Кажете нещо и за ЮАР... Чета за тази държава само между редовете в други теми, та затова реших да отворя отделна тема.
От казаното до тук разбирам, че има "за" и "против" емиграцията там. Вярно е, че колкото хора, толкова истини, но когато е повече информацията човек може да си прецени дали е за него там или не.
Така, че нека да си поговорим повече за тази толкова противоречива страна.

Kakvo ochakvach da vidich v South Afrika ?

Знам ли... може би контрасти.
Бели-черни, богати-бедни, работещи-безработни, красива природа-природни кризи... В същност има ли ги последните? Какво му е лошото на климата там? Има ли ураганни ветрове, неспирни дъждове или изпепеляващи жеги?
Твърде малко знам, за да имам представа за очакване. В темата за South Afrika прочетох само негативни неща, но си мисля, че това е част от истината.
Иска ми се да науча повече за тази екзотична страна.
Разбирам, че има разочаровани от условията в нея, но не става много ясно дали това е от прекалено високите очаквания и разминаването им с много лошата действителност или е нещо друго - неподходящо стечение на обстоятелства, неподготвеност и т.н.
Нали знаеш, че няма добри и лоши факти - само нашето отношение към тях е положително или отрицателно.
Та думата е за това какви са фактите, а всеки да си ги тълкува както намери за добре.

Виж сега за ЮАР може да се говори много, но по мое мнение от всичко, което знам за тази страна тя не е място за млади българи търсещи израстване в кариерата и т.н.
Ако трябва да бъда лаконичен това е страна която, като икономическо развитие и доходи е като Европейските Португалия и Гърция(опашкарите на европа).
Като туристическа дестинация е добра, но за това ти трябва една бала с пари.
И ако мислиш да си нелегален там просто забрави защото то не е лесно да си легален а камо ли обратното.
Мисля, че там няма кои знае колко българи в сравнение с другите страни в които обикновенно се емигрира. Ако пък има те болшинството са жени, които имат за финансова опора някой южноафриканец или друг мъж до себе си. В замяна се досещаш какво му дават те от себе си. Даже тука в тоя форум се подвизава една: [desi]- трагичен случаи на подтискана зависима домакиня, която май няма и средно образование. Но на мене приятели и брат ми дето се върнаха от там ми говориха за още няколко такива случея. Значи закъсали те българки често го правят.
Кой би успял в ЮАР: Много добър специалист в някоя от развитите им сфери на икономиката. Те не са много- около десеттина. Порови се из мрежата и ще ги разбереш. Освен това за да те вземат на добра заплата трябва да имаш сериозен опит и стаж към 5-10 години и възможност да се установиш отначало сам- значи едно $10 000 ще ти трябват по разходи и тем подобни. Разбира се има компромисни вариантим, но заплатата ти при тях ще е мизерна.

Моето мнение е да се насочиш към друга страна.

