Когато бях малък, дядо ми - интелигентен и образован за времето си човек, ми разказа следната приказка:

"Имало едно време в малко село двама мъже, които били неговите първенци.
Възникнал спор между двамата кой е по-работлив.
Решили те да определят победител в спора с работа - копане на дупки.
Излезли сред полето и започнали.
След седмица, когато изтекъл определеният срок, първият се самоопределил за победител - бил изкопал стотина дупки.
Вторият също имал претенции за победата - бил изкопал кладенец.
Така и не се разбрали, защото предварително не били определили съдия в това състезание.
Минало време.
Селяните запомнили имената и на двамата.
На първия - защото доста хора и животни пострадали в изкопаните от него дупки.
Втория - заради ползата, която носела кладенеца в полето."

Каква е поуката от приказката?
Дядо ми ги беше изкарал доста, но аз харесвам следната:
"Най-шибаната комбинация между работен, мързелив, умник и глупак е работливият глупак."

Типична национална черта. Да ръсиш мъдрости и да мързелуваш. Е-и-и хората на Марс отидоха, ние още изводи си правим. Ти защо си стоиш Безработен защото си глупак и не искаш да си в разрез с дядовите ти думи или просто така за пълнеж в барчетата.

Вместо да измествате темата, просто се самоопределете с комбинация.