Re: The whole truth or at least some bits / Политика, Свят / Емиграция

България и Русия - истината, само истината, цялата истина
АНТОН ТОДОРОВ, ПОЛИТОЛОГ 18:09 ч.
Широко разпространено е мнението, че е достатъчно оценката на миналото и перспективите на българо-руските отношения да се изчистят от емоционални наслоения и всичко останало ще се подреди от само себе си. Тези, които твърдят това обаче забравят, че в природата на тези отношения не присъства качеството автоматизъм. Задачата всъщност е много по-сложна и ключът към нейното решаване е осмислянето както на историята, така и на визията за развитие единствено на базата на обективните събития и процеси.

Отношенията на България с Русия датират от столетия и автентичните факти за тях често имат смразяващи измерения. В тези случаи е наистина трудно човек да запази аналитично хладнокръвие. Кой би отминал с лека ръка факта, че в продължение на повече от век (от средата на XVIII в.) руската империя провежда целенасочена политика на етническо прочистване в българските земи при цялата условност на това понятие тогава. При императрица Екатерина Велика от тези земи насилствено са изселени повече от 360 000 българи, които е трябвало да култивират степите на Южна Русия. Ето какво свидетелства един потомък на тези "преселници": "С викове и плач хората бягали и се криели, защото им било мъчно да оставят родните си места, но казаците ги подгонвали отзад с камшици." (Гаврил Занетов. Българските колонии в Русия. Периодическо списание, 1894, №48, с. 854).

След всяка поредна руско-турска война руснаците са започвали нов процес на етническо прочистване на българите от източните български земи и са заселвали на тяхно място черкези. Целта на тази руска политика е била да се създаде обезбългарен териториален коридор с оглед стратегическия руски интерес да се завладеят проливите. Г.С. Раковски е един от тези, които забелязват заплахата, и през 1861 г. издава в Букурещ брошурата "Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите". Той отбелязва, че всички преселници са от източните краища на българските земи - от Добруджа, през Сливен, Ямбол до Одрин.

Раковски много съвестно отбелязва и следния факт: "В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха стигнали до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше българите да станат против турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си тисящи челяди през Дунава. В тех времена са изгорени от русите: Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и др."

Нека цитираме и друг национален герой, писателя Захари Стоянов, който в статията си "Русия и българската криза" пише: "С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.". Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е "дообогатяване" на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори.

Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения. С лекота българите бяха обявени за славяни, а българоубийствените походи на княз Светослав се описваха като "съвместна борба на българи и руснаци срещу византийците". Стигна се до смешни усилия да се изведе името на първата българска столица Плиска от наименованието на руския средновековен град Псков, а експанзионизмът на руската империя към Проливите се превърна в "освободителна мисия". Години наред се говори: как може да пренебрегвате саможертвата на руските войници?! Дори не се и споменава за загиналите финландски, румънски и полски войници в руската кампания на Балканите и в Кавказ през 1877-1878 г. И тук е важно да се каже много ясно - всяка саможертва е достойна за поклон, но нима не трябва да се интересуваме и от целите, жертва на които са същите тези войници.

