С най-добрата ми приятелка си говорихме на тема семейство. Всъщност тя, като че ли сериозно... ми предложи, ако не срещнем любовта на живота си, да си отгледаме двете с нея дете. И започнаха едни фантазии как ще ни нарича (трябва да знаем като вика "Мамо!" от другата стая, коя от двете търси), също, по нейно предложение, да не му казваме коя го е родила, "за да ни обича по равно" :-)))
Замислих се, че наистина има някои разлики между хетеросексуалното и хомосексуалното семейства, и нюанси, които ще има да се доизясняват във връзка с детето. И тъй като при мен вероятността да създам семейство с жена не е никак малка, реших, че трябва първо да се запозная добре с темата и да имам някаква представа какво да очаквам. Надявам се, че тук има по-опитни жени, които могат да споделят варианти на различните ситуации и техните решения, или как си представят нещата.

Ако едната жена роди детето след секс с мъж (т.е. детето няма ДНК и на партньорката й), доколко е склонна да приема партньорката си като също толкова майка на детето, колкото е тя самата... Вероятно ще има моменти, особено във възпитанието на детето, при които между двете ще възникват противоречия и биологичната майка ще се чувства повече в правото си, съответно партньорката й ще се чувства онеправдана.
И това са само вътрешните проблеми. Вижте какво става нататък... Сещам за разните документи - акт за раждане, здравен картон, ученическа книжка... Чие име ще пише в полето "майка" и какво ще стане с полето "баща" и по-важно - с партньорката, която не е вписана в нито един документ, защото легално няма права върху детето?
Оттук идват и следващите въпроси - какво ще стане с детето, ако аз съм го родила, но ме блъсне кола и почина? А ако приятелката ми го е родила и с нея се случи нещо? Трябва ли да загубя и детето ни заедно с нея? Нямаме закони за родителските права на партньорите си, особено ако не сме женени, защото нямаме и закони за хомосексуални бракове... (затова въобще не питам какво става при един евентуален развод, то до закони за брак да се стигне първо, тогава ще го мисля). Заслужава ли си да се преместя с партньорката си в държава, в която хомосексуалните бракове и семейства са законни? Защото искам да живея в България, но ако стигна до избора България или жена ми и детето ни, няма два варианта, избирам семейството.

Какви други проблеми е вероятно да възникнат в семейство с две майки?

естествено, че биологичната майка е истинската майка, а не 'партнйорката'. ако ти си майката, ти може много жени (гаджета) да имаш, я намериш любовта на живота си, я не я намериш. нима можеш да се приравняваш като права с всяка, с която да речем прекараш 2-3 години от живота си. не е редно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но ако с партньорката ми сме семейство и сме решили заедно да създадем това дете и да го отгледаме?

Разбира се, че ако вече имам дете и сама си го гледам, и сменям партньорките, ще е по-различно. Питам обаче изцяло за случая, в който двете жени са решили заедно да имат дете и, естествено, само едната от тях го ражда.

О, как така семейство без силно мъжко присъствие в къщата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от amarilis на 03.04.11 00:05.

За зачукването на пирончета и разните ремонти имаме приятели от мъжки пол, обаждаме се и идват, не е нужно да са ни вкъщи ежедневно :-)) Ако чак толкова не можем сами да свършим работата.

Като помисли човек логично, трудно ще открие причина дете на хомосексуални родители да е с нещо по-ненормално от дете на хетеросексуални. Но хомофобските настроения са запечатали някои стереотипи, основани на митове и легенди за хомосексуалните... Насочени предимно към мъжката хомосексуалност, но отразяващи се не по-малко и на отношението към женската. Затова човек трябва да седне и непредубедено да помисли логично. Тогава трудно ще намери недостатъци.
Сещам се дори за няколко предимства. При хомосексуалното семейство (лесбийки) вероятността от домашно насилие и тормоз е много малка, да не кажа почти нулева, първо предвид пола на родителите (и по-точно неприсъщата за пола им склонност към насилие), и второ - предвид емоционалността на жените, които ако са влюбени, то ще е здрава и силна любов, защото и двете биологично са предразположени да се поддават повече на емоциите си. Любовта към детето ще бъде изразява много повече - майките гушкат и целуват повече децата, занимават се с тях повече от бащите, особено в бебешка и ранна детска възраст. Неслучайно съдът присъжда децата на майките им, освен при изключителни обстоятелства (наркомания, алкохолизъм, психични отклонения). Има и други емоции... Сигурно сърденията или скандалите за дреболии трудно ще се избягват, но няма да са по-често срещани от тези в хетеросексуално семейство. Малка е вероятността единият от родителите да е/стане алкохолик - нещо, което е редовен номер (на таткото) в много хетеросексуални семейства.
И предвид също това, че двойката ще се старае да даде максималното от себе си, предвид по-трудното й приемане от обществото, т.е. ще се стараят повече една с друга, и двете - с детето.
Подигравките в училище, а и в градината... Децата могат да са много жестоки. Затова от самочувствието на майките на нашето дискутирано дете ще зависи дали то ще се срамува или ще се гордее със семейството си. В детската градина редовно минава номерът "ти нямаш, а аз имам" и както някое дете може да го използва, за да каже "ти нямаш татко, а аз имам", така детето на хомосексуалната двойка може да каже "аз имам две мами, а ти само една". Въпрос на гледна точка. И отговорност на двете мами да обяснят на детето нещата, преди да му ги обясни някое детенце в градината. А до училищна възраст самоувереността на детето не би трябвало да е под въпрос въобще.
Всъщност, реално погледнато, децата като че ли малко обръщат внимание на структурата на семейството, освен ако не им се набие в очите. Аз като бях в детската градина, никой не би могъл да предположи, че имах и баща - нито веднъж никой не го видя да ме води или взима от градина, никой не е чувал от мен "а пък моя татко...", разговорите ни бяха за съвсем други неща - как да избягаме от детската градина, с какво да играем, кой ще измисли правилата и т.н. И в училище не са видели да имам баща. И никой не е правил ничие семесйтво на въпрос. Имахме в детската градина едно дете, чиито родители бяха глухонеми, и на нас - като деца, би следвало да ни е смешно как общуваха тези хора с учителките - а ги виждахме всеки ден, и двамата идваха да взимат детето. Нито веднъж не чух някой да се е подиграл на детето, а и аз не изпитах желание за подигравка. Играха си с детето, колкото с всички останали, нямаше никакви проблеми.
Та две здрави майки ли ще са проблем? Не мисля.

