Re: Приказка за змиите и човешката етика / Общества / Любители на животните / Екзотични животни

Страхът, като качество на индивида, занимава умовете на много учени и анализатори.Ясно е, че не можем да живеем без него, затова търсим произхода му и начин да го победим.В определени случаи премахването на причината помага, но винаги ли е така?Страхуваме се от неизвестното, но и от това, което познаваме.От внезапно възникнала ситуация или от нещо, което предстои, а нямаме решение на проблема.Всеки е изпитал поне веднаж в живота си “полазването на мравки” по гърба.Нормално.Различаваме се по отношение на нашата реакция при преживяна опасна случка.Обикновено изпадаме в комична ситуация, от която някак си трябва да излезем.Любознателните и интелигентните, намират философско решение. Тази категория хора по-лесно понася ироничното отношение на околните, по-склонни са на отстъпки, прощават, вземат си поука и продължават напред.Други имат здрава психика и са подготвени за посрещане на неочакваното – обикновено също постъпват разумно.Примитивно мислещите, водени от логиката си, действат спонтанно.Унищожават това, от което изпитват страх и си осигуряват спокойствието.Думата ми е за голямата част от нас – хора обикновени, ограничени от рамките на ежедневието, от предразсъдъците насаждани поколения наред, подчиняващите се на “общоприетото”.
Защо някои животни предизвикват страх, ужас или отвращение?Външният вид, “опасните” им оръжия или утвърдената от суеверията “истина” ги прави такива?
Външният вид – определено не.Малките деца не се страхуват и от най-гадното и опасно нещо, докато не започнат да имитират нашето поведение.Не се страхуват и от горещият въглен, докато не се опарят.Отвращението се появява по-късно, благодарение на “възпитаващите”.Инстинкта за самосъхранение е вроден, но от какво трябва да се пазим - се учим цял живот.Личният опит пречупва донякъде стереотипите и затова се срещат чешити, като мен – обичащите разни хлъзгави “гадове”.Влечугите са се появили много преди човека и реално ние живеем в техния свят.Нищо не може да оправдае негативното ни отношение.Вярно – не приличат на пухкавото зайче, котенцето или на агънцето от картинката в детската книжка.Змиите нямат крака, казват, че са “студени”, а най-големите “познавачи” дори твърдят, че са и лигави.Който поне веднаж е подържал в ръце жива змия, след като успокои пулса си, обикновено я усеща как се притиска, за да се възползва от топлината му.Настанявайки се удобно тя скоро добива нашата температура.Преодолееш ли страха си, виждаш, че контакта със змийската кожа не е чак толкова неприятен.Това, че ни опитва от време на време с език, е съвсем безопасно – такава е змийската връзка с околния свят.Змиите нямат слух, виждат само подвижните предмети – разчитат предимно на осезанието и обонянието, а при някои видове и на термолокацията.Според суеверията змията “кълве” именно с раздвоения си език.От езика се страхуват хората виждайки за пръв път от близо и на живо змия.И един куриоз – турски туристки упорито задаваха въпроса “kafa war?”/”има ли глава ?/, като посягаха с пръст да пипат един питон по главата и не вярваха на очите си.По техния край, вероятно съществува “истината”, че змиите нямат глави.
За съжаление християнството също е допринесло за отрицателното отношение.Още в библията за Адам и Ева се твърди, че сатаната в образа на змия, ги вкарва в грях, като ги съблазнява с ябълка от дървото на познанието.Козата, котката и др. през различни периоди също са били низвергнати заради отвесните си зеници,като се смята, че такива са и очите на дявола.
По отношение на “оръжията”, с които разполагат влечугите и в частност змиите – въпросът наистина е сериозен.Питоните и анакондите по-дълги от 6 м. могат да бъдат опасни за човека.Същото се отнася и за змиите притежаващи нервнопаралитична отрова.В нашата природа такова нещо няма.Можем да ги видим само по телевизията и в някои колекции, но това не е причина да ги сънуваме или да превключваме TV канала.
С какво все пак е възможно да се сблъскаме при излети, разходки или докато работим в градината си?В България са описани 17 вида змии от 4 семейства:
- Змия-червейница – Typhlops vermicularis – Изключително малко хора могат да се похвалят, че са я виждали.Води подземен начин на живот.По-скоро бихте си купили саксия с екзотично цвете в чиято пръст случайно може да попадне някоя вносна червейница от района на Индия или тропичните острови.
