Re: АЗ ИЗРОД ЛИ СЪМ? / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

Аз ще ти дам поглед „отвън” – мнението си на хетеросексуален мъж. Поглед „отвътре” могат да ти дадат каките тук.

Да започнем с това дали си изрод. Какво казва речникът:
Значение на думата изрод
1. човек или животно, които са родени с физически недостатък или безобразност.
2. преносно - човек, който с действията си грубо нарушава човешките или моралните норми на обществото.

По точка 1 няма как да знам дали си изрод в общия смисъл, затова щ есе спра само на критерия хомосексуалност. Дали хомосексуалността е физически недостатък или безобразност? Определено не. Дали е недостатък в общ смисъл? Не. Защо? Защото недостатъците в една или друга степен пречат на нормалното физическо и психическо функциониране на индивида. Иначе не биха били недостатъци. Пречи ли обективно по някакъв начин хомосексуалността на нормалното физическо и психическо функциониране на индивида? А з не се сещам за нито една физическа или психическа функция, която хомосексуалността да възпрепятства.

Нека разширим анализа. Е ли хомосексуалността нормална във физически и психически аспект? За да си отговорим, трябва първо да кажем какво е нормално. Нормално е човек да се ражда с всичките си качества като такъв, да живее без болка (болката е сигнал за „повреда”, която трябва да се отстрани), да бъде способен да извършва всички средностатистически физически и умствени дейности, да не пречи на другите хора да живеят нормално, да се размножава, да доживее средностатистическата възраст. Хомосексуалността не нарушава никой от тези критерии.

„Да, ама те не могат да имат деца, значи не могат да се размножават!” – ще ме апострофира някой. Грешка. Хомосексуалните МОГАТ да имат деца, ако искат. Сама по себе си хомосексуалността не е пречка в това отношение. „Да, ама те не искат!” – пак ще се обади гласецът. Невярно. Някои искат. „Да, ама повечето не искат!”. Е, добре. Моженето само по себе си вече отхвърля изродството. Колкото до искането – проявяваме ли същата непоносимост към хетеросексуалните, които не искат да имат деца? А към тези които не могат? Напротив, всеки съчувства на бездетните. Тогава? Значи проблемът не е в раждането на деца.

Заключение – по т. 1. НЕ СИ изрод.

Да видим точка 2. Тук теренът е доста по-хлъзгав, защото самото понятие „морални норми” няма твърда дефиниция. Да вземем само един аспект – голотата. Амазонските племена си ходят напълно голи без това да скандализира морала им. Погледни, плажното облекло на „цивилизованите” хора за последните сто години – няма нужда от коментар.

Ще се опитам да сведа моралните норми до нещо относително стабилно и резонно. Моралните норми изискват да не лъжеш, да не крадеш, да не убиваш, да не предаваш, да се грижиш за децата и родителите си, да помагаш, да не нарушаваш личното пространство и права на другите. Не виждам на коя от тези норми противоречи хомосексуалността.

Няма да навлизам в религиозните аргументи, първо защото религиите са изкуствени доктрини създадени от прости хора и използвани от нечисти хора за манипулирането на прости хора и второ, защото самите религии достатъчно са се компрометирали в морален и социален аспект през хилядолетията, та до наши дни.

В сексуален аспект моралът съвсем не е твърда категория. Той се е променял в зависимост от времето и мястото – само ще спомена Индия, Древния Рим, кралските дворове от 17-18 век, съвремието в различните държави, от една страна и Средновековието в Европа, Пуританска Америка 16-19 век, ислямските държави от друга.

Заключение – по т. 2. НЕ СИ изрод.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ – НЕ СИ ИЗРОД

Нататък.
Не, не е етап и не, не се лекува. Ако се лекуваше, досега щяха да са го излекували. Може би в бъдеще ще разберат как точно работи хомосексуалността и човек ще може да избира какъв да бъде. Засега обаче, какъвто се родиш, такъв си оставаш.

Имал съм близки срещи с психотерапията и те уверявам, че тя не може да „излекува” хомосексуалност. Всъщност психотерапията сама по себе си нищо не лекува. Тя единствено ти помага, ако си достатъчно интелигентен и упорит, да разбереш какво ти пречи да бъдеш в мир със себе си и да се научиш го постигаш.

