Здравейте

искам, трябва, налага се да споделя с някого, за предпочитане някого, когото не познавам, за предпочитане с вас.

Обикновено пиша с друг ник (тук май не съм), но сега влизам с този, главно за да не нараня случайно някого; да не объркам нечии представи; знаете...

И първо искам да се извиня на жената, за която ще пиша - ако чете, нека не се засяга... Нека разбере, че нуждата ми да споделя е само от желание да спася връзката ни, любовта ни... И че нямам пари и вяра за психоаналитик. Тъжно.

Това е първата ми връзка с жена. Влюбване в жена ми се е случвало и преди, но това е първото докосване, първото поглеждане дълбоко в очите, първото любене, първото... всичко. И като такова е... брутално. И за мен, и за нея. И двете - неподготвени за това, на което се натъкнахме една в друга. Абсолютно влюбени и абсолютно ужасени една от друга :))))) Ужас.

Тя е доста по-възрастна от мен... горе-долу на годините на майка ми. Отпърво си мислех, че това няма значение и всъщност е адски секси даже, но с времето разбирам, че носи своите усложнения. Първо, желанието й да е винаги 'отгоре'... Не в този смисъл... А винаги да е права, винаги тя да ми каже как стоят нещата, винаги аз да отстъпя и поема вината за непрекъснатите, чудовищни скандали... Скандали за всичко, от това как ме е погледнала до това как звучал гласът ми сутрин... Скандали, в които аз съм мнителната, а тя - знаещата. И понеже не умея добре да се защитя, когато се опитваме да се разберем, тя успява винаги да ме изкара виновната, хока ме като учениче, крещи ми понякога, наказва ме с мълчания и ужасни думи...

А защо са скандалите? В мен се заражда подозрението, че тя по някаква причина е развила истинска обсесия, изразяваща се в ужасна несигурност и собственическо чувство. Следи всяка моя стъпка във виртуала и си създава тайни профили в социалните мрежи, където сме и двете, за да ме обвинява после че например съм си чатела с още някой, освен с нея (този проблем е доведен до колосални размери). Прекарвам дни и седмици наред денонощно с нея, занемарявайки работата си (с радост, с любов го правя), но когато после ми се наложи да остана сама, за да работя денонощно като луда, за да не проваля колегите си, тя ме обвинява, че не й се обаждам, че се прикривам зад работата си, а всъщност не искам да я виждам, че съм звучала студена и не знам как си... Мога още много да разказвам в този дух. Въпросът е обаче, че не издържам - на постоянния контрол, на постоянните обвинения, които ме карат да се чувствам ужасно лош човек, на неспирните скандали, които ме разрушават психически... Зная, че се излях тук доста необективно, зная, че и аз не съм съвършена и в тангото са винаги двама, но чувствам, сериозно чувствам, че в нея има проблем и не знам как да го реша и какво да правя, за да спася връзката ни... която е истински важна за мен.

Здравей!
Реших да ти отговоря, защото познавам момиче, което дълго страдаше от подобна опустошителна връзка.
Момичето живееше с жена, по-голяма някъде с 12 или 14 години от нея. При тях ситуацията беше следната - възрастната се държеше грубо, пренебрежително, направо нагло с момичето. Правеше каквото си поиска, живееше изцяло на нейна издръжка.
За момичето това беше първа връзка с жена. Момичето беше съгласно с всичко, само и само да живеят заедно, била е много, много влюбена в началото. Но скандалите на възрастната, изневерите й, незачитането на момичето - всичко това го беше почти съсипало. Когато се запознахме, момичето беше с "угаснали" очи, слаба, бледа, сякаш само една празна черупка.
Много беше страшно... Момичето пиеше и пушеше, беше като "жив мъртвец", "изчезнала" за света и за хората. Беше успяла да събере последните си силици, за да се разделят с възрастната. Било е като единствен, краен вик на на душата й, порив последен на самосъхранение... След години болка и белези от толкова рани.

Днес момичето е усмихнато. Не дави мъка в алкохол. Обичано е и обичащо.
Работи, креативна е, животът й доставя истинска радост. Направо е напълно нов човек. Родителите й, разбрах от нея, са безкрайно щастливи - тяхната обичана дъщеря отново е при тях. Момичето сега има нова приятелка. Миналото е зад гърба й и тя едва ли си спомня изобщо за него. Като я видя някой ден, ще я поздравя мислено за куража да се спаси от дълбоката яма, в която беше попаднала.

Казвам го и на теб - Животът е прекрасен, за да го живееш в тинята на едно блато.
Спасявай се навреме! Ти само излез от блатото, иначе няма как там да срещнеш голямата си Любов. Която, вярвам, те чака до най-близкото чисто изворче!
Каквито уроци е имало да научиш, вече си ги изсърбала стократно. Затова - скъсай оковите и дим да те няма! Останалото е болестно състояние и ще го нарека "хроничен мазохизъм".

Редактирано от 24.7 на 21.07.09 23:37.

проблема не е толкова разликата във възрастта, нещо друго е, характера й.

24.7, благодаря ти много, запалих цигара и много внимателно изчетох отговора ти.

Доста е страшно това, което пишеш. Има и паралели с това, което се случва между нас - тя не счита за нужно да се чувства отговорна за поведението си, а в същото време трупа върху мен огромно чувство за вина за неща, които по никакъв начин не може да са насочени срещу нея - например, че съм решила да се наспя след дълъг период на будуване и затова не съм й се обадила, провалила съм й идеите за забавление и прочее безумия. Смятам, че тя не е бебе инвалид, което трябва постоянно да дундуркам, че имам право да направя и няколко крачки без нея, без това да означава, че не я обичам или пренебрегвам, но...

