Защо не вземате участие?
Преди две години, когато писах, че пирамидите са построени от бетон, чух много диагнози по мой адрес. И то от "най-знаещите" в този клуб - те си знаят кои са. Табутата около Египет започнаха да падат едно по едно и скоро ще знаем още повече за пирамидите и сфинска. Само да не се окаже, че и Орос ви е писал за тези неща, а вие сте му се подигравали.
За по-любознателните ще дам още малко материал за размисъл:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чувала съм тази теория, Орос, и звучи убедително, но не съм специалист, за да се произнеса. Не е невъзможно да са изливани блокове от варовикова смес с добавки от пепел, както пише в статията.

Не само в Египет са прилагали тази практика. Иди в Старосел и виж как е построена стената около могилата. Това са бетонни блокове, защото наоколо никъде няма подобни скали. Проверил съм вече. Водил съм и геолог, който е правил проучвания преди време на района. Виж също и колоните, фризовете, капителите и всички останали "мраморни" и гранитни римски архитектурни форми - всичко е изливано. Мога да ти пусна множество фризове, на които са отпечатани дори кофражните дъски. Двадесет години се занимавам с изкуство и ги разбирам тези неща. Това е и мнението на всички скулптори и каменоделци, които съм водил да гледат фризовете и капителите. Те са категорични - това са отливки. Амфитеатърът и стадиона в Пловдив също са строени от предварително отляти стъпала, седалки и облегалки. Колоните също са отливани. Става въпрос за оригиналните, а не за съвремените копия. В древността се е знаела една рецепта за омекотяване на камъка, която днес е изгубена. И най-твърдите скали са ставали на каша след като се залеят с определен разтвор. След известно време се втвърдявали в калъпите и така са правени всички мегалитни строежи в древността, скулпторите в Египет, обелиските с вдлъбнатите иероглифи и рисунки по тях, пирамидите и всичко останало. Мои познати пещерняци бяха попаднали на една запушена стъкленица пълна с някаква течност в стар римски сребърен рудник в Родопите. Когато се опитвали да излязат изпуснали и счупили стъкления съд. Течността в съда реагирала със скалата и я разтопила. Станала мека като цимент. След няколко часа се втвърдила отново и придобила формата която и предали. Водиха ме да видя и останах изумен. Обувките им се бяха отпечатали на около 3-4 см. навътре в скалата. От тогава вече зная как са строени всички каменни съоражения в древността.
Това го споделям и с вас.

я даи снимки на отпечатъците на теци патъци това ако е варно екип на нешанъл джиографик няма да излязат от България поне една година дори след заплаха от смъртно наказание.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет Вам.

Привет и на теб уважаеми Оros,
винаги съм се радвал на срещите си с теб по форумите.
Похвално е постоянство то ти, неуморността и новаторствоно ти.
Ти си един от малцината дръзнали да хвърлят много труд и сили
за оборватето на стари догми, иначе от масите
наречена борба със вятърни мелници!!!

Няма да напиша нищо ново,
просто ще припомня старите терзания от преди време.

Темата е :
Koga rimlqnite sa izobretili/otkrili cimenta?
клуба е Археология
пусната е на : 24.08.05 22:13
пусната е от: l,vypros (Нерегистриран)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

История бетона
Само слово "бетон" появилось в XVIII веке во Франции. Римляне же материал, подобный бетону, называли по-разному. Так, литую кладку с каменным заполнителем они именовали греческим словом "эмплектон" (emplekton). Встречается также слово "рудус" (rudus). Однако чаще всего при обозначении таких слов, как раствор, используемый при возведении стен, сводов, фундаментов и тому подобных конструкций, в римском лексиконе употреблялось словосочетание "опус цементум" (opus caementitium), которым и стали называть римский бетон.

Трудно точно сказать, где и когда появился бетон, так как начало его зарождения уходит далеко в глубь веков. Очевидно лишь то, что он не возник таким, каким мы его знаем, а, как большинство строительных материалов, прошел длинный путь развития. Наиболее ранний бетон, обнаруженный археологами, можно отнести к 5600 г. до н.э. Он был найден на берегу Дуная в поселке Лапински Вир (Югославия) в одной из хижин древнего поселения каменного века, где из него был сделан пол толщиной 25 см. Бетон для этого пола приготавливался на гравии и красноватой местной извести.

История бетона неразрывно связана с историей цемента. Древнейшими вяжущими веществами, используемыми человеком, являлась глина и жирная земля, которые после смешивания с водой и высыхания приобретали некоторую прочность. По мере развития и усложнения строительства возрастали требования, предъявляемые к вяжущим веществам. Более чем за 3 тыс. лет до н.э. в Египте, Индии и Китае начали изготавливать искусственные вяжущие, такие, как гипс, а позднее - известь, которые получали посредством умеренной термической обработки исходного сырья.

Наиболее раннее применение бетона в Египте, обнаруженное в гробнице Тебесе (Теве) датируется 1950 г. до н.э. Бетон был применен при строительстве галерей египетского лабиринта и монолитного свода пирамиды Нима задолго до н.э.

Несомненно, на широкое распространение римского бетона определенное влияние оказала политическая и экономическая структура античного общества. Однако не в меньшей степени, а может быть, даже в большей, этому способствовал и ряд крупных технических достижений. В частности, открытие римлянами свойств пуццолановых добавок, значительное улучшение состава бетона за счет использования чистых и даже в отдельных случаях фракционированных заполнителей взамен ранее применявшегося грунта, и тщательное уплотнение бетонной смеси, которому римляне уделяли большое внимание, и которое в значительной степени способствовало улучшению качества бетона. Предположительно, в период наивысшего развития бетона (2 век н.э.) римлянами были разработаны и новые виды вяжущих веществ типа романцемента, позволившие в значительной степени улучшить физико-механические и деформативные характеристики возводимых ими бетонных сооружений. Повышению долговечности бетона способствовали и географические условия Италии с ее теплым и влажным климатом, в то время как в других странах с более суровым климатом постройки из такого же бетона сохранились плохо. Даже сегодня не потеряли своей значимости и конструктивные особенности римских бетонных дорог, полов, сводов и куполов, особенно в связи с тем, что, не умея бороться с растягивающими и изгибными напряжениями бетонных конструкций, римляне прекрасно "научили" их работать на сжатие. Большой интерес представляет и химико-минералогический состав римского цемента. Сочетание этих нововведений и явилось, видимо, основной причиной поразительной долговечности римского бетона, которую до сих пор нередко связывают с якобы утраченными секретами античных строителей.

товалие снимката от стария римски рудник "ясно" се вижда отпечатъка от чипик само дето не мога да определя размера далие 45или 46 дакщаин.