В отношението си към България Русия почти винаги се е отличавала с нежелание да позволи създаването и развитието на силна, жизнеспособна държава, което например обяснява съпротивата й на исканията за независима българска църква. С учредяването на Екзархията през 1870 г. ние получаваме едно силно и дееспособно политическо самоуправление, но Русия още на този ранен етап се намесва грубо, опитвайки се да наложи своята кандидатура за екзарх. Колко хора знаят, че в Одринския договор от 1829 г., както и в тайната кореспонденция на руските окупационни власти от 1878-1879 г. липсва дори името "България", а се говори за "Балканска област", което подсказва, че за България е готвена съдбата на Туркестан, т.е. постепенно асимилиране в рамките на руската империя. В навечерието на войната 1877-1878 г., за да неутрализира възможността от възникване на голяма и силна българска държава, която да се превърне в пречка по пътя към проливите, Русия сключва поредица от споразумения с Австро-Унгария и Великобритания, които предвиждат разкъсването на земите на Българската екзархия на две или повече части. Перспективата за асимилацията на България преминава като червена нишка и в Санстефанския договор, където липсва каквото и да е задължение за Русия да изтегли войските си от България след изтичането на двегодишния временен окупационен период. И тук е важно да се подчертае, че на практика България дължи дипломатическото си признаване и освобождаване от "освободителите" си на Берлинския договор, където ясно и недвусмислено се ограничава периодът на руска окупация на 9 месеца и изрично се задължава Русия "да завърши в три месеца след горния срок превеждането на войските си през Румъния и съвершеното опразване на княжеството".

Какво всъщност празнуваме ние на 3 март? Това е рождената дата на руския император Александър ІІ, наречен пък Освободител, защото прави опит да премахне крепостното право (нужно е да се поясни, че до реформите на Столипин близо половин век по-късно крепостното право в Русия е доминирало, тъй като по времето на Александър ІІ нито една рубла от държавния бюджет не е била вложена за освобождаването на крепостните). Безсрамие е да се говори за "освободителна" война, след като фактически Княжество България е било принудено от ген. Соболев през 1883 г. да плати както разходите за войната на руската империя с Турция, така и самата руска окупация. В Държавен вестник, брой 2 от 10.01.1884 г. е публикувана конвенцията за изплащането на тези разноски: "Княжеското българско правителство признава да дължи на Русия за разходите по окупацията на имперските войски сумата от 10 680 250, 43 рубли". Тогава тя се е равнявала на 32 тона злато и е била изплатена напълно за 12 години.

Опитват се да ни убеждават, че нормализацията на отношенията с Русия е въпрос единствено на технократски поглед върху проблемите, сякаш става дума за леене на метал, а не за изключително сложна амалгама от влияния. Убеждават ни, че българо-руските отношения трябва да имат за цел постигането на възможното в този момент. Казват ни, че следва да деидеологизираме отношенията с Русия и да залагаме само на икономическата полза. Важно е да си изясним обаче дали и руснаците имат за цел точно това. Или те са по-скоро в положението на оня търговец на конфитюр, чийто бизнес трудно вървял, защото който искал да купи стоката му, трябвало да купи с нея и часовникови стрелки. Не можел да постъпи иначе, тъй като стрелките били вътре в конфитюра. Същото е днес с прехвалените руски пазари и суровини. Който се обвързва с Москва, трябва да е готов и за другото, което му се пробутва паралелно - престъпност, липса на етика в бизнеса, склонност към "едностранни предимства", пряка или косвена намеса във вътрешните работи на страната.

Всякакви анализи на българо-руските отношения ще бъдат неадекватни, ако не се съобразяват с един много важен факт - тези отношения вече се намират в съвсем различен стратегически контекст. България е вече с получена покана за членство в НАТО и това, както и самото членство ще са факторите, които променят природата на тези отношения. Тази промяна ще има дългосрочен характер, но трябва да се има предвид, че съществуват реалности в тези отношения, които ще продължават да влияят върху страната ни. На първо място като проблем трябва да се посочи драстичната асиметрия в търговските отношения. Миналата година стойността на двустранния оборот е била 1 млрд. и 568 млн. долара, от които 1 млрд. и 450 млн. се падат на руския износ за България и едва 119 млн. долара - на българския за Русия. Търговският стокообмен между България и Русия за първите шест месеца е 698 млн. долара, от които 94.4 % се падат на руския износ. Енергийната ни зависимост, която е в основата на тези стряскащи цифри, не се е променила нито на йота, докато други, предимно централноевропейски страни, отдавна се свързаха с европейската нефто, газо- и електропреносна система. Най-впечатляващият пример даде Чешката република, която още през 1997 г. на базата на политическо решение след заплахата на тогавашния руски посланик, че Русия може да "спре кранчето", ако Чехия влезе в НАТО, се свърза към тръбопровод, доставящ норвежки газ и решително приключи с газовата сага.