Може и да си прав!
Може би за да избягам от всичките простотии тук /в любимата Родина!/ искам да отида възможно на края на света за да няма връщане назад- Канада, Австралия, Н. Зеландия, ЮАР.
Стаж имам- почти 20 год икономист - гл. счетоводител, директор, преподавател във ВУЗ. Сега работя освен последното и на още 3 места/включително частен бизнес/, но ми писна от простаци, интриги, липса на професионализъм..., та си търся информация за ново място под слънцето.
Не знам дали си заслужава, но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че няма смисъл да разбивам стените с глава, да започвам от начало, да понасям удари от хитреци с наколенки.
...а времето си минава. Ще стана на 40 и ще се огледам как съм робувала на идеали и надежди.
С всяка година всички тук се "самоизяждаме". Не само от икономическа гледна точка - над 95% от БВП /брутният вътрешен продукт/ отива за задоволяване на потребности от първа необходимост! Разграждат ни злобата, завистта, простотията, неграмотността и какво ли не още. Тук не слагам егоцентризма. В него няма лошо, ако не е за сметка на другиго.
Това, а и не само, ме карат да считам, че може да не е квалифициран труд, важното е да дава прилични доходи и да живееш що-годе спокойно.
Явно някой ще каже - авантюристка, изпуска питомното за да гони дивото.
Може би е прав, но вече НЕ`АМ НЕРВИ, които да изразходвам за глупости.
Не вярвам да има друга държава, в която да работиш по 18-20 часа в денонощието и да срещаш такава "съпротива", както от системата, така и от хората в нея. И не защото не може нещото да се направи, а защото насреща ти е човек озлобен, който мисли първо как да НЕ свърши работа. Втората му мисъл е: а, бе тоя какво толкова ще ми направи, ако го прецакам...и такава каша ти забъркват, че да се чудиш как да я оправяш. Не, че не можеш, но защо цял живот да оправяш каши вместо да си гледаш работата?
Ти ми говориш за израстване в кариерата там. А какво е израстването в кариерата тук? Мислиш ли, че един доцент или професор тук имат удовлетворението на колегите си от другите държави? Какво като съм удовлетворена от работата си със студентите, след като се налага да работя на още няколко места - не само в други ВУЗ-ове, но и в други професии за да имам финансова независимост?
Истината е, че живеем в бедна държава, сред бедни съседи, приятели и роднини. Днес станала кражба, утре пребиват някого за 2 лева, в други ден...кой знае. На бедния човек лесно му се влияе.
Пиша го така пространно, защото хората, които вече са в чужбина са склонни да забравят лошото, което ги е накарало да тръгнат и си мечтаят носталгично да се върнат. Познавам много хора, работили къде ли не, но като се върнат и поживеят в любимата Родина се питат защо нищо не се е променило, освен някоя и друга нова постройка. Тогава стигат до извода, че си е заслужавало да изстрадат първите 2-3-5 години за да се установят другаде.
Жалко, нали?!

А какво правят закъсалите българи а?
Я да си мериш приказките, че ако те почна ....

Хъм... при твоите квалификации не си струва усилието за ЮАР.
Вземи АССА или СРА изпитите и ще си намериш доста по-лесно работа. АССА за Европа става изискване за гл. счетоводител от 2005 смятам знаеш.
СРА става малко по-бързо от АССА, но пък е по-рисковано защото не се знае как ще ти оценят стажа и как ще си набереш хораруима през първите три години.
Иначе можеш и да опиташ за Ph.D. в някой университет, но при всички случаи ще трябва да се явиш на GMAT преди това.
Не си губи времето с занзибари и тарамбуки.
Аз имах 2-3-ма шефа южноафриканци и само гледаха как да заминат за ЕU, но никога не им е било опция да се върнат в ЮАР.
Драсни ми един мейл на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако мъжа ти знае на какво зло си дава парите да му ги харчи сигурно би размислил дали да не се утеши в прегръдките на друга, ако разбирасе не си хойка до сега с някоя истинска хубавица. В крайна сметка чичко паричко ще си прави каквото си иска с тебе и чувствата ти. Нали той те издържа.

Разбирасе че си жена правеща компромиси с чувствата си ама то как може да сте толкова много и то точно в ЮАР. Направо да не повярваш как се оправят българките. Ми то и за да си разтвориш краката пред богаташ също се иска акъл.

