Едно приятелче ме занимава с глупости, ама и аз си нямам работа да му се връзвам ... та, необходим ми е метод за смятане дебита на водород литри-минута, при известни площ на електродите, напрежение и ток.
Ако се сетите за нещо, ще съм ви благодарен.

При електролиза, отделения водород, или който и да е друг елемент, се смята
по количество електричество протекло във водата или съответния електролит.
При протичането на 96485 К електричество през водата, на катода ще се от-дели 1 грам-еквивалент водород. Тъй като водородния катион е от първа ва-
лентност, еквивалентното тегло на водорода съвпада с неговото молекулно
тегло, което е 2 грама. От закона на Авогадро следва, че тези два грама ще
заемат обем от 22,41 литра при нормални условия.
Количеството отделен водород зависи единствено и само от количеството
електричество, което е протекло през водата и от нищо друго. 1К = 1А х 1s.
Кулоните са равни на амперите по секундите. Колкото при по-ниско напреже-
ние се води електролизата, толкова КПД е по-висок. Минимално допустимото
напрежение е 1,23 V, но се работи с няколко(не знам точно колко) волта .

Много ти благодаря !

Според тази информация илиза, че за да произведеш 22 литра водород, трябва да извършваш електролиза с ток 1 A в продължение на близо 27 часа.
Ако искаме да съкратим тези часове примерно десет пъти, трябва да се увеличи тока до 10 A.
Но за да се увеличи тока, трябва да се увеличи напрежението или намали съпротивлението във веригата. А съпротивлението би трябвало да се намали чрез увеличаване площта на електродите, но пак сигурно има някаква точка на насищане, след която съпротивлението спада пренебрежимо.

Интересно откъде идва връзката меджу КПД и приложеното напрежение. Вероятно зависимоста между тока и произвежданото количество газ не е линейна.

Остава да се сметне какво количество енергия може да се получи от тези 22 литра водород.

Сметката съвсем не е пълна, за да може да се даде количествена оценка за ефективноста от подобни системи.
Просто си разсъждавам "на глас". Ако в нещо греша, моля да ме поправите. Или дайте по-подробна информация.

Ясно е, че в идеалния случай енергията получена от водород ще е точно колкото изразходваната за получаването му.
При двигателите с вътрешно горене, водорода не се прибавя като енергоносител, а като катализатор - т.е. ще се ускори скоростта на горене на `свръхбедна горивна смес`. Водорода гори около 5 000 пъти по бързо от бензина.
С други думи, опита е да се накара автомобил работещ на `празен ход` да има въртящ момент като при нормално горене ....

"Интересно откъде идва връзката меджу КПД и приложеното напрежение. Вероятно зависимоста между тока и произвежданото количество газ не е линейна. "


Казано - сякаш това е вярно, а и - единствена възможност. Ми, не. И двете.

П.П. Тъй като казваш, да те поправим. Иначе не бих се осмелил да го направя.

Дай да уточним понятията. Катализатор е вещество, което значително ускорява или забавя дадена химична реакция, без да участва в нея, без да се изразходва.
А ти хем казваш, че е каталиатор, хем казваш, че гори.
Ако гори 5000 пъти по-бързо от бензина, значи ще предизвиква детонация преди бензина, т.е. по-скоро ще влошава режима на двигателя, тъй като предварението на запалването няма да е съобразено с това гориво. Реално водородът ще изгаря много преди бензиновата смес да се е запалила.

Компютърът на колата, съобразявайки се с данните от ламбда сондата ще прави корекции, но едва ли може толкова да обедни сместа колкото при празен ход, ако се подава газ. Всъщност и при празен ход (освободен педал на газта) съвременният автомобил не е с напълно обеднена смес, тъй като компютърът прави корекции заради различните натоварвания като алтернатор, серво на волан, серво на спирачки, климатик, и т.н.
Т.е. ако се прави подобна интервенция в горивото, това трябва да бъде предвидено и съобразено в софтуера на компютъра, тъй като той управлява двигателя - момент на впръскване, количество на впръскване на инжекторите, момент във времето за подаване на искрата.

И най-същественото - производството на този водород ще натовари двигателя заради енергията черпена от него за електролизата.
Въпросът е, доколко и дали увеличаването на въртящия момент на двигателя вследствие добавянето на водород в горивото ще превишава енергията, черпена от двигателя за производството на този водород.

Ето това е трудно (поне за мен) да се изчисли. По-лесно е да се провери експериментално.
Един колега си взе водородна клетка за колата. Колата вървяла значително повече. Но разходът му се е увеличил с около 2 литра на 100 км.
После ми обясни, че всъщност тези, които са му монтирали системата нещо объркали и не сложили точно правилните клетки за неговия двигател, щеше да последва смяна на клетките с "правилните", обеща след това да ми каже какво е станало, но вече повече от 6 месеца това не се случи.
Оставам с впечатлението, че просто човека не искаше да си признае, че са го излъгали и се е прецакал.

Ако някой ползва подобна система на колата си, нека сподели впечатления.
Аз лично съм скептично настроен към подобни неща. Просто безплатен обяд няма.

Само чаках и ти да се намесиш в темата. Чудно как се сдържа досега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това надменно усмихване сега съгласува ли се с едно добронамерено предложение, да бъдеш поправен? - не.

Лесно е. Да не знаеш.