Психиатрията също не лекува. Няма случай на излекуван от психическо заболяване. Има потискане с медикаменти, забавяне на процеси и потушаване на симптоми. За хомосексуалността обаче, дали ще го приемеш като заболяване или не, не е измислено средство, което да я подтиска, още по-малко променя. Струва ми се, че в днешно време никой истински психиатър не би се и опитал да работи в тази посока. Ако се предлага помощ, то тя не е в посока отстраняване, потискане на хомосексуалността, а в премахване, потискане на психо-емоционалното напрежение, което осъзнаването й може да предизвика у някои хомосексуални вследствие семейна и социална среда, възпитание и т.н.

Имаш ли избор?

Дали да си хомосексуална? Не. Майкъл Джексън не искаше да е негър и положи страшно много усилия. Не му се получи. Хетеро/хомосексуален се раждаш. Е, това не е като мъж/жена – или имаш пишка или нямаш (а и там има широк диапазон междинни състояния). Хомосексуалността е относително заложена – може да е непреодолимо силна, а може и да е едва забележима и да се прояви само при определени обстоятелства. Вероятно от това тръгва и заблудата, че хомосексуален се става впоследствие или някой та прави такъв. Някой може да те накара да се държиш като хомосексуален или не, но не може да те направи такъв, ако го нямаш вроден в себе си. Според някаква изследвания 30% от мъжете и 80% от жените притежават в някаква степен склонност към хомосексуалност. Няма представа колко точни са тези данни, но дори и цифрите да не са точни, принципът е верен.

В древна Гърция, сред аристокрацията хомосексуалността при мъжете се е смятала за правилната сексуална ориентация. Жената е била почти равна на добитъка и секс с нея се е правел за размножаване. Сексът за удоволствие е трябвал ода бъде между мъже. Сексът за удоволствие с жена се е приравнявал едва ли не на зоофилия.

В древна Спарта нещата са отивали още по-далеч. Момченцата са влизали във военната система на седемгодишна възраст, в отделни лагери за обучение и са израствали само сред мъже. Естествено е при появата на сексуално желание в такива условия то да започне да се удовлетворява между мъже. Хомосексуализмът е бил поощряван, защото се е смятало, че сексуално обвързаните младежи, ще бъдат по всеотдайни един към друг и в боя. Нещо повече, когато е идвало времето да създават децата младежите са били оженвани, като жената е била остригвана и обличана като мъж, за да съответства на изградения у младежа стереотип. След създаването на детето, войнът се е връщал в мъжкия лагер, а на изневярата от страна на жената изобщо не е се е гледало сериозно – важното е било да ражда здрави момченца.

Да, имаш избор. Можеш да се приемеш такава, каквато си и да се научиш не само да не страдаш от това, но и да бъдеш щастлива. Можеш и да продължиш да се питаш дали си изрод, да се криеш, да се изолираш, да се упрекваш, да се самосъжаляваш. Добрата новина е, че във втория случай животът ти ще ти се види адски дълъг, почти вечен, а толкова хора мечтаят за вечен живот.

Майка ти. Не й се сърди. Всеки човек иска детето му да е здраво и щастливо. В случая тя е убедена, че си болна. Това може да е искрено убеждение поради слаба информираност, а може и просто да е бягство от „страшната” истина – „Не, не може да е лесбийка! Не и моето момиченце! Болна е, но болестите се лекуват. Ще я излекувам и всичко ще си е пак добре!”. Не я кори, тя само иска да си добре. Поговори с нея спокойно, избягвай думички като „не”, „невъзможно”, „няма”. Вместо тях опитай да й отговориш спокойно на всяка нападка и аргумент. Помоли я да прочете информация по въпроса. По възможност от общопризнати авторитети. Ако не става, просто остави нещата така. Тя е тази, която трябва да свикне с реалността. Не се поддавай на внушения – „Ти си болна! Ти си луда! Ти си ненормална! Ти си мръсница!”.

Не си. Просто не си.