Чувствам, че бавно, но славно почвам да полудявам. Чудя се има ли смисъл от всичките тези писаници дето ги драскам. Има ли смисъл да искам невъзможното, а то е съвсем елементарно.
Мъже-колкото и да се напъвам, не мога да ги възприема, за мен те са непознати същества, някакви извънземни, не пожелавам никому това, което те ми сториха. Единствено те могат да бъдат така жестоки към жена и към едно беззащитно дете.
И тъй-като съм добра, наивна, искрена, като дете, точно по тая причина хората ми скачат по главата. Аз разбирам и зная че не бива така, но не мога да се променя.
Стига да си заслужава, бих дала и живота си за жена, но просто ми нямат доверие.
Всички ми казват много бързаш, по-леко и т.н. , но според мен не е така, то или става или не.
Честно да Ви кажа вече нямам сили.

Sisi_d@dir.bg

Някой може да поиска да ми пише 1 ред.

А може ли да ти напиша 2 реда?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

tova e vremenno chustvo , uspokoi se gloria...vseki ima tezi momenti.
normalno e kogato iskash neshto mnogo da te nervira dori vremeto koeto otnema.
zena, koyto misli kato teb ima , vinagi e imalo.
samo nikoi ne znae kolko vreme shte otneme da se otkriete.dori i v normalnite vrqzki mezdu mqze i zeni ne vseki ima shansa da nameri pravilnata polovina .

obshtestvoto e vse oshte pod pressure na vqzpitanie ,mirogled , razbiraniya i t.n.
ima mnogo zeni koito mechtayt tochno za vrqzka s zena ,no ne smeyt da si go priznayt pred sebe si , da ne govorim pred sveta...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите