На бос крак животът има различен вкус. На мента и сода. На морска вода. На русенско варено от консервата.
На бос крак животът има различна форма. На пясъчна дюна. На делфини на хоризонта. На лениво летящи над водата корморани.
На бос крак животът има различен звук. На пукащи в огъня дървета. На вълни за лека нощ. На едри капки дъжд върху палатката.
На бос крак животът има други очи, с които гледа на всичко наоколо. Те не виждат магистралите на Бойко Борисов. Нито дупките по пътя. Не виждат превземките. Не ги забелязват.
На бос крак придобиваш сетивност - различна сетивност. И то не само по ходилата си.
На бос крак животът на клавиатурата изглежда лишен от смисъл. Логиката на панела се губи. Котлонът става излишен, кафето идеално се получава и с напечена от слънцето вода. А хората стават красиви. И по-добри. И по-смислени. И по-умни.
На бос крак получаваш различна гледна точка. И, убедена съм, тя е вярната.
Сигурно доказателство за това е, че на бос крак онова ничие време между 8 и 10 вечерта, здрачът, изглежда като ново начало.
Наздраве за новото начало. ;-)

P.S. Не знам защо пускам това тук. Знам, обаче, че всички трябва да походим боси.

При слънцелечението също се препоръчва човек да е стъпил на земята бос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А кой е авторът?

Малкият принц или Мечо Пух? Това е въпросът ...

:))


точно за тука си е, а не като разни тъпни на начална страница, които преобладават

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна не бях влизала - нямаше за какво.
Радвам се, че направих изключение. Браво!

Non bis in idem