Правителството на България прие изцяло руската позиция по дълговия спор с Русия, представи се пред българското общество с аргументите на руската страна и се съгласи, че сумата на този дълг е 88.5 млн. долара, при положение че българските претенции бяха за 350 млн. долара, от които 132 млн. признати и от двете страни преди за безспорни. Последната информация след заседанието на смесената българо-руска комисия пък беше, че се готви допълнително съкращаване на сумата на руския дълг към България. Колкото до руските претенции към "Булгартабак", основаващи се на репарационни документи отпреди половин век, странно защо не беше поставен много по-справедливият въпрос за това как Русия ще възстанови щетите на България от половин век съветско господство. Подобен въпрос беше поставен от левите правителства на Полша и Унгария, а скоро след това и от правителствата на балтийските страни. Но в тези държави не страдат от ирационално и полумистично обожание. Точно такова за съжаление се наблюдава все още в България, когато се заговори за отношенията ни с Москва.

Spoko be! Nie samo se opitvame da se izmaknem,zasega ne sme uspeli,Tovarishc!!!
A i oshte neshto:

ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕННА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТИ
Георги Стойков Раковски, 1821г.-1867г.

Нема по-свето нещо на света от мило-то отьчьство всекому.

Человекъ де е първы пътъ виделъ небесната светлина, привьрзан е на него место като от некоя си очароватьлна сила, коя-то го тегли непрестанно тамо, щото може ся каза, че тя сила става в него като единъ естественъ нагонъ. Всекы, кой ся я за малко время само отдалечавалъ от месторождения си, познава тая наклонность, коя-то съ никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеци-ти, до де са още живели въ диво състояние и са ся преселили отъ единъ пределъ на другы, скытающи ся, не са усещали толкова тая наклонность кам месторождение-то си; нъ отъ как са почнали да ся заселятъ и да живеятъ постоянно на едно место, да си правятъ кащи и покащнины, да зидаятъ храмове, да се молят Богу, да си сеятъ лозия, градины, нивы и проч. отъ тогава тя наклонность ся е преобьрнала веки въ силна любовь и въ техны-ты сърдца е станала една страсть, щото всекы да предпочита да жьртвува и животъ си, отъ гдето да пропусти другыго да потъпчи мило-то му месторождение и у общо отьчьство-то му.

Человекъ же, кой-то ся скыта отъ едно место на друго, оставя месторождението-си пусто и не ще да знай нищо за общо-то си отьчьство, той е подобенъ на едно безсловестно животно, кое-то живей на света само и само да ся прихрани. Такива человеци са укорени отъ сичкыя светъ и назоваватъ ся съ презрение скытницы!

Русско-то правителство, кое до сега льстеше нашиты добродушны Българы съ секаквы лукавы и лъжовны обещания, днесъ веки открыва було-то си и явно показва убийственна-та и злобна-та си политика камъ техъ. То е наумило и труди ся съ сичкы-ты безчестны и лукавы средства да разори и опустоши мило-то ни отьчьство България и да уникакви наша-та народность, само-то намъ скъпоценно и свято наследие!

Русско-то правителство съ предателскы начинъ е успело да издействува фирманъ отъ Порта-та, въ когото му ся допуща да преселева Българы-ты въ свои-те умразны пустыни. Отъ него подкупени безчювствени некои-си Българе скытатъ ся по бедна България и мамятъ простодушнаго народа да ся пресели въ Русия, като му правят много льжовны и мечтаыйны обещания!

