, ako 4ovek gi vidi otblizo na kakvo prili4at.....

Koftiat, spored men to4no vaprosniat gospodin e emigrant,i ne e stignal do nikakvi zakliu4enia. Toi pishe, 4e e polu4il albuma na liubimata si folk-pevica, a ne 4e si go e kupil. Predpolagam,4e e polu4il kolet ot Balgaria s liubimata si muzika. Az pri spomenavane na folk muzika me napava da povrashtam, no vseki slusha muzika spored nivoto si

Aбе, аз нещата ги виждам точно обратно (ако не се шегуваш), но карай.....така да е.

Вземеш ли да получаваш колети с цигари, луканка, чубрица, сушени сливи, сланина, ябълки.........дискове с фолк музика, стоиш ли по цяла нощ на ICQ-то с майка ти - направо си купувай билета и си тръгвай обратно откъдето си дошъл. Няма смисъл да се измъчваш. Напълно безсмислено. Също така - вземеш ли да си ходиш до България 2 пъти в годината (не по бизнес а от носталгия) - пак същото. От теб емигрант не става. Повярвай ми, и такива съм видял достатъчно.

Kato pisax, 4e gospodinat e emigrant, imax v predvid, 4e jivee izvan Balgaria. A dali e podxodiasht za emigrant, ne znam.
Li4no az ne polu4avam koleti ot Balgaria s 4ubrica, lukanka.....Sashto ne si xodia do Balgaria 4esto. Ne xlen4a kolko e tejak emigrantskiat jivot, vapreki 4e moiat ne e mnogo lek. No poniakoga imam nujda da pogovoria s priateli ot Balgaria po skype. Mislia 4e tova e normalno

Моето изказване се отнася коствено за господина. Недей се стряскай ти сега. Условно говоря, не се отнася лично за теб. Условно и генерално.........

Razbraxme se. No az ne se striaskam lesno. Mislia, 4e stavam za emigrant, no ne sam 4ak takav "zakoravial" 20 god emigrant kato teb.

Дали те разбрах правилно?
Ако си ходя 2 пъти в годината да видя майка ми ... не ставам за емигрант?

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.

Веднага ще ти кажа аз как го виждам. Може да е верно,. може да е грешно. А и всеки може да си го изтълкува по свой си начин.

Ако ти си емигрант в Пирот може да си ходиш по 6 пъти в годината за по една седмица, да виждаш майка си и да си стоиш емигрант. Но ако си емигрант съв Ванкувър - ще ти бъде трудно да поддържаш толкова чести пътувания за свиждане с (виждане на) майка си. Защото отнема време, отнема пари, отсъствието от местоживеене си има своите недостатъци. Редно е или да прибереш майка си при тебе или ти да се прибереш при нея. С други думи, емигрантството се очертава да бъде малко под въпрос. Ти колкото повече си ходиш да видиш майка си, дори и по основателни, здравословни причини, толкова повече момента носталгия започва да надделява и ти в един момент се прибираш в България.

Това е цялата схема. Не може да си и на двете места. Съгласи се с мен, че не може да си 6 месеца в Чужбина и 6 в България и да наречеш себе си емигрант.

Много имигрански власти и закони позволяват това, технически го правят възможно, без да ти се загубва 'стажа' в чужбина, но ти сам си стигаш до убеждението, че не става. Не става да отсъстваш от децата си по 6 месеца или пък да ги мъкнеш с теб напред назад, само заради една носталгия. Направо по-добре си се прибирай за БЪлгария и си забрави за целия експеримент.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не съм съгласна с това обощаване.
Човек може да бъде щастлив и реализиран далеч в чужбина и все още да обича родителите си достатъчно, за да иска да се вижда с тях.
Ако по една или друга причина те не могат/не искат да се преместят да живеят в чужбина при детето си ... тогава какво, спираме да се виждаме ли?
Или с други думи - ако родителите ти са в България, а ти си създал семейство и си се реализирал в чужбина, трябва ли да прекратиш всякакви контакти с тях, за да бъдеш истински емигрант?
Е ... малко глупаво ми звучи тази теория и не я споделям.

Двете неща - щастлив и реализиран емигрант и желание да виждаш родителите си, са две напълно съвместими неща според мен.

Аз се чувствам добре, където съм, щастлива съм, че съм с човек, с когото се обичаме, не бих се върнала да живея в България доброволно и в същото време обичам майка ми и брат ми и искам да се виждаме.
Това е единственото, което ми дава причина да отивам в България.
В момента майка ми не иска да се мести да живее в чужбина, обича си работата, скърби за съпруга си (баща ми почина преди няколко месеца), но сме водили разговори на един следващ етап, когато се почувства готова, да се премести да живее при нас, точно за да не пътуваме всеки път, когато искаме да се видим.
Това прави ли ме неистински емигрант и означава ли, че трябва да се забутам в България и да бъда нещастна, вместо да съм щастлива тук, където съм?
Нещо ... логиката ти не ми се струва приемлива, извинявай.
Проблемът е, че за теб всеки, който обича родителите си и иска да ги вижда, не трябва да живее в чужбина.
А за мен това не отговаря на истината.

А и всеки сам преценява дали и кога да се върне, ако изобщо връщането е на дневен ред.

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.