|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Имаше ли България ресурсите, материални и човешки за да развие собствено производство на полупроводникова техника на световно ниво? Чувал съм че нашите компютри Правец 8 са били крадени от Епъл 1.Демокрацията ли разруши всичко или просто нямаше да издържим на конкуренцията на запада?
| |
|
А сега твоята дънна платка, или цял лаптоп на Asus (Азис) от къде са го „крали“ китайците? Не ми харесва термина и той е неправилен! А въпроса е много сложен и е плод на дълги разсъждения и много противоречиви мнения. Май и не е точна за клуб Електроника.
Ще кажа само че производството на полупроводникови елементи БЕШЕ на световно ниво, и можеше да продължи да се развива и модернизира и да бъдем фактор на световния пазар в момента. Но за съжаление всичко се съсипа. Не го съсипа демокрацията, а конкетните хора които приватизираха заводите.
Тролеите напред!
| |
Тема
|
Re: Електрониката през комунизма!
[re: Origo]
|
|
Автор |
Alenadrow (старо куче) |
Публикувано | 04.12.16 15:09 |
|
Не ми харесва термина и той е неправилен!
Не ти харесва, ама е правилен термина. Комунистическите правителства имаха специални структури за кражба на технологии. В НРБ тази служба се наричаше Научно-техническо разузнаване, което се занимаваше само с кражба на технологии - в най-буквалния смисъл. Чрез мрежи от фирми - станалите в последствие известни по други причини т.н. задгранични дружества - в България се доставяха образци на различни изделия, а паралелно не се пропускаше възможност да се достави и проектната документация, при това по най-елементарния начин - чрез подкупи в брой на който се навие да я изнесе.
На световно ниво нищо не е било - може би няколко изделия, но до там. Като цяло всичко беше точно такова, каквото и в другите сектори, а именно се бълваше продукция, която така или иначе се изкопуваше, без оглед на качеството чак толкова.
Що се отнася до съсипването - просто света се промени. В момента електроника в големи партиди за масовия пазар се произвежда само в Китай. Всичко друго е малки специализирани фирми, като в България има няколко по-известни такива, както и няколко ограничени производства на някои по-големи международни производители.
И въобще в демокрацията думата "съсипаха" се използва доста безотговорно. Който иска да направи бизнес план, да вземе кредит, да пусне поточна линия и да конкурира китайците - проблемът е, че няма да му излезне добре сметката и накрая както и да смята, то все ще му е по-евтино да направи същото нещо, но в Китай. Просто към момента тях няма кой да ги конкурира по стабилна и предвидима среда със сравнително обучени и донякъде грамотни хора, работещи безропотно за мизерни заплати.
Ако намериш в България достатъчно компетентни и достатъчно на брой хора, които срещу по-малко от хиляда лева заплата да ти управляват поточна линия за милиони, като карат смени по 12 часа с един почивен ден седмично - директно си ги отсвирил китайците и си възродил индустрията, ама тогава пък ще се отправят забележки, че индустрията, макар и работеща, не осигурява достойно заплащане и нормални условия на труд на служителите си - при това с известно право. Просто в Китай достойно заплащане и нормални условия на труд са други понятия с други величини и значение.
| |
|
А нашите транзистори и интегрални схеми не бяха ли качествени?
| |
|
Така е това за Китай, за съжаление, но имай предвид, че тяхната икономика много бързо се ускорява, което ще рече, че и техните заплати се увеличават. Дори в много сектори техните заплати са задминали нашите вече.
Резултатът е, че много фирми, които си бяха изнесли производството в Китай, започнаха да си го връщат обратно, защото вече не им е толкова изгодно в Китай.
Е това няма да стане много бързо, все още наистина почти всичко се произвежда в Китай.
Ако някой иска да залага на производство на електронни изделия у нас, и да печели, трябва да произвежда неща, които не са за масово потребление, и следователно биха могли да са скъпи и пак да се продават.
Ако тръгнеш да правиш телефони, или лаптопи, не можеш да ги биеш по себестойност на изделията.Редактирано от Tom_cat на 04.12.16 18:58.
| |
|
Имаше и хубави от тях.
Но малко хора знаят, че и в Румъния се произвеждаха транзистори.
Спомням си, че румънските 2N3055 имаха гръцката буква "бета" на корпуса. Или поне такъв спомен имам, много от тази информация по онова време идваше от слухове, и може да не е била вярна, ако някой знае, да каже така ли е.
| |
Тема
|
Re: Електрониката през комунизма!
[re: Tom_cat]
|
|
Автор |
hidrazin4o (стар клубар) |
Публикувано | 04.12.16 22:47 |
|
Да бе, малко хора знаят...
Завода IPRS , Baneasa е построен със сътрудничеството на Texas Instruments и единствения дето имаше правото да поставя оригинални обозначения върху елементите.
Става дума единствения в бившия соц лагер - демек е имал лицензите и правата за това.
Продукцията му отиваше основно за военни цели но и немалко се изнасяше за Франция, Азия...