Въ Видинска-та бедна область тия народоубийци са успели да придуматъ и измамят множество челяди, и въ Видинъ ся е отворила явна канцелария, де ходят тия окаянни Българе да ся уписватъ за преселение в Русия като им даватъ и нещо-си пары да гы заловятъ по-добре и като ги заплашватъ льжовно чрез подкупницы-ты си и от страны ушь турскаго правителства, че ако не са преселятъ в Русия, щатъ ги преселятъ после на сила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамятъ простаго народа да ся пресели.

Длъжность свята камъ милото ни отечьство налага ни да открыймы простодушному народу, какво нещо е тая Русия и нейното мачителско монголско правитьлство, и какви вечни мъки ги чекатъ, ако ся тии изльжятъ и идатъ да влезат въ нейны-ты железны нехти. Нъ преди да дойдемъ на той-зи предметъ, нужда е да покажемъ въ кратце нашимъ братиямъ, каквы неприятельскы сношения е имала тя още отъ стары времена съ наши праотцы и каквы же злины имъ нанесла до сега за награда що са я тия кръстили и първы-ты начала образования и дали.

Послушайте, братия Българе, а особито вые отъ Видинска областъ !

Руси-ти са были единъ най-дивъ и най-варварскы народъ, какъ-то са си и до сега остали такви-зи най-голема-та имъ часть.

Българе-ти са гы най-напредъ покрыстили, дали имъ са писменность, священно-то писание и първо-то образование.

Това е познато бекы от сичкы и техни-ти учени го признаватъ. Нъ какво благодарение са отдали тии Българомъ за това благодеяние ! Ето :

Разорили и завладели Волжанско-то имъ пространно царство и порусили до сущь тамошны-ты Българы, като им наложили на сила языка си.

До время-то Великаго Симеона, Царя Българскаго, южни-ти страны Русии, кои-то днесь назовавать Мала-Русия, са били населени се от Българы, съставяли са часть отъ Българско-то обширно Царство нъ и тия са паднали въ рускыты мачителскы рацы и днесъ са до сушь порусени. Освенъ история-та, коя свидетьлствува, техенъ языкъ, песни и обычаи са още живи доказателства на това. Тия още не прииматъ да ся назовават и Руси !

Русско-то Царство отъ время-то князя имъ Светослава (969-976) е почнало да ся усиля и да напада явно на Българы-ты. Той Светославъ, като го беха наемнали съ заплата Българе-ти, да дойде да имъ помогне противъ Византийци-те и противъ Царя им Петра, Симеонова сына, защо-то той беше ся сродилъ с Византийци-ты и държеше техна-та политика, той рускы Князъ Светославъ, щом влези въ България почна да плени и граби, и поиска му ся даже да я завладей, щото ония, кои-то го беха призовали на помощь, обърнаха се против него, изгониха го отъ България съ помощь-та на Византийцы-ты и най-после Българе-ты въ Южна Русия, на Днепра река, избиха му сичко войнство и него самаго.

Отъ время же того Светослава до время Великаго Петра, Българе-ти никаквы приятелскы сношения не са имали съ Русы-ты. Великий Петьръ първы е почналъ да мысли какъ да разпространи владение-то си въ България и той е начналъ да интригува противъ Влахо-Богданскы-ты князеве, кои беха до него время Българе, а имянно противъ Кантимира, Молдовскаго князя. Той злочестивый князъ, измаменъ от руска-та злобна и льжлива политика, быде унужденъ да остави Молдавско-то княжество и да прибегне въ Русия, от де то на малко остана да го предадатъ неприятелемъ му Туркамъ !

