Да намразим някого само защото е...себе си и това в определен момент е престанало да ни харесва, не е ли малко незряло?

Houston, can you hear me?

Да намразим някого само защото е...себе си и това в определен момент е престанало да ни харесва, не е ли малко незряло?

с това ме накара да се замисля, че и когато човек играе, лъже какво е, влезнал е в роля, той пак е себе си, пак е това което е - играч. да е играч се явява неговото естествено състояние или влиза временно от причини. колко е гадно да приемаш причините....!!!

а и какво е да играеш друг човек!, какво е да бъдеш себе си!
май във всички случаи, човек е онова, което виждаме. колко ни харесва - всеки да се оправя както може.
често усещам, че преценките ни се свеждат до желание да виждаме, да имаме, да държим, това... което искаме. и ако държим нещо различно от представите ни, о...., колко е кисело гроздето. което пък завърта в друг кръг - кръгът на обичащите "кисело" грозде.

не опира ли проблем в нас, а не в играча, в киселия вкус. ако мога или искам да съм само играч или да накиселявам вкуса в чужди устни, ми... това съм аз..., кво да правя...
изборът е отсреща, дори и пред огледало да стоя.

Това не го разбирам и умея.

Ако чувствата са били горещи и истински, може би по-скоро става дума за жалък опит да намразиш.

Ребята, давайте жить дружно!

Kurvoazie, винаги ми харесват твоите мнения,
и все пак хем трябва да се стремиш да си себе си, хем да си едно добро себе си. казвам го и за себе си и за другите, защото напоследък май често ми се случва да ме нараняват хора, които очевидно нямат проблем да бъдат себе си и това е един по-скоро неприятен модел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...май често ми се случва да ме нараняват хора...


Това наричам да ми драскат по сърцето. То кърви, боли, бавно заздравява. Често остават белези да напомнят.
Знаеш ли, аз не се стремя да бъда себе си. Смятам, че във всяко действие, мисли, мнение, аз съм си... аз. Не мога да бъда друг, което от само себе си изпълва идеята 'себе си'. Последното може да ти прозвучи като оправдание, особено ако го свържеш с нещо негативно. Знаеш как някои като са лоши... се оправдават, че те просто са ти такива... и видиш ли се налага да бъдат приети, извинени, оправдани, защото са ‘себе си’. Чиста принуда.

Не се стремя да бъда нито добър, нито зорлем лош, нито пък потискам, изблиците си на недоволство. Мисля само за начина, по който правя нещата. Винаги се стремя да съм верен на вътрешното си чувство, да съм наясно какво точно искам, какво точно става около мен. Старая се, максимално вярно да обхвана ситуациите, собствените си мисли и чувства, и едва тогава предприемам нещо.
Разбира се, това съм аз - моите начини. Ти си друга. И от това че си друга се налага да намериш твоите начини да се контролираш, да действаш, да реагираш.

За да не ти драскат по сърцето, просто го пази. То си е твое и единствено от теб зависи какво ще става с него. Имам един термин 'здравословен егоизъм'. И нарцистично да звуча, харесвам си го. Върши ми работа. Просто мисля за себе си повече, т.е.: себе си обвинявам за несполуки - извличам полза за по-късно; търся моите интереси в какво са, без да ощетявам - доколкото загубата в друг, не е плод на мои съзнателни действия; участвам в комбинация с човек само ако съм наясно, ама много добре съм наясно..., искам или не искам да съм в тази комбинация. Не стои` да обвинявам, след като съм се набутал доброволно в съчетание. На човека отсреща аз му позволявам, разрешавам как да се държи с мен, че даже контролирам. Стане ли опасно, усетя ли, че отсреща започва своеволие, вадя въпроса: 'Какво правиш господинчо! Съгласен ли си с чуждото своеволие!'. Т.е. изчислявам, какво ще ми коства чуждото несъвършенство (нещата, с които не съм съгласен); съгласен ли съм да платя за чуждата проблемност с моя търпимост, тактичност, компромисност. Правя нещо като кантар. Ако положителното според моите критерии е повече от негативното, то плащам с търпимост. Като задължително съм на подбрана дистанция, за да не ми драснат по сърчицето. Усещаш ли, как се грижа за него....! Ами парен каша духа! Сърбал съм чужди попари. Отдавна се научих и да не поглеждам в проблемност, която не мога да контролирам, за да не ме докосва.

Нали отчиташ, че все пак аз съм мъж, ти - жена. От тази разлика има детайли, които правят живота ни различен. Но, вярвам, че овладее ли човек себе си, то ще може да владее, каквото му се случва.

Много ценя и смятам, че човек не е загубен за себе си, щом може да каже, че не е съгласен, с това, което му се случва. Ти го случваш. Супер! Наричам го - извървян път до половина. Сега остава обаче, пак трудна част. Да намериш начина, да овладяваш себе си (в комбинация с другите). Предпазва, доколкото обективно носиш качества за самоконтрол; ще е защита от всеки неприятен модел на поведение.

Май написаното може да прозвучи нравоучително и дидактично. Не ми обръщай внимание! Вземи разумното и давай смело...
Обичайно на готините хора им е съдено да разбират и прощават. 'Нема начин!' (малко поелитарничих). Спасителната логика, която винаги намества добре, е: 'От двама каращи се, виновен е по-умният!' Остава сметката, кой от двамата си...

пп
Не знам какви мнения пиша, но те са от мен си...
Харесването да знайш... е взаимно.

пп
Благодарностите... друг път... <P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от amarilis на 17.09.11 09:13.</EM></FONT></P>

Редактирано от amarilis на 17.09.11 09:27.