Възможна е силната и трайна любов. Въпросът е да срещнеш подходящата жена. Истинската... С която ще гледате в една посока и ще вървите заедно.

Редактирано от Sann на 03.04.11 09:13.

Дам... ама зависи от майките. Ако някой си мисли, че 2 жени са по-малко склонни към насилие отколкото двойка мъж-жена - много се лъже.

Насилието е присъщо на мъжкия пол, не на женския. Това не означава, че няма жени насилнички, но на фона на мъжете са пренебрежимо малко.
Жените физически са по-слаби, еволюционно са предопределени да се грижат за другите, не да нападат (за разлика от мъжа, който с агресия и насилие - ловуване - е осигурявал храна на семейството си). Жените са развили други инстинкти и умения - майчински инстинкт, по-висока толерантност, повече търпение, по-силна емоционалност и др.
Сега, всеки може да види как две кокошки, натряскани до козирката, се сбиват в бар. Но това не е индикатор, че насилието е присъщо на жените. Затворите са пълни с мъже. Във войните се бият мъже. Всъщност почти навсякъде се бият мъже. В мъжете са заложени съперничеството, състезателния дух, самодоказването. Там, където повечето мъже ще скочат на бой, повечето жени ще подминат или ще действат с думи.

Винаги можеш да намериш няколко (подбрани специално) жени, които са далеч по-склонни към насилие, отколкото няколко намерени (и пак подбрани) мъже. Но това не доказва, че жените са агресивни и склонни към насилие, колкото мъжете. Както, ако намеря няколко жени с обръснати глави, това не доказва, че повечето жени по принцип са с обръснати глави. Глобално погледнато мъжете са агресорите и насилниците. Домашното насилие е почти изцяло мъжка заслуга. Изнасилванията - още повече. Не съм чувала за жена, изнасилила мъж (или жена), и ако се случи, вярвам, че медиите ще скочат да го коментират, защото ще е сензация.

Не си права. Жените може да не налитат на бой, но са много по-склонни към вербална агресия и жестоко отношение. Крясъците и обидите не са ли агресия? Щипането до синьо и зелено, дупченето с нокти и извиването на уши не са ли агресия? Когато преди години работих с един дом за изоставени деца, голяма част от децата разказваха, че са малтретирани основно от майките си. Та лесбийките не са по-специален сорт жени. Зависи си от човека. Нито повечето мъже, нито повечето жени са агресивни. Пък поведенческите модели, кой бил агресивен по природа са пълни глупости. Човек не е агресивен по природа. Агресивен го правят средата, в която е отраснал и живее. Сладките приказки, колко мирно живеят и колко се обичат семействата на лесбийките са хубави но истината е малко по-различна. А затворите са пълни и със жени. Преди доста години, в сливенския затвор видях жена удушила момиченцето си с телефонен кабел, понеже партньорката и не искала деца. След няколко месеца разбрах, че случайно се "подхлъзнала" и си счупила врата в банята. Никой не "разбрал". Детеубийците не ги харесват и в затвора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изпревари ме.Абсолютно съгласна съм с теб.А моралният тормоз и емоционалният шантаж оставят далеч по-трайни следи от физическото насилие.Да не говорим колко трудно се доказват...

Жените не са по-склонни към каквато и да е агресия. Че по-интелигентно отбиват вербални атаки - да. Че от думите им може да заболи повече, защото знаят в коя рана да бръкнат - да. Но това, че методите им са силни, не означава, че агресията и насилието са им присъщи.
Казваш, че нито повечето мъже, нито повечето жени са агресивни. Това е вярно. Но от агресивните хора, повечето (и то доста повечето) са мъже. А "кой бил агресивен по природа" са еволюционни инстинкти, не поведенчески модели, и далеч не са глупости. Не можеш да затриеш милиони години еволюция на цял вид със средата, в която живее един индивид. Все едно да ми кажеш, че това дали човек ще диша или не, зависи от средата, в която живее.

Затворите, казваш, са пълни с жени. Кои затвори, освен сливенския, са пълни с жени? Затворите, мила, са пълни с мъже. Отиди и виж. Не в сливенския.
Аз пък помня случай на жена, удушила детето си без причина. Знам също за две момичета, които заколиха съученичката си. Знам обаче и за момчета, заколили съученика си. Знам за мъж, залял с киселина бившата си, знам за мъж, застрелял студент, знам за мъж, изнасилил жена, знам за мъж педофил... Така, ако ще изравяме случаи, ще си ровим 2 седмици и нито ти, нито аз ще докажем нещо. На фона на всички жени, извършили убийства или каквито и да са сериозни престъпления, ще намериш поне 20 пъти повече мъже със същите провинения.