От техъ времена, като почна да слабей Турция, Руси-ти почнаха часто да минуватъ Дунава и да разоряватъ бедно-то ни отечьство. Колко-то пати рускы-ти войскы са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпело наше-то бедно отечество. Отъ една страна необузданно-то тогдашно турско нерядовно войнство е пленило, клало, грабило и робило Българы-ты, а от друга страна русскы-ти войскы, още по-свирепи и по-немилостиви отъ Турцыты, опустошавали са лозия, нивы, грабили овцы, говеда и горили Българскы-ты градове и села ! А кога са се вращали, или победоносци или победени, карали и отвличали са на сила по неколко-си тысящи българскы домородства и заселвали са гы въ обширны-ты си пустыни ! От тех времена ся нахождатъ чякъ въ Харковска-та губерния множество заробени Българе, кои още не са си изгубили съвсем языка; тия са днесъ крепостнии : робы, които гы продаватъ притяжатели имъ (спахии) единъ другиму си като овцы и говеда !

Въ 1812 л. беха минали рускы-ти войски въ България и беха достигли до Шуменъ, от една страна Русия издаде прокламация на Българскы языкъ (печатана въ Букурещъ) и възбуждаше Българы-ты да станатъ против Турчина, а от друга страна гореше градища и села имъ и на сила прекарваше неколко си тысящи челяди презъ Дунава ! ... Въ техъ времена са изгорени от Руси-ты : Разградъ, Арбанашко велико село, Свищовъ, Рухчукъ и други много градове и села, коихъ-то развалины и разсыпи още до днесъ ся виждатъ ! Много же старци помнятъ и проповедватъ съ кървави сьлзи техъ времена.

Въ 1828 л., кога-то Дибичъ премина Балкана и достигна Одринъ, пакъ същото последова. Отъ една страна подбудиха некои-си Българы, да зематъ участие в боя и да ся сразятъ съ Турцы, а от друга немилостиви-ти Руси като си свършиха работа, опустошиха като скакалци техъ места ; отъ дето помина-ха, отвлекоха пакъ неколко си тысящи домородства Българы въ пуста си Русия ! Множьство от техъ разорани села въ Руманя и от тая страна на Стара-Планина ся още и до днесъ виждатъ в буренъ и трънакъ обрасли !

Въ 1854, пакъ щомъ минаха подъ Силистра, незабавиха да издадатъ прокламация, подписана от Паскевича и искаха да подбудатъ Българы-ты да са дигнатъ противъ Турчина, а от друга страна беха приготвили и законы, по кои-то да владеятъ България, ако чьрна съдбина бе я покорила темъ. Нъ щом ся видеха победени, незабавиха да ся ползуватъ от обычна-та си хыща (ловъ), и тъй отвлекъхъ пакъ съ себе си тринайсеть тысящи домородства въ Бессарабия.

Всекогы проклята Русия, когы е имала бой съ Турцы, льгала е бедны-ты простодушны Българы, че ушъ за техъ отваря такъвъ бой и че ушъ техъ иде да освободи ! Нъ нейна та целъ всекогы е била да имъ разоре мило-то отьчество и да и да ги преселва малко по малко въ земья та си. Нейна-та злобна политика ся познава твърде добре и то това, що тя ни в единъ си договоръ с Турция нищо добро не е спомяняля за Българы, ако и да е имала най-добры удобаности на това. Тя всекогы е само своя-та полза глядала, а собственно за завладетелны-ты си планове е имала грыжа, какъ по-добре да ги положы въ действие. На това тя, освенъ лукавщины, безбожно е употребявала за оръдие и православна-та вера и ползувала ся е отъ побожиы-ты и простодушны-ты Българы, кои-то въ техъ времена са глядели на неья като на една спасителка !
Захари Стояновъ: Ами днесъ какво правятъ ? Всеки човекъ, българинъ, който мисли подалечъ и разсъждава, билъ изменникъ споредъ техъ. “Съ насъ е народътъ”, казватъ те. т.е. онезъ, които незнаятъ руския камшикъ. Тя най-много е противодействувала, въ последны-ты дни, и на нашъ священъ за духовенство въпросъ и употребила е сичкы лукавы средства да уничтожи това народно искание, та да останатъ Българе-ты пакъ под гръко-фенерско-то духовно робство ; защо-то тя знай, че ако Българе-ти добыятъ независимо си священство, то не ще и веки допусти да мами и разорева българскый беденъ народъ, какъ-то е до сега струвала и днесъ струва.

