Здравейте,

Отдавна не съм писала тук, но явно не мога без вас и реших да ви позанимавам малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си струва! Настояването в един момент се превръща в изнудване и това е много по-неприятно за връзката.
Компромисите се правят от двете страни и трябва да стават по вътрешното убеждение на човека, който ги прави, а не по натякването на партньора.
Да не говорим, че в един момент се стига до сметки и бакалщини кой какви компромиси бил или не бил направил...

Колко точно са неприемливи и напрягащи нещата, с които трябва да се примиряваш у партньора си- също е нещо, което всеки сам за себе си би трябвало да реши.

Акцентирането върху позитивното в една връзка винаги е много по-добро от това да се вторачваш в недостатъците. Почнеш ли да се вторачваш прекалено- връзката е бегала, въпрос на време е да се скапе.

Това с компромисите - е много шибана работа. Съвет от мен - в мига, в който ти се наложи да премълчаваш и/или скриваш едно или друго нещо, или пък - да лъжеш - значи границите на компромисите са достигнати. Не че гореказаното го спазвам, но съм 100% убеден, че това е истината. За съжаление, във всеки един момент, се подвеждаме от чувства и емоции, и приемаме неприемливи компромиси.

аз съм си

Права си, човек винаги трябва да гледа в позитивно, а не да търси недостатъци.
Минала съм по „аз колко компромиси съм направила за теб, а ти... „ и т.н. и края не беше приятен и за това си обещах да не допускам това да се повтаря.
Много е неприятно, когато всичко върви добре и изведнъж някаква, на пръв поглед.. простотия.. разваля всичко.
Нооо както някой беше казал „и това ще премине”, явно просто трябва да си припомниш приоритетите.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Да, лесно се подвеждаме по емоциите и чувствата си.. и мисля, че в такива случай не е зле леко да се отдръпнеш, и както вече казах, да си припомниш приоритетите.

My crying days are now history... I had a change of philosophy

Много зависи от двете партньорки и от самата ситуация. Имаш пълно право да държиш на принципите си. Ако отстъпването в определена ситуация ще доведе до силно или продължително недоволство (спомена, че става въпрос за промяна в начина на живот), то не е разумно да се прави. Подобно премълчаване и натрупване на напрежение от едната страна неминуемо води до последващи проблеми. И при всеки нов спор ще се изкарват старите неразбирателства - "Тогава ти ме накара да... и аз се съобразих, въпреки че ми беше неприятно, и сега пак се инатиш да е на твоето! Виж се каква си егоистка!" и ще стане много грозен скандал. Затова и двете жени във връзката трябва да обърнат внимание една на друга, да общуват достатъчно искрено, да си споделят всичко, което трябва да знаят една за друга. Тогава и споровете биха били по-малко - всяка ще знае какво може да очаква от другата и няма да има изненадани и разочаровани.
Твое право, дори задължение, е да държиш на принципите си. Но при това положение твоя отговорност към приятелката ти е да й помогнеш да разбере защо няма да отстъпиш в тази ситуация, да й обясниш мотивите си. Не за друго, просто ако тя не разбира достатъчно добре защо държиш на нещо, най-вероятно ще приеме това като инат от твоя страна и несъобразяване с нея. И ще дойде тук в клуба да пита "Доколко трябва да търпим да ни се налагат в една връзка?"...
Така че не се сърдете, не се цупете, не трупайте негативи и напрежение, а общувайте с партньорките си. Позволете им да разберат не само че държите на нещо, но и защо държите на него. И ако след това не проявят разбиране... или зле обяснявате, или партньорката не е човекът за вас :-) Грубо казано... Има много нюанси.

И какви са ти приоритетите, ако не е топ секретно?

Ребята, давайте жить дружно!

Т'ва за "лекоотдръпването" - можеш ли да ме светнеш как точно става?!
Когато (и ако) обичаш някого - как точно го реализираш това?!

аз съм си

Сигурно изобщо няма да те удостои с отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Тая" има работа и понякога не може да отговяра навреме!
На твоят въпрос... Не е топ секретно.
Мисля, че всеки иска да е щастлив с човека с когото е. Хората често сме егоисти и за да постигнем това, което искаме не се замисляме какво причиняваме на другите. Достатъчно е да се замислиш кого поставяш на първо място и в какви ситуации. Не знам дали това отговаря на въпроса ти.

My crying days are now history... I had a change of philosophy