И не само транзистори а и интегрални схеми. Даже CMOS серията 4000...
На всички изделия стоеше буквата бета - правилно.
За разлика от тях другите нямаха право да слагат оригиналните обозначения и се слагаха такива например:
Но и на него дИмократие му е...бха мамата но малко по-късно от нашия.
През 2000 и някоя си година го шънаха на един сириец въпреки желанието на Motorola, Texas Instruments и още няколко такива да го купят.
Просто някой си взе комисионната и после имаше дела ама какво стана...
Така че не всичко беше крадено ама и имаше и доста такова де.
Примерно почти всичкото относно големите изчислителни машини си беше така.
Купувахме IBM от представителството им в България и после разглобяване и копиране.
| |
Тема
|
Re: Електрониката през комунизма!
[re: Tom_cat]
|
|
Автор |
Alenadrow (старо куче) |
Публикувано | 05.12.16 18:47 |
|
Бе то не е само заплати - данъци, осигуровки, корупция, лобиране - един милион неща са. В България не става - умните млади избягаха повечето, а системата все още е някаква странна смесица от липса на кадри за почти всичко и шуробаджанащина. Хем няма достатъчно хора да вършат добре работа, хем като се появи някое работно място с прилично заплащане в много от случаите се заема от "наш човек". При всички случаи вече да намериш свободен опитен човек за почти която и да е работа граничи с чудо.
После тук все още дебнат разни местни феодали, че човек да се чуди с бизнеса ли да се занимава или да им отбива мераците. То се свиква и човек може да се оправи, но изисква усилия, нерви, пари, време - в един момент не е ясно има ли смисъл. С по-дребен бизнес е с пъти по-лесно, отколкото с разни мащабни проекти.
Има и друго - самото производство на масовата електроника, сигурно с малки изключения, не носи много добавена стойност. Американците сигурно прибират 80% от печалбите от разните му смартфони, нищо че нито един не се произвежда в САЩ. Т.е. дори да можеш да вдигнеш тук един перфектен завод и той да заработи, то към момента ще е колкото да избиваш парите за кредита и разходите - печалбата няма да е кой-знае какво, ако въобще я има. И всеки отива в Китай "на сигурно".
| |
|
В момента чета много интересна книга ,,Бъдещето на капитализма,, на Лестър Търоу.Ако ви попадне хвърлете и едно око.Вижте какво казва автора:
,,...Теорията на проектирането на полупроводници е относително лесна за научаване.Действителното създаване на полупроводници в допустимите толеранси по-малко от половин микрон е много трудно,,
Въпросът ми е това действително ноухау беше ли познато в България?
| |
|
Значи това, което аз знам е, че проектиране в истинския смисъл на думата много рядко имаше. Тогава беше модерно да се използва думата "аналог", в смисъл на заместител, а най-често си беше чисто копие на оригинален продукт.
Например в Правец 8 се използваше процесор СМ630, точно копие на фамозния 6502, което, доколкото знам, е направено с буквално копиране - сваляне слой по слой, заснемане, още един слой, пак заснемане и така. Т.е. технологията я имахме навремето, но все пак при този процесор говорим за 8 микрона, което не е кой-знае какво.
Не мисля, че някога паднахме под тези 8 микрона, но може да е имало някакви ограничени експерименти. При всички случаи аз не се сещам за нещо масово.
Така че - да, ноухау имаше, но фокусът винаги беше да се действа максимално бързо, което всъщност налагаше кражбите. Имаше т.н. план и съответните институти трябваше да го следват. Колкото и трудно да беше да се копира един процесор, то все пак беше по-лесно от това да се създаде нов, да се напише софтуер за него и т.н. И на практика мотивацията беше да се изкара "аналог" на западен компонент или устройство, за да се впишат усилията в плана, да се раздадат награди, ордени и апартаменти и кервана да си върви.
При военното производство беше друго - там имахме уникални наши разработки, но и мотивацията там беше друга. Но там пък се залагаше на проверени и стабиилни решения, имаше известно "уливане" в "усвояването на средства" и някои други недостатъци. Но там се работеше с градивна мисъл - дали защото кражбата на военни технологии беше по-трудна, дали защото службата в армията носеше добър социален статус и известни, макар и дребни, привилегии.
Но фундаменталния проблем беше един - имаше план със заложен дефицит и нямаше икономически смисъл никой да прави нещо ново. Ако се изпълни или преизпълни плана - следват стимули, нищо не оставаше непродадено така или иначе.
Единствения начин, да се получи добро изделие, беше някой ентусиаст на ръководна длъжност да го направи просто защо така си работи човека. И се получаваха много качествени неща, но сравнително рядко, защото трябваше да се случи да съвпаднат няколко такива разбиращи ентусиаста - от проектанта до снабдителя. Понеже имаже много ентусиасти, които наистина си разбираха от работата, то приличен резултата се получаваше по-често, отколкото математически можеше да се очаква, но не толкова често, колкото в западните икономики, където стимулите бяха по-естествени и дори единичен пробив можеше да изстреля някой на върха за години напред.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|