Сега вече отъ какъ я победиха Европейци-ти подъ Севастополь и и откриха слабость-та предъ целъ светъ, тя обърна векы друга политика и съ пари и льжи мами простодушны-ты Българы въ мирны и тихи времена да ся пресельят въ нейны-ты умразны пустини, да ги зароби вечно !

Българе-ти, кои ся излъгаха и отидоха въ 1828 л., като усетиха, какво робство гы чека, по-голема-та часть остаха въ Влашко и Богданско и отъ тамо ся върнаха назадъ още преди тьнзимата въ Турско, во время Султана Махмуда, кой-то вспроводи тогава и едного си чиновника съ пары да имъ помогне. Това бе издеиствувал покойны князь Ст. Богоридъ. Също и ония, кои беха минали въ 1854 и отишли чакъ въ Бессарабия, като видеха русско то робство, върнаха ся назадъ въ 1856 л. помогнати отъ Паришкыя мир. Къде отивате вые, мили братия, Видинскы Българе! Знайте ли вые, Русия каква е ? Знайте ли какво робство и какви вечни мъкы вы чекатъ тамо ? Защо ся не посъветувахте съ оныя Българы, кои-то са были тамо, да ви раскажьят, къде и въ каква яма искате да си хвърлите ? Ето каки злины вы чекатъ тамо :

Като ся преселите отъ той-зи въздухъ (хава), на когото сте родени и научени, съ ваши-те жены и малки дечица, до де идете на онова место, половина ви щете измре и погина по пътя, а до де привыкнете на техъ блюдкавы и горчивы пустынскы воды, Богъ знай, колко ще останете ! Това е веки знайно от цел светъ, че когы человеци-ти или животни-ти си меньят въздуха, на кого-то съ са родили и научили, треба непременно да пострадаьятъ съ живота си. Земете примеръ Татарыты, които са предъ очиви, и вижте, колко са измрели и колко още мратъ отъ както са ся преселили ! А и тия са дошли на добъръ и здравъ въздухъ, на плодовита и весела земья ; ами вые, като идете въ оные дивы пустыни, де то нема ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, нъ едно пусто отъ бузалъкъ покрыто диво поле, де то не може человекъ нити една трънка да види израсла ! Сичкы въ такова едно место ще ся разболейте и повечъ-то отъ васъ ще измратъ ! Какъвъ тяжькъ грехъ вые, мили Българи, земате от горе си ? Можете ли понесли вые тойзи грехъ ? Вые ставате убыци на деца-та си, на домородства-та си ! Можете ли вые въ техъ голы и дивы пустыни да направите тутакъ си къщи, да набавите покъщнина и да ся закрылите от оная свирепа и люта зима, която става по техъ дивы места и ще ви найде без покрывъ ? Н ! смыслете, за колко годины и съ какви разноскы и трудове можете направи оные къщи, покъщнины и потребны приграды, кои-то сте тукъ наишли отъ баба и от деда, или сте сами съ толкова мъкы направили ? Ами отъ де ще земате и вещество (кересте) за техъ, като тамо е пуста и страшна пустыня и не расте нито тръне, какьто казахмы ? Тамо не ви остава друго, освенъ да се ископайте дупкы въ земья-та и да живейте като къртици (слепы мышкы), или да си ископайте гробове и да ся закопайте живи ! Де оставатъ ваши-ти хубави лозия, ливады, нивы и райскы градины ? Де остава оная зелена и гъстолистна шума , оная гъста гора и прохладни-ти й сенкы ? Нема векы да гы видите, нъ ще гы сънувате на сънъ и ще си уплаквате дни-ты !