Благодаря ти Amplifier, но все още не съм в час за емигрантските процедури, тъй като до скоро не бях "узряла" за подобни промени. Считах, че трябва да поема предизвикателството да успея в България. Сега съм силно разколебана, че си заслужава. Това е и причината да чета този форум и усилено да се информирам, за да си съставя окончателно становище.
Непременно ще ти пиша, но няма да е сега, защото имам спешни задачи до сряда, а и трябва да си дам компютъра на ремонт, което ще ме затрудни за известно време.
А на теб Boko...какво да ти кажа? В писмото ти личи болката на мъж, който е изоставен от жена /не е задължително да е законната съпруга;)/ заради друг - по-богат. Не се сърдя на думите ти - те вероятно са провокирани от изстрадани истини, но с горчивина и сарказъм към жените по принцип и с упрек, че разтварят крака според интереса си няма да си промениш живота. Ако ми позволиш един съвет - бъди по-позитивен към жените, които срещаш.
Възможно е да не си преживял лично подобна драма, а да си толкова "вътре" в проблема поради факта, че познаваш жени, които са постигнали някакъв стандарт на живот по този начин, а ти не си се реализирал според очакванията си. Бунтува се усещането ти за справедливост. Тогава бих те попитала - това не е ли едно удобно оправдание за неуспехите ти? Не е ли прехвърляне на негативните ти емоции по повод на собствената ти реализация към жени, които "успяват" защото са жени? Ако е така - това е опасна спирала, която би нанесла повече поражения от ползите.
Само ти си знаеш отговорите, но все пак ти давам тема за размисъл.
Не го приемай като предизвикателство, нямам желание сега да дебатираме кога, защо, как и т.н. една жена /или мъж?!/ изневерява. Може много да се дискутира, но не това е темата ни. Но и не приемай нещата за даденост - всеки има право да търси по-добри условия на живот. Друг е въпроса колко са "труповете" след него, т.е. каква е цената.
Колкото до това дали правя компромиси с чувствата си, дали съм хубавица и дали ме издържа мъж... това е само една от хипотезите. Не вярвам да считаш, че е единствената. Остава сега да ме провокираш да оставя снимка и автобиография...:)
По отношение на ЮАР - включила съм я към списъка на държавите, за които да събера информация, защото съм чувала хубави неща за природата и климата, за огромния потенциал на недрата й. Освен стандартната информация, която представя официално страната друго почти не знам. Най-малко съм изхождала от факта, който ти представяш, че там е лесно жена да си "уреди" живота като домакиня или любовница. Ти май имаш предвид и проституция. Харесвам секса, но не смятам да го превърна в професия или основно занимание. Най-малкото поради факта, че освен от него, намирам удовлетворение /макар и от друг тип/ в добре свършената работа, в перфектно справяне с труден проблем, в научаването на нови неща за света, а и не на последно място в това да зарадваш някого или да намалиш болката или яда му. Не харесвам ограничените хора и едва ли първа грижа на живота ми е да се превърна в жена, която САМО си разтваря краката.
По-скоро целта ми е да получа повече информация за това какво друго може да се прави в тази или друга държава.

Персонално не съм ти отправял нито намек нито съвет специално на тебе. Мисля че на твоите години вече ти е късно за емиграция.Дори и да заминеш ти няма да изпиташ тръпката която изпитва млад човек-значи нищо няма да разбереш от емигрирането! Да не говорим, че икономисти или счетоводители като тебе почти никъде вече не ги търсят в цивилизованите страни Е, иначе винаги има търсещи нещо мъже- Това да ти е като надежда.

Гледай сега:
Говоря за жените, които се оправят по подобен начин, защото съм чувал и знам за много такива и техния брой ми е направил смущаващо впечатление. Като разсъждавам от гледната точка на патриархален моралист а не като това което ти казваш. Брат ми ходи в ЮАР и той ми каза, че това е много често срещано явление там. Малката ти психоанализка куца но тя и бумеранг и по това как е бил хвърлен издава части от живота и характера на този който го е хвърлил. В случея базовия извод за тебе от това е, че си запозната по въпроса с изоставянето и нараняването след като ги употребяваш върху другия без сериозни доводи. Както казах изтъкнах това за "зависимите жени" защото съм чувал за много такива случай. А когато човек чуе за нещо много пъти естествено е то да му направи впечатление и да го запомни. Пък на туй отгоре съм и женен от 3 години Може да си преподавателка ама за все пак си оставаш жена.