Re: Transgender kids / Контакти / Запознанства / Ева и Ева

"Но нямаше ли да е по-добре, ако не им лепваха веднагически етикета "трансджендър"? Така пак растеш с тежестта на нещо, което те ограничава..."

Аз пък си мисля, че проблемът не е в "етикетите" и политически правилните думички.

Дали ще наричаш един негър (това е общоприетата дума в България) "негър", "черен", "цветнокож", "афро-американец" (интересно негрите в Африка дали са афро-африканци?) няма никакво значение. Той си е черен, каквото точно означава и думата "негър" и ще си бъде такъв, защото такъв се е родил, освен ако не реши като Майкъл Джексън да експериментира с тялото си.

Всички сме някакви. Аз съм мъж, висок, от известно време пълен, от същото време възрастен. Хората са красиви, грозни, чаровни, досадни, ниски, високи, дебели, слаби, руси, чернокоси и... всякакви.

Дайте сега да изхвърлим всички тези думи, защото на някого щяло да му стане обидно.

В контекста на последните събития, защо е обидно да си циганин, но не е обидно да си швед, италианец или какъвто си щете. Дали от думичката иде проблемът?

Дали ако престанем да определяме нещата като такива, същността на взаимоотношениата ни ще се промени? Сещам се за вица със светло и тъмно зелените.

Нещата в най-общ смисъл и хората в частност, са различни и човечеството е създало понятия за обозначаване на тези разлики. Не понятията създават отношението към съответните особености, а самите особености, независимо как ще ги идентифицираме.

Нека не наричаме детето си "моето момиче" или "моето момче", щото видите ли като пораснело, то можело да реши да се самоопредели като нещо друго. Не мисля, че това би помогнало много.

По важното е, ако детето е различно по отношение на някоя от установените "норми", в подходящ момент (колкото по-рано, толкова по-добре) да му се обясни в какво се състои различието му и докъде се простира то - например, че не е непременно глупаво, ако е русо, и че тези два параметъра нямат нищо общо.

Жена ми има дефект (да дефект, защото й пречи да ходи нормално), придобит на две годишна възраст. На български такива хора се наричат куци. Ами да - куца е - това са фактите, това е понятието. Ако сменим думата с някоя друга, това нищо няма да промени. Подходът на родителите й е бил да не й позволят да мисли, че е различна от другите деца с нещо друго, освен с това, че не може да тича, което обективно няма как да променят. Да й покажатн, че има безброй други неща, които може да прави като всички останали и дори по-добре от тях. Да я накарат да разбере, че колкото и неприятно, дискомфортно и дори физически болезнено да е да си куц, това няма отношение към останалите ти безброй способности като човек и само от теб зависи дали ще се държиш като тотално дефектен или ще развиеш, това, в което си добър.
След ранната училищна възраст, с неизбежтните детски жестокости ("куцо магаре") жена ми не е имала проблем с възприемането си от другите, напротив, много над средното е харесвана и уважавана.

Аз например, не пия алкохол. Никакъв, дори бира. Баща ми също не пиеше. Не е въпрос на принципи - просто не ми е вкусно и не се чувствам добре когато пийна дори малко. Синът ми също не понася алкохола. Достатъчно рано му обясних, че изборът засяга само него и никой няма право да го насилва, било със съблазняване, било с упреци и подигравки. Казах му, че отстояването на собственото мнение те прави много повече мъж, отколкото следването на стадото в "мъжествените" му прояви. Сега е на 26. Изобщо не е имал проблеми с това, че единствен от познатите си не пие. Напротив, уважават го за начина, по който отстоява позицията си.

Според мен, независимо в какво сме различни, единственото, на което имаме неотменно право е да изискваме да бъдем третирани от законите и правилата на обществото еднакво, в рамките на здравия разум, което ще рече, че ако различието ни противоречи на разумните изисквания за изпълняване на дадена длъжност например, отказът да ни наемат на тази длъжност не е дискриминация. Пример - не мисля, че е редно ослепял по някаква причина боксьор да бъде рефер на боксови мачове.

Според мен основното, което пречи за постигането на тази цел са лошо подбраните методи за преследването й. Аз например си мисля, че гей прайдовете са последното, което би убедило един хомофоб, че гей хората са нормални поне колкото него.

И друго - личното отношение се определя от личностите, не от законите. Няма как да ме накарате да харесвам или не харесвам някого със закон.

Това как ще се отнасям към всеки един човек, независимо от неговите особености - цвят, религия, пол и каквото щете друго, зависи единствено от това как той ще се представи в моите очи. От нищо друго.