Почти се забравихме с приятелите ми, защото още имаме проблем да се срещаме с близките на другата заради разкриването (аз също с нейните, макар че наскоро се запознах с някои - със сина й, който знае, обаче още нямам сили да се срещна на живо...). Тя се сърди, когато се видя с тях, смята, че я пренебрегвам заради тях, привежда пример, че тя отказвала срещи заради мен (всъщност купонясва доста здраво без моя милост)...

Има и друго... Когато съм засегната или наранена от нещо, което идва от нея, тя бяга в джойнта, купоните с други хора и артистичната поза тип "аз съм над тези неща, мойто момиче"... А когато й го кажа, се обижда ужасно и пак аз излизам виновната, че съм страдала. Извърта всяка моя дума и все тя е права... Ох... Не може да няма изход от всичко това, не може да не можем да решим този проблем като зрели хора, не може.... Може би и при твоята приятелка... Нима само бягството е решение?? Тя всъщност е прекрасен човек, само с мен нещо.... Дали пък проблемът не е наистина изцяло мой, а...

Редактирано от MarдaнoC на 22.07.09 00:20.

Сигурно си права, вероятно е характер или нещо, свързано с предишния й опит, за който знам много малко само от нейната гледна точка... Но възрастта е проблем дотолкова, доколкото е оправдание за нея да застане в позицията на по-знаещата, по-правата, по-добрата даже... А ми се струва и че има известно разминаване по каналите, което може и да е от различния опит и поколения... Знам ли и аз вече. Чувствам се невероятно безпомощна.

Виж,според мен не е нужно,щом толкова много се обичате,да бягаш.Опитай се първо да поговорите и ако не се получи,тогава...Аз също съм имала връзка с доста по-голяма жена от мен...и се обичахме толкова много,че нищо друго нямаше значение...Тя също се държеше доста странно,поне според мен...ревнуваше ме от приятели,роднини,дори от въздуха...но това предполагам е,защото просто се страхуваше да не ме загуби,да не срещна някоя на моите години,с която да имам много повече общи неща и т.н.
Ако наистина толкова много държиш на нея,дай последен шанс на връзката ви,за да не съжаляваш...Ако нищо не стане,високо горе главата и само напред,сигурна съм,че ще намериш и на друго място щастието си :)

Ti sqkash si ubedena, 4e ima na4in vsi4ko da se promeni, no vqrvash li, 4e e vuzmojno da se promeni vsi4ko?!? Az ne vqrvam v promqnata na 4oveshkite harakteri osobeno, a oshte po-malko v promqnata na durjanieto na nqkogo kum nas po4ti na 100%- po tvoeto opisanie doverieto nikude ne e predstaveno, a uvajenieto.. Nqma kak da se spasi ljubov ili priqtelstvo bez tezi 2 neshta.
Ljubovta ne kara 4oveka da se 4uvstva bezpomoshten, vinoven za vsi4ko i v kapan edva li ne, naprotiv- tq dava svoboda i te kara da se usmihvash na vseki ugul bezpri4inno:)
Ako tq te obi4a shte Chuva kakvo i kazvash Ti- nali v ljubovta obekta na nashata ljubov e centura na vselenata ni, ako ne 4uvame i slushame nashata vselena za kakva ljubov si govorim togava?!!!

Много позната ситуация. За съжаление обаче, ако отношенията се свеждат само до скандалите и упреците, едва ли връзката ще има някакво бъдеще различно от настоящето. Мисля, че отношенията упоменати в поста са вече достатъчно усложнени за да се оправят в положителна светлина. Бих посъветвала авторката на поста да не се опитва да спасява каквото и да било, защото няма да има полза от това. Само излишно ще страда преди да се увери, че нищо не може да се промени. Когато отношенията на двама души стигнат до етапа на упреци, скандали, критики и т.н. значи краят е неизбежен и докато едната страна не прекрати отношенията си с другата, те ще продължават до безкрай да бъдат мъчителни и болезнени.

Ей ама че сте,момичето търси съвет "какво да правя, за да спася връзката ни... "
вие не се и опитвате да и дадете поне мъничко надежда,все познатите фрази"няма смисъл,не трябва да се бори щото нещата ще си останат същите",ми то по добре да вземе да се гръмне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бори се, но ако говориш на стена няма смисъл наистина. Кажи й съсвем сериозно как се чувстваш и какво те мъчи и че не можеш така да продължаваш. Ако държи на теб може да преосмисли държанието си пред алтернативата да те изгуби, ако пак крещи и те обвинява..беги:)

При мен и приятелката ми имаше подобни неща от моя страна, не толкова брутални, но сме адски различни характери и аз я обвинявах за какво ли не, че не е ...бля бля бля, но в един момент осъзнах че тя не може да бъде каквото аз си пожелая..и се спрях. Или приемаш човека какъвто е и го обичаш или ...чаос няма смисъл от взаимен тормоз.

Пък и мисля е много важно човек да се вгледа първо в себе си преди да почне да натяква и обвинява другия за каквоти и да било. Всичко си има обяснение/я ....освен ако жената не е крейзи бич и си излива агресията и комплексите и натрупаните гадости ей така за спорта. Ай хейт крейзи бичис :), а в нашите среди не е каквото да няма...и аз съм леко креизи и идея бич...ама в умерени граници :)

Та фани я на тясно и обясни като за трети клас, ако не е съгласна и продължава значи или просто не й пука за теб или наистина е твърдоглаво магаре и ..ще те изгуби....