Тия пары, що ви обещава и ви дава сега лукаво руско правителство, за да вы измами, са нищо при такива потребности и нужды, кои-то вы чекатъ тамо и тия са твърде лесно разносьятъ. Съ техъ пары Русия ще ви завържи съ железны веригы тъй силно, що-то като станете нейни чьрни робове, ще гы заплащате вые и потомци-ти ви съ крьвь-та си и съ живота си ! А ето какъ ще ви настаньятъ, щомъ идете тамо : Ще вы продадатъ и сподельятъ на некои-си спахии (помещики), кои то като ви определьятъ по една чясть земья, да си направите по-просты и по-бедны още и отъ цыганскы колибы, ще вы каратъ на сила съ кнута (бичъ рускы) деньа и нощиья да имъ работите като конне, само за едно облекло и за една прехрана ! А и то какво пусто облекло и прехрана ? Кожи необработени и черенъ като земья хлебъ ! Вые ще бъдете техни вечни робы и тия ще вы продаватъ единъ другыму си, като добытъкъ, кога-то имъ скымне ! О ! какъвъ срамъ за васъ ! Тамо нема уплаквание предъ никого си : защо-то отъ онова место, въ кое-то вы заклещатъ единъ пътъ, не може-те си векы помърдна на никъде !

Я ! смыслете, мили Българе, какъвъ тяжъкъ грехъ навлачате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородства-та си ? Де оставяте дедовы и бащины си гробове ? Техни-ти души и сенки щатъ вы приследова де-то идете и щатъ вы всекогы мачи душевно, като ви говорьятъ :

“О, неблагодарни сынове ! Де оставихте наши-те кости ? кой ще ны прилива и посещава гробове-ты, като ны вые оставяте ! Ные сме вы родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозия, нивы, ливады и другы домашны потребности, а вые , о неблагодарны сынове, оставяте сичко да запустей и отивате въ оная пуста и умразна земья, за да си пъхнете вратове-ты въ железенъ яремъ ! Каква нужда, каквы насилия вы накарватъ на това скытничество ? Знайте ли вые, че ные сме претърпели по-вече отъ четири стотинъ годины, отъ Делии, от Кърджалии, от Капъсазы, отъ убийства и грабежи – и пакъ сме увардили бащино си свято огнище. А вые, днесь, коги веки сичко се преобърна въ миръ и тишина и настаха добри времена, за голы само обещания що ви прави Русия, бегате и ся преселете, ставате убийци на само-себе си, на жены-ты си на деца-та си ! О ! Ваши-те души на онъзи светъ щатъ ся казни за това въ вечна-та мъка и въ пъкала ! А тела-та ви ще тегльятъ на тойзи светъ отъ руско-то робство и съ кървавы сьлзы ще прекарате злочестный си животъ !“

Не е ли срамота за васъ, о Видинскы Българе ! да вы заменяватъ съ Татары-ты и правьятъ съ васъ трампа, като съ некои-си конне или волове ! Я ! вижте гы техъ Татары, въ какво бедно състояние гы е докарала немилостивая Русия ! Тия, мислите, отъ добрина ли са ся преселили отъ тамо ? Не можете ли, окаянни, да разсъдите до толкова и да разбирете че и васъ ще вы докаратъ още въ по-жалостно и по-окаянно отъ техъ състояние ! Тия, какъ-то гы гледате, просьятъ и чекатъ другы да гы прихраньятъ и до сега са измрели половината имъ ! Не ще ли испатите и вые също-то ? Нъ тии ся намериха между васъ, народъ земледелскы и работливъ, ами вые въ рускы-ты дивы и голы пустыни, при кого ще прибегнете и отъ кого ще поищете нещо-си ? ...