- Пясъчна /Турска/ боа – Erix jaculus – Рядко срещана – нощен начин на живот.Истински удушвач с малки размери.
- Смок-стрелец /Синурник/ - Coluber caspius – Бдителен и силен.Поставен на “тясно” се защитава яростно.Хапе.
- Стрелушка /Тънък стрелец/ - Coluber najadum – Красив, фин и сърцат.При защита имитира кобрите, като изправя част от тялото си.
- Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps – По-малкият брат на тънкия стрелец.В България открит през 1979 г. - най-вероятно живеят само няколко десетки екземпляра.
- Смок-мишкар – Elaphe longissima – Често живее редом с човека в жилищата, където намира основната си храна – дребни гризачи.Пазете този приятел – той ще ви се отблагодари.При защита – хапе.
- Леопардов смок – Elaphe situla – Красавец.Може да се види на снимка или в музейните сбирки.Нощен вид.
- Пъстър смок и подвид – ивичест смок /Кощерица/ – Elaphe quatuorlineata – Хрисим, но не го безспокойте.И той не би желал да ви досажда.
- Жълтоуха водна змия – Natrix natrix – При внезапен стрес се прави на умряла.Ако и това не помогне започва да отделя кръв от устата си – “Абе съвсем мъртва съм – остави ме на мира”.
- Сива водна змия – Natrix tessellata – Защита – неприятно миришещ секрет отделян от клоаката.По мои наблюдения – като, че ли съществува хибридна форма между двата вида водни змии – да кажат мнението си специалистите.
- Медянка – Coronella austriaca – Широко разпространена според авторите херпетолози – никога не съм я виждал на живо.
- Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus – Отровен, но безопасен – отровните му зъби се намират в задния край на горните челюсти и се използват само при хранене с дребни животни.
- Котешка змия – Telescopus fallax – Слабо отровна.Зеницата и е вертикална, а отровните зъби – като на вдлъбнаточелия смок.
- Пепелянка – Vipera ammodytes – Отровна.Дебело тяло, къса опашка, рогче на носа,вертикална зеница.Не бяга при приближаване на човек, а разчита на маскировката и оръжието си.Хапе само, ако бъде настъпена или обезпокоена драстично.Преди да ви бият серум – проверете не сте ли алергични към същия.Понякога той е по-опасен от отровата.Не е доказано, че изпотяването и гаденето са признаци на отравянето.Най-вероятно се дължат на изпитвания страх.
- Усойница – Vipera berus – Среща се по влажните високопланински пасища и боровинковите поляни – внимавайте при брането на плодове и гъби по тези места.По-слабо отровна е от пепелянката.Все пак при ухапване е добре да се потърси лекарска помощ.
- Степна /Остромуцунеста,Урсиниева/ усойница – Vipera ursinii – За последно е виждана през 1934 г.Отровна.
- Аспида /Каменарка/ - Vipera aspis – Последно съобщение за наличието и в България – от 1934 г./Буреш и Цонков/.Отровата и е подобна на тази на усойницата.
Тази картинка може да се допълни и от 13 вида гущери, два от които - жълтокоремника/достигал е на дължина до 1.5 м. – най-големият наш гущер/ и слепока са безкраки и често се бъркат със змиите.
Имаме претенциите, че българите сме толерантни и културни хора.Явно малко от нас гледат телевизия “Animal planet”.В страните, където се уважават законите, а морала и етиката не са само поза, отношението към животните е по-различно, независимо дали са домашни или диви.Въпрос на възпитание от най-ранна възраст.У нас всички земноводни и влечуги попадат под закрилата на няколко документа според степента на застрашеност – “Червена книга на НР България”, заповед 729/1986 г. на МОСВ, приложения II и III на “Бернската конвенция”, “Червеният лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата(IUCN,1996) и др.Въпреки това ние сме си ние.Търсим си оправдание в нелекото съществуване, не уважаваме околните, не зачитаме законите си.Не обичаме ближния, особено, ако е по-слаб, да не говорим за някакви си там пълзящи и подскачащи гадинки.
Е, доскучаха ли ви вече моите приказки.Не всеки би издържал да чете такива неща до края.Но нека не оставяме пустиня след себе си.Нека да помислим за света, в който ще живеят нашите деца.Всяко живо същество – от микроскопичното кърлежче до синия кит – са брънка от жива верига.Нарушим ли я – очаква ни катастрофа.
Животните имат своите права и хората сме тези, от които зависи опазването им.
Да бъдем Човеци – за да имаме бъдеще.