Отъ каква неволья ся преселявате ? Я, размыслете, преди пятнайси годины какво е было въ Българиья, а сега какво е. Въ царствувание-то Султана Абдулъ-Меджида отъ день на день ся ублажава състояние-то на раья-та, и ако по негде-си още ся остали некои си злоупотребления, тия тия не ставатъ по царска волья, нъ и тия полека-лека щатъ ся изтреби и изглади. Въ кое же царство не ся изхождатъ злоупотребления, чинимы от чиновников ? В Русиья чиновницити най-големи свирепства и варварщины чинатъ надъ бедныя народъ, и мыслите ли че то сичко дохожда до царскы-ты уши ? Никогы !

А в Русиья, освенъ голы-те и дивы-те пустыни, какъ-то казахмы по-горе, чека вы онова тежко робство, отъ кое никогы не можете са векы отърва !

Можете да кажете, че вы заплашватъ, и вые за това ся преселете : това е една ваша най-голема слабость, ако вы съ едно голо и просто заплашвание оставате бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добытъкъ, такъва плодовита и благоразтворена земья, коья наши-ти оней-зи храбри и славни праотци съ толкова кървы са добыли и бранили и преславно имя оставили, - да оставите сичко това блаженство и да идете на пусты места, де-то вы чека най-голема бедность и вечно то робство ! Тая ваша постъпка, ако я направите, отъ всекого ще ся укори и вые ще бъдете укорени и поръгани от целъ светъ.

Никакво заплашвание, никакво насилие не треба да вы поколебай от места-та вы, на които сте ся родили и отхранили, на кои-то сте найшли толкова добрины отъ славны-ты си прадеды и на кои-то лежьать и почивать нихни-ти кости. Никой не може да вы насилида оставите имане-то си, нъ и ако такова нещо си ся испытятъ да ви направьятъ, което никогы невервамы да бъде, вые треба, като юнаци, да предпочетете да пролейте кръв-та си надъ гробове-ты на деды-ты и бащи-ты си, а не да бегате като жены и мършави человеци.

Треба да знайте още, че Н. В. Султана не допуща, а и европейскы-ти сили не оставьятъ такыва насилия да станатъ надъ християны-ты : тия времена веки минаха, кога-то ся допущаха такыва беснила. Примера нека бъде на това вамъ Сирия, де-то щомъ ся появи такова нещо, Султана и европейскы-ти сили тутак-си испратиха войскы въ помощъ беднимъ Християнамъ, умириха сичко и наказаха съ най-люта смъртъ убийцы-ты християнскы. А що треба Сирия за примеръ, и вые сами, Видинскы-ти Българе, знайте и помните още, че преди неколко години, щомъ ся появиха и между васъ размирици, Н. В. Султана и другы-ти сили неоставиха неубузданы-ты некои си Турцы да вы искольятъ и мъчьятъ, нъ тутак-си ся сичко умири, и отъ тогасъ насамъ, не можете го отказа, въ ваша Видинска область много по-добре стана и не вы веки тъй мъчатъ спахии и другы Турци, какъ-то е било отъ по-преди.

Ные ся надеймы че ще дойдете въ съзнание и щете послуша гласа на единъ вашъ съотечьественникъ, който ви казва и съветова сичко това отъ чиста българска душьа, и ако сте ся некои-си написали да идете въ пуста и варварска Русиья, ще ся откажете отъ таья лудость, коя-то ще вы зароби съ деца-та ви и женыты вечно. А ония кои ся вы на това изльгали и наклонили, ще гы изгоните изъ помежду си, като подкупени оръдия рускы и като чьрны предатели милаго ни отечьства. (Захари Стоянов: Както днесъ ония, които са получили звонката монета отъ консулатото и ходятъ да лъжатъ простите хорица.)

Съ надежда, че щете послуша тыя спасителны за васъ речи, и щете престана отъ сега нататъкъ за напредъ да ся селите или разбегвате по чюзды земы, оставамъ вашь съотечьственикъ, молитствующь ви здравие и вразумление отъ Бога.

Посвещава се на българските чуждопоклонници и кандидат-емигранти !!!