04.02.2005 г. Георги Глушков - Жоро

изложението е правилно.

Черновратата стрелушка беше "открита" лично от мене през 1972 година. За съжаление по онова време все още се смяташе за подвид на наядума. Предадените от мене екземпляри (в спирт за горене) бяха погледнати отгоре-отгоре от тогавашните наши херпетолози, с коментари от рода на: "Да, интересно, тънък стрелец от Черноморието. Рядък е там - не е намиран от миналия век". На моите забележки за очевидните морфологични разлики между моите змии и наядума не бе обърнато особено внимание. Все пак каква тежест може да имат наблюденията на едно 13 годишно змиярче

. Още тогава им казах, че вероятно става дума за нов подвид в България, но не било писано да ми обърнат внимание. След това бурканите потънаха в депото на Зоологическия музей. Около 1976 турският херпетолог Баран установи че К. рубрицепс е отделен вид от К. наядум. Интересно е, че отликите (почти еднаква дължина на предния и задния чифт долночелюстни щитчета, черни шийни петна, разтеглени далеч по-назад по тялото, отколкото при наядума, свързаните във форма на пясъчен часовник първа двойка петна и доста по "късата" пропорция на тялото) бяха същите, които бях посочил и аз в дневника си. Една от моите змии даже имаше още една двойка съединени петна към една трета по дължината на тялото. Естествено Баран беше броил и коремни люспи, както и използвал научни сравнителни методи. Баран беше работил с европейски и малоазиатски материал от околносите на Истанбул. През 1979 Марек Бартошик събира няколко К.р. по Южното Черноморие. Запознат с труда на Баран, той, заедно с В. Бешков ги описа официално за територията на България. По-късно Ржехак (чех) определя българската популация като нов подвид Coluber rubriceps thracius. Разликите му с номинантния подвид от Истанбул е в пропорциите (брой на коремни люспи), но видимата е, че главата на нашия подвид не е керемиденочервена (рубрицепс), а нежно сивововиолетова. През осемдесетте при многократните ми намирания на К.р ми направи впечатление още една категорична видова разлика: К.р. съска. Колубер наядум НИКОГА не съска. Не може. Съскането на К.р. е далеч от двупосочното фучене на малполона (шампион по съскане според мене). То е по скоро като че ли скакалец има хрема и киха

. Кратки и тихи: "тс, тс" и това е. Но наядума и толкова не може. Тотално е ням.

Както и да е, живеещите в България екземпляри са много повече от няколко десетки. аз лично съм открил няколко находища, с по-няколко десетки екземпляра всяко. Тази змия е трудна за забелязване, защото се придържа към "гнездото" (обикновено някоя силно напукана изложена на слънцето канара), изключително бърза е и почти никога не изпълява на повърхност, където е лесно различима. Всъщност по-голямата част од дена прекарва, подавайки само добре маскираната си предна част от някоя пукнатина, с резки мълниеносни смени на "гюмето". Гюме, защото от тази си позиция, с отличното си зрение сканира околността за някое малко гущерче (обикновено Аблефарус китайбели). Веднъж видяно, гущерчето няма шанс. Малките размери на змийчето му позволяват да се движи безшумно, без да шумоли и да привлича вниманието. Изобщо, освен при излкючителен късмет, тази змия може да бъде видяна, само ако я търсиш специално. Трябва и да знаеш къде да търсиш. Аз зная. Имам сведения по описания за няколко места навътре в Странджа планина къдто това същество е било засичано. Сведенията са от овчари. Дори и за тях това животно изглежда необичайно, затова им е направило впечатление. Иначе овчарите познават добре местните животни и няма как да сбъркат. Иначе казано, змията не е толкова рядка, колкото е потайна и незабележима. Да се наблюдават рубрицепс-и с часове как дебнат плячката си и се стрелкат насам натам из процепите на скалите е рядко удоволствие.

Няма описана хибридна форма между двата наши натрикса. Според мене такава е малко вероятна, да не кажа - невъзможна. Двата вида генетично са доста отдалечени. Вероятно впечатлението ти идва от множеството цветови вариетети на Н. натрикс. Има няколко подвида (доста спорни и размити) Н.н. натрих, Н.н. престер (почти изцяло черна отгоре, дотолкова, че в ектремни случаи и жълтите шийни петна са почти незабележими), Н.н хелветика (петнистата светлосива форма), Н.н. перса (с две светли ивици на гърба) и ред други из цяла Европа. Между тях има множество преходни форми и това прави цялата класификация доста размита. Но теселата-та е много строго отличим вид и не ми е известно да са описани подвидове.

С исключение на аспидата и урсиниевата отровница съм намирал всички змии в България. Сега ги гоня по света

. Неписаната от тебе статия, все едно, че съм я писал аз на младини. Сходен език и същия патос. Това